Човек може да надскочи себе си, въпреки ограниченията (ИНТЕРВЮ+СНИМКИ)

На фестивала “Лятна случка”, който се проведе на 2 и 3 юли в град Сливен, крепостта Туида, станахме свидетели на демонстрация на Карате Киокушин от Панайот Чанков. Той е първият в света състезател с церебрална парализа, достигнал втори дан в този стил бойно изкуство. Гости на фестивала от всички възрасти бяха силно впечатлени от уменията на Панайот и след демонстрацията имаше желаещи за първа тренировка на тревата. Представяме ви нашия разговор с младия състезател, който ни вдъхнови със силата на духа си.

Разгледайте галерията със снимки от демонстрацията.



На колко години си и от колко време се занимаваш с Карате Киокушин?
На 23 съм и се занимавам от близо 4 години с Карате Киокушин. 

Кой е треньорът ти?
Първоначално почнах да тренирам в Ямбол при сенсей Георги Георгиев. След това се запознах със сегашния ми треньор Стефан Будурович с VIII дан по Карате Коукушин и V дан по джиу-джицу. Той е от Сливен, в момента работи в Цюрих, Швейцария. Когато идва в Сливен, тренирам с него, а през останалото време напоследък си тренирам самостоятелно. Понякога тренирам в Цюрих.

Ти направи демонстрация на карате киокушин по време на фестивала Лятна случка. Какво показа на посетителите?
С демонстрацията, която направих, исках да покажа докъде може да стигне човек, ако не се предава и се стреми към точно определена цел.

А каква е твоята цел?
Да надскачам винаги себе си във всичко, което правя, без значение дали ще е в спорта или друга сфера в живота, и дори когато се откажа, следващия път да стигна по-далеч, отколкото когато съм се отказал.




Занимаваш ли се с други спортове, участваш ли в състезания?
Освен с карате, се занимавам и със Street Fitness от 6 години. Също така организирам събирания и ходя на състезания по лостове. Минала година участвах на състезание по лостове, на което може да участват само спортисти, които са станали първи на други състезания. Успях да стана първи и на това. Тази година се подготвям за състезание по канадска борба.

Мислиш ли, че би могъл да бъдеш вдъхновение за други хора с церебрална парализа и да ги мотивираш да се развиват в някакъв спорт или бойно изкуство?
Мисля, че всeки човек може да бъде вдъхновение и мотивация за самия себе си, просто трябва да повярва в силата си.