Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Ние сме в един период на 3-годишен изпитателен срок за човечеството, който завършва тази година на 21 декември, Игнажден, българската Нова Година и започна на 17 декември 2017 г.Ако си спомняте в Библията, там се казва, че началото на всичко тръгва от мрака. Мракът не означава негативност и чернота. Той е хаос и липса на структурност, но в него е всичко - цялата сила, цялата информация, цялата воля, ако щете. Същността на това, което е там, решава, че ще създаде, възнамерява, нещо извън това, което е тя, и в което се съдържа - мрака. И си спомняте в Библията казва се “В началото беше мрак и Духът Божи се рееше над водите”. И изведнъж това То - Бащата, Майка, Творец - решава, че ще има нещо друго и казва “Да бъде светлина”.
Първо е Словото. Дали е точно Ом или подобна информационно-енергийна запалителна искра, Творението започва и фактически намерението и материалът идва от Твореца. Но Творецът веднага, оставайки в неоформената реалност, праща два свои варианта - едното е Богинята-майка, за нас женската страна на Твореца, и другото е мъжката същност. Всъщност цялата Вселена всичко - звезди, галактики, ние, прашинки, атоми - всичко е творение на женската част на Твореца. Богинята-майка ражда и продължава да ражда света, Творението.
И от тази гледна точка мен ме вдъхновиха първите три лекции и ще включа част от тях в това, което аз виждам и мисля, и вярвам. Практически жените като материални обекти в този сътворен свят са парченца от Богинята майка, които продължават да раждат света, в случая в триизмерния свят, раждайки свои подобия в материално тяло - децата. От тази гледна точка имаше една американска лекарка психоложка, езотеричка и астролог, която изръси нещо в една книга, което ме смути много преди няколко години - че силата е женски атрибут. И аз се съпротивлявах една година, докато най-накрая приех и осъзнах това. Тя казва така: силата е качество на женската енергия, но тя няма граници, няма ясен фокус в действието си и смисълът на мъжката част на Твореца, или на мъжката енергия, е да даде фокус на тая сила, да й даде граници, да й даде посока. Така че ние, които носим това тяло и една Y хромозома, не можем да се чувстваме излишни, но ако на част от мъжете това им звучи ново, а и на жените, че силата е женско качество, то е така. За или без съжаление. Лошото е, че в тази епоха на разрушаваща се реалност, деструктуризираща се, се смениха акцентите. Знаете Ин и Ян-а: във всяко бяло има едно оченце черно и във всяка черна запетайка има бяло оченце, т.е. двете сили, мъжката и женската част на Твореца, винаги са взаимно свързани и те не могат да бъдат отделени. По същия начин всеки мъж носи женска енергия и част от женското себе си и всяка жена част от мъжкото. Последните поне 50, даже вече 100 години, беше направена много лоша смяна на акцента - в жените се засили мъжкото качество и им обясниха, че са силни, и в Източна Европа и в целия западен свят и в Америка, че те могат да правят салата, да гледат деца, да гледат къща, евентуално да работят и още много работи. Тук в Източна Европа можеха да тъкат, да карат трактори и в същото време да правят салата на мъжа си, за да си пие ракията, да гледа децата и да бъдат горди. Това преекспониране на мъжкото в жената я накара да забрави женското. Това, че тя е творец, че това е Божествената й същност и че едва ли не е мръсна работа и след като тя вече... Защото женското в момента се възражда като космическа енергия, като земна реалност. Всяка жена вече може да печели пари повече от мъжа си, да се изяви социално, в бизнес среди, интелектуално. И тя почва да усеща силата си, защото тя е нейно качество. Но със засилената мъжка частица в себе си тя е напълно деформирана, защото почва да презира раждането на света, раждането на дете, и най-ценното и същностното, което тя е - женското, творчеството, сътворяването. Затова изобилието, ако го разбираме космически, не е да имаш повече пари, да ги вземеш от някой друг, който ги е спечелил, да му ги откраднеш, измамиш, ограбиш, а това е изобилието на Космоса, на Богинята-майка - тя ражда постоянно, без граници. Ако вие знаете какво искате и с убеждение го поискате, ще го получите. Дали ще бъде младост, щастие, финансово изобилие, успех, всякакъв род нематериални и материални пожелания - Вселената може да ви ги даде в безкрайно количество, ако вие знаете къде да спрете. И с това тя няма да се изтощи, нито някой друг ще бъде ощетен. Това е другото разбиране на изобилието, което идва пак от женската част на Твореца и Сътворението.
