Чистотата е в това: Постоянно да помниш Бога! (лекция на Елеазар Хараш)

Лекция на Елеазар Хараш - 7 август 2018 г. ( по-долу можете да видите видеото)
 
ШРИ ЧИНМОЙ
(Лекция 1)
ШРИ ЧИНМОЙ ЗА БОГА
Продължение
(Първа идея за размишление)
ШРИ АУРОБИНДО
(Лекция 2)
ШРИ АУРОБИНДО ЗА БОГА
Продължение
(Втора идея за размишление)
ШРИ ПАПАДЖИ
(Лекция 3)
ЯДЖНАВАЛКИЯ
(Трета идея за размишление)
 
Да си направим ограждащата формула.
Днеска ще говорим за Мъдростта на Индия: трима Учители, постигнали Реализация.
 
ШРИ ЧИНМОЙ
(Лекция 1)
Шри Чинмой – това са лекции на Чистотата, Простотата и Мъдростта.
 
Той казва: „Простотата е мой приятел за цял живот“. (Въобще, нещата са прости, не са сложни.) Чисто Духовен Учител, посветил живота си да вдъхновява другите. Роден в Индия, останал сирак, влязъл в ашрама на Шри Ауробