Човек трябва да надмогва наследените поведенчески модели и да има повече себеуважение

Mного често в живота си ние не получаваме това, което заслужаваме – липсва ни достатъчно любов, внимание, грижи от страна на нашите близки, деца, партньори, приятели, въпреки цялото старание, което влагаме в отношенията. Т.е. както наскоро прочетох в една хубава книга ние „ежедневно употребяваме безумно много време, за да изпечем и нахраним с бисквити целия заобикалящ ни свят, а за нас няма кой да помисли“. Замисляме ли се, защо е така?...

Една от основните причини за това е липсата на себеуважение. Когато на човек му липсва себеуважението той трудно се справя в обществото, дори и в отношенията с най-близките, в ежедневното общуването с околните все нещо куца.

Такъв човек е дисфункционален, не може да рзгърне потенциала си. За да функционираме пълноценно на всички хора ни е нужно себеуважение, накратко казано това е способността и готовността сами да се погрижим за себе си.

Причините за липсата на себеуважение се коренят основно в нашето детство, в начините, по които са ни родителствали. Никой не може да промени своето минало, можем само да го приемем, да простим, за да продължим напред. Но осъзнаването на причините в някаква степен може да помогне на всеки да се погрижи и преодолее дефицитите за да стане добър родител на самия себе си и от своя страна да родителства по добър начин на своите деца.    

Причините за липсата на себеуважение могат да бъдат много:
Силно критичните родители изграждат и втълпяват на детето мисълта и идеята, че то никога няма да се справи достатъчно успешно със своите задължения и винаги ще бъде номер две, в сравнение със своите другарчета и връстници. Засилената критика и неодобрение създават чувство на вина, че не си достатъчно добър за да покриеш изискванията на значимите за теб в детството авторитети, каквито са родителите. Така наречените „други“ винаги имат първенството и техните потребности са винаги на първо място, пред твоите.

Прекаленото разглезване пък възпрепятства порастването на малчугана и изграждането на зрял индивид. Това се изразява в неспособност за поемане на отговорност за себе си и другите, включително и на неспособност за изграждане на себеуважение към себе си и такова към заобикалящите.

Родителска свръхзакрила и опека от друга страна също пречат на детето да изгради своето себеуважение. Често свръхобгрижвайки децата си родителите им пречат в нормалното израстване и развитие. Свръхопекунстването пречи на детето да изгради своята самостоятелност и независимост, създава патологична зависимост и неувереност в собствените си сили.

Родителското пренебрежение и незачитане е друга причина, която също в детска възраст изгражда чувството за малоценност и незначителност, което впоследствие се изразява в страх да се изявиш и самозаявиш в отношенията си с околните. Всяко дете се нуждае от зачитане и уважаване на мнението. Влагането на финансови средства в играчки, материални придобивки не върши работа и не може да замени нуждата от емоционална и психологгическа подкрепа, доверие и разбиране от страна на значимия възрастен. Отхвърлянето върви редом с пренебрежението и незачитането. То е усещането, че си нежелан в семейството си.

Значимите загуби в детството често оставят трайни следи в детската психика – това могат да бъдат смърт на родител, тежък развод или раздяла с единия от родителите в семейството. Когато преживяването на тези загуби не е успешно психологически преодоляно и копирано във времето децата в голям период от израстването си се чувстват отхвърлени и оставени на произвола от техния най-значим близък. Често такава липса води до изграждане и стабилизиране на усещането за липса на себеприемане и себеуважение.

Физическото насилие и злоупотреба, а също психическото „кастриране“ в голяма степен увреждат психически и емоционално подрастващия индивид. Такива хора сами стават насилници или продължават живота си в ролята на доброволна жертва на нов насилник. Познатото поведение на насилника се разпознава, като нещо нормално и дори в някаква степен става жизнено необходимо за „жертвата“.

Злоупотребата с алкохол и наркомании при родителите е друга съществуваща причина за липсата на самоуважение. Дете, което расте в такава среда още от крехка възраст се научава по неволя да родителства на своите родители, да се грижи за тях, да взема решения вместо тях, да понася стигмата от страна на обществото да имаш непълноценен или „болен“, зле приет в обществото родител. Това неминуемо подкопава самочувствието и пречи на изграждането на себеуважение.

Автор: Ивалина Денева / Портал12

Очаквайте в следващ материал:
- Начини да се справим с тежко наследство от детството и да подобрим психиката и самоуважението си