И тук минавам към Бог Брама. Знаете, че навсякъде всичките религиозни, лидерски функции се държат от триединен Бог или от троица богове, които всъщност са една енергия. Ако отидем към индийската религия и митология, там имате Бог Брама - Бога Отец, Бог Вишну - Бога Син донякъде, и Бог Шива, който е Унищожителят. Той играе космически танц, поддържа мирозданието в движение и разрушава не всичко, а всичко старо, за да даде път на новото. В момента Бог Шива играе танца си много усилено над Земята върху главите на човечеството. Въпросът е кой как усеща този танц, но рушенето на старите структури е в ход, на всичко старо. А новото… Тук е много тънка разликата, защото една къща, един дом, ако го разрушиш, човечеството или семейството, което живее, някъде трябва да живее. От друга страна ти не искаш да запазиш тази стара постройка и това е като един наш поет казваше в един от стиховете си - “През деня неуморно изграждам, през нощта неуморно руша”, Дебелянов. Аз 3 години го цитирам и най-накрая осъзнах, че е Дебелянов, защото той е толкова нежен, че не може толкова силно нещо да хвърли.
Силите на светлината и тая част от нас, която е светла, защото ние носим мрака в себе си, носим и това, което може да наречем зло, трябва да го осъзнаем, трансформираме и приобщим, а не да се борим в себе си срещу него. Практически в тази реалност изключително важно е да осъзнаем, че светът е триединство и божествените субстанции, сили, енергии и ние сме триединство - дух, душа и тяло - макар че сме матрьошки от седем или повече тела и всяко едно е материално, независимо че не всяко се вижда. Най-малката матрьошка е това физическо тяло, в което се гледаме и общуваме, което е невероятно творение, защото то е сътворено, но най-вероятно от 16 цивилизации, които са вложили всичко, което са имали като знания и възможности от своите тела. Триединството Бог-Отец Брама как създава света? Той всичко, което е държал в Себе си, го издишал в безброй частици, които са човешки същества, атоми, галактики. И в това разнообразие всяка една частица, която Той издишва, е едно огледало, в което Той оглежда Себе си. Същността на създаването на нещо извън Твореца е да може да види, да проучи Себе си. Докато всички тези частици влизат във всякакви взаимодействия - прегръщат се, бият се, разрушават се - това е разгъването на една епоха или една цивилизация. Когато цялото взаимодействие на всичко, което Брама е излъчил в мирозданието, се е изчерпило общуването, време е Той да събере парченцата и това огромно огледало, в което да огледа Себе си, да бъде изчистено. Всеки един е зацапан, измазнен, опушен. Всяко парченце от сътвореното трябва да изчисти себе си. Първо, за да се огледа вътре в себе си, евентуално ако е осъзнало, че има Творец, да види приличат ли си по някакъв начин. И започва от върха на една епоха вдишването на Бог Брама и прибирането на света вътре в Неговата реалност. Практически ако, да кажем, нашата вселена преди 15,5 милиарда години се е родила, вдишването и събирането на частиците би отнело също толкова време. Но повече ние нямаме изкачване нанякъде, а имаме отново събиране на себе си. Ние в момента във всеки един живот, ако приемем, че живеем много животи... Защото Земята, причината да сме тук е едно космическо училище, където сме слезли с определена цел от по-висшите нива на мирозданието, за да се научим да работим с тази материалност.
Защото Вселената, пак е казано в една от свещените книги, Кабалата, че когато Творецът е излъчил намерението, светлината, и излъчил няколко частици наречени сефироти, сфери, енергийно разумни същности, които да работят с Творението. Едната от тях толкова харесвала светлината, енергията и силата, идваща от Твореца, че ги събирала в себе си и не ги пускала да текат по-нататък. Може би е била с женска същност. Това не е толкова важно. Въпросът е, че тя се пръснала от изобилието да съдържа безкрайната щедрост на Твореца. От тези парченца на разтрошената сефира се е създал сенчестият негативният свят. Но тук основното е, че Творението не е свършено, че то има дефекти от строителите, които са продължили да творят, използвайки енергията на Твореца. И там има специален термин, не го знам на староеврейски - поправяне на света. Ние всички, без значение дали сме негърчета, без храна, с голи кореми, индийски просяци или български цигани, всичките сме ангелски същности, дошли от много високи нива на Творението, знаейки, че искаме да се учим в това специално училище, да се научим да работим с ниските нива на Творението, с грубата материалност и енергия, за да можем да поправим света. Жертвайки много от това, което сме знаели - какъв е светът, кои сме ние, как той се движи, накъде върви. Една жертва, която донякъде е сравнима с това, което Христос прави, жертвайки част от най-ценното си, в случая живота, за нещо по-висше. Като ако продължим приказката с още едно изречение - ако се научим да ремонтираме Вселената, да работим с нейните различни материи и енергии, от нас се очаква да продължим разгръщането й от 13-измерна в 16-измерна.
Така че не сме случайни, не сме случайно на Земята, но много от нас са забравили за какво са дошли, какво е останало като знание. Защото сценарият на слизането тук е да забравиш при материализацията всичко, което си бил и всичко което знаеш. И като в една голяма пиеса по метода на Станиславски, където всеки, който играе, вярва в героя, който пресъздава: ако ще си Жулиета - си Жулиета, ако си храстче - си храстче, ако си Ромео - си Ромео. Ние, за да сме достоверни в реакциите си, забравяме всичко, което сме знаели и каквото има ли сме план да направим на Земята. В тази реалност при всеки един живот ние понасяме удари от околния свят, защото сме изгубили чувството, че сме едно с Бога, че си имаме задача. И това, което както една фина съдинка или чаша се троши на парченца, това, което е материята на душата, тя също е материална, почва да се накъсва на фрагменти. В момента е дошло времето да събираме парченцата от себе си, за да възстановим целостта си. И това с оглед на цитираното, че не е нужно да променяме света и себе си, но е нужно да се опознаем и възстановим, е изключително важно.
На този фон аз ще ви кажа няколко неща от света, който се променя покрай нас, но почти никой не си дава сметка за това и практически уж не го усеща. Ние вече не сме същите, светът не е същият, но нито науката, нито управляващите, нито част от езотериците, философите, са готови да го кажат, а може би не са го и осъзнали. Първо, човешкият мозък не престава да се дели, клетките, и не умира, ей така като ожъната нива и постепенно класовете загиват. Напротив - мозъчните клетки се делят активно без значение на каква възраст е. Освен това съвсем сериозни научни проучвания в последните 10 години установиха, че най-голямата мозъчна активност е между 60-70 годишна възраст, ако сте запазили детето в себе си, младостта в себе си, защото някои хора са дядовци на 30-40 години, и баби. Другото е, че ние можем директно слънчевата светлина да я ползваме и че сме не по-малко растения, отколкото животни. Сега, Дарвин и маймуните ги оставяме настрани. Защото тази малка жлеза, която има форма на шишарка - епифизата - излъчва един хормон, който е свързан с отделянето на меланин. Когато сте на слънце, ставате шоколадови благодарение на тези частици, които този хормон кара кожата да изработва. Но един мексикански професор, офталмолог, изследвайки загубата на зрение при диабетици, този хормон и така нататък, стига до смайващия извод, че 30% от енергията, която ни идва от вдишания въздух, от храна, ако щете от директно космично излъчване - 30% от всичко, което влиза като енергия в нас се поглъща от директната слънчева светлина, от този белтък хормон, мелатонин. Това е равносилно на това, което всички зелени растения, цветя, дървета, имат - хлорофилът - който поема слънчевата светлина и позволява от въглероден двуокис и други соли да се формира органичната материя, която после ние с благодарност приемаме като храна.
Оказва се, че нашето тяло не може да задвижи това, което наричаме живот - постоянната обмяна вътре в нас на 2 до 4 хил. ензима, белтъците, които практически изразяват в живота, ако както една кола - ако не й врътнете ключа за запалване и моторът не заработи, тези 30% от нашата енергия, които се пазят като в акумулатор в мелатонина, директно получени от слънцето, не задвижат механиката на живота в нас. Така че ние продължаваме да сме слънчеви същества, да сме растения в добрия смисъл, и животни. И практически това, което в момента става, и затова бях толкова възхитен и донякъде смаян от последната лекция за силиция. Защото това, което в последните 10-15 години става с човешкото тяло, е, че щете или не щете, добри или лоши, част от калция при вас се заменя със силиций. А силицият е много неща на Земята - тези прозорци, всички песъчинки по целия свят, всички полупроводници, голяма част от това, което структурира нашата кожа, коса, кости, нокти. Силицият е изключително важен, но най-вече той дава прозрачност. Ние ставаме все по-прозрачни, все по-светещи, а клетките имат език на общуване помежду си, няколко езика - къси светлинни сигнали, клетките общуват със светлина помежду си. Общуват и с честоти като звук. Може да не е чуваем за нас, но звучи.
Практически възможността да приемаме все по-лесно и повече слънчева светлина директно и да я ползваме, възможността да станем все по-прозрачни, вече в нас съществува. Което не значи, че ще си изгубите костната система и вещество, но силицият навлиза много мощно. И това откритие, че част от човечеството това го е знаела много отдавна, че го е ползвала, всъщност е още един аргумент, че ние можем и сега да си помагаме в тази промяна, която става, ако я знаем. И това, което се нарича пак в езотериката “кристалинно светлинно тяло”, в момента се формира бавничко. Дали ние, нашите деца, или внуци, ще почнат да стават по-различни - това ще се разбере, но тече усилено преустройство на човека.
В мозъка има едно синьо петно, на медицински език е locus coeruleus. То започна да свети със същата светлина, с която една странна структура в центъра на нашата галактика, черната дупка там изчезна, ние ли минахме в друга реалност или тя се трансформира. Там има нещо, излъчващо такава магнетарна я наричат, не е свръхнова, не е звезда, не е черна дупка, но излъчва изключително широк спектър от лъчи, от енергии, но основно е синьо-виолетово. И се оказа, че това светещо парченце в мозъка ни, locus coeruleus, свети по същия начин, както това, което е в центъра на нашата галактика. Ако дотук спрем, а има още много промени в тялото ни, които стават в момента, светът се промени по един друг начин. Ако гледате Творението, ние се хвалим как сме снимали 200 милиарда галактики и всяка галактика, включително нашата, има по 200 милиарда звезди. И сме много горди, че знаем света. А се оказва, че те всичките тези неща, които с гордост знаем, че ги има и сме ги снимали, са 0,5 % от масата на Вселената, 4,5 % е междузвезден газ, който е водород. Другото не го знаем какво е, защото не можем нито да го снимаме, нито да го видим.
Едната част е наречена “черна енергия”, другата - “черна материя”. Едната разхвърля материалния свят, а другата го държи привлечен, както гравитацията. Между другото ако Любовта е най-мощната енергия в света, гравитацията е грубият й вариант, с когото държи нещата заедно или ги приближава. От незнание сме нарекли едното “черна енергия”, другото - “черна материя”. За мен този материален свят, който се гордеем, че познаваме, който е частичка от цялата Вселена е както грънчаря долу. Изключителни майстори са! Купих си три неща и харесвам излъчването на керамиката и на това, което те виждат в нея. По същия начин за мен тези 4,5 % материя и водород са грънчарската маса на Твореца, където Той си играе с материята. Другото, което става и щете или не щете понасяте най-различни удари от обществото, съдбата или биологията, е, че ние от 10 години вече минаваме... Слънцето се върти около центъра на галактиката с всичко, което се върти около него. Това въртене ние го правим за 262 милиона години. Тогава ако не е имало хора, ние за пръв път минаваме на същото място, където Слънцето и Земята са били преди 262 милиона години. Но това място е нещо като галактическа микровълнова печка. Наричат го “фотонна вълна” и енергията е хиляди пъти по-силна, отколкото в околния космос. Ако ние не променим физиката си, съответно и психиката, и Земята не се промени, ще бъдем изпържени от тази фотонна вълна. Тези промени стават, за да може да издържим материално физически прехода. Но както материалът на харесваните от мен грънчарски продукти трябва да мине през пещ, за да станем нещо ново, трайно и по-хубаво, минаваме през тези нови енергии.
И колкото и да не обичам астрологията, тази година аз съм смаян от това, което мога да разбера, прочетох и осъзная. За България астролозите считат, че нашият знак, планетата, която ни води, е Сатурн, така нареченият - строг учител. Неговата къща-дом е Козирог съзвездието, материално Земя. И практически Сатурн си влезе в къщата точно на Нова Година, българската - 21 декември 2017 г. и стои там 3 години. Ще излезе и ще влезе вече в къщата на Водолей на 21 декември тази година. Като направи едно пробно излизане от Козирога на 22 март, влезе във Водолей да види как ще е новият му дом и на 2 юли се върна обратно. Интересното е, че 200 години тази планета, която наказва тайното, скритото, нечестното, лъжливото, и в момента тези 2, вече трета, година ги вади на повърхността без значение дали е на личност, държава или общество и всичко, което е честно, справедливо и добронамерено излиза на повърхността, но странно защо не бива награждавано, но бива изявено. Докато другото започва да бъде наказвано - негативното. Това е нашият строг учител, българският, и един астролог изчисли по компютърна програма, че тази позиция на Сатурн да влезе на рождения ден на българите, на новата им година, е било преди 9 600 години и е било като една огромна порта отворена за българите. И ако приемем, че е вярно това, че ние идваме от Атлантида преди около 12 500 години, знаейки, че тук ще е третият световен център, активна специална земя, която трябва да стопанисваме, където ние трябва да израстваме на нея, значи преди 9 600 години се отворила една голяма порта, където всички ние, носейки това знание, вече въдворени на тази Земя, сме имали вход към новата реалност. Тази порта е отворена сега, ще се затвори 21 декември тази година. Той всеки един от нас каквото намерение има - да се изчисти, откаже от нещо, да сътвори нещо, да смени работа, партньор, гледна точка, всичко хубаво, което искате ново да сътворите - трябва да го възнамерите. И ако нямате пречки да опитате да го правите, ако щете и промяна в себе си. Всичко друго, от което се отказвате, също трябва ясно да решите какво не ви трябва и да го заявите пред себе си и пред света. Текат няколко в интернет формулирани от различни духовни учители откази от приети договорености. Във всеки един живот вие се разбирате някой как ще бъдете партньорска двойка, как взаимно ще се тормозите, за да се усъвършенствате или как ще бъдете във вечна любов и така нататък. Всички тези ангажименти с други души, с други висши същества, с добри или лоши същности, в момента най-правилното е да ги откажете. Да заявите тържествено, че “Всичко каквото съм приел, подписал, съгласил се, беше до тук. От тук нататък имам да работя със себе си. Не ми трябват учители. Не ми трябват съблазнители. Не ми трябват водачи. Ще се водя аз, защото, ако съм разбрал, че част от Божията енергия, искрица, е в мен, единствено трябва да разбера и съградя наново себе си и да си възстановя връзката с Твореца, защото аз съм част от него”. Много е хубаво да се говори, но никак не е лесно да бъде осъзнато и правено. И всъщност всички духовни учители, които идват на Земята, знаейки колко е трудно новото да влезе в сравнително твърдите глави на хората, го казват векове. За Христос 2 хилядолетия преди момента на неговото реализиране. Но Христос има 3 много прости фрази, които са казани за нас сега. Защото новата енергия на това, което нарекох космическа микровълнова печка, или фотонна вълна, дава възможност всичко, което възнамерите, което поискате, да стане лесно и бързо, материализирането му. Но трябва да вярвате в себе си, да знаете, че имате право на това, което възнамерявате, за да може то да стане. Практически това материализиране в момента работи. И Христос какво е казал? Три неща: “Чукайте и ще ви се отвори”, “Искайте и ще ви се даде”. Последното най-трудното: “Бъдете в този свят, но не от него”. Тоест всичко, което в момента идва като намерение във вас, ще стане по-бързо или по-лесно затова се казва “Внимавай какво искаш, за да не се случи” и “Внимавай като мислиш, защото ти създаваш реалност”. В момента всеки от вас във всеки един момент създава реалност. И ако не си давате сметка за това, време е да почнем, както се учим да дишаме по различен или правилен начин, много да внимаваме каква емоция има в нас и каква мисъл.
Защото ние, ако Вселената е голямото огледало, в което Творецът оглежда Себе си, това огледало, това пространство, е безмерно, но всичко, което излъчваме - гняв, радост, омраза, добра мисъл или лоша мисъл - тръгва и се излъчва в света. Но някъде там има граница, която е огледална и всичко, което сте излъчили, се връща към вас. Всяка омраза, пратена към някого и нещо, се връща и се забива във вас и почва да ви разрушава. Всяка една добра мисъл пратена се връща и подхранва вас. Така че много внимавайте, когато генерирате негативни емоции, защото вие сте тяхната мишена, като не точно стрела, а като този аборигенски уред - хвърляте да улучите някого, но той се връща и удря вас. Така че в момента най-нужното, без значение какво работите, колко сте духовни - внимавайте какво мислите и гледайте да не излъчвате негативност. Тя се връща върху вас.
Ако в тази посока продължим... Само още една дума за женското. Тук имаше намек, че Лилит е първата жена, че тя била обидена, че не я приемат равна с Адам и теглила една майна и на Твореца, и на Адам, и се скрила и тръгнала да броди свободна, да речем първата Амазонка. След което трябвало да се създаде по-послушната Ева. Но тъй или иначе женското тяло и енергия е на половин стъпало от Твореца. Ако Той е на някакъв пиедестал, мъжът е на 2-3 стъпала под нея. И двамата искат да стигнат до Него, за да се грижи за тях или да са близко до Него, усещайки своята единородственост. Но има една особена закономерност - мъжът не може да стигне сам до Бога, макар че има огромна нужда и право да стигне там, ако не бъде хванат за ръка от жената, която трябва да слезе 2-3 стъпала до него и хванати за ръка да се изкачат до Него. Защото жената сама, намирайки се на половин стъпало или стъпка от Бога, не може да стигне до Него, ако не заведе мъжа заедно с нея там. Така че виждате колко преплетени са ролите и енергиите. И затова в различни животи ние минаваме в мъжко и женско тяло да осъзнаем двете позиции, в които материята може да се намира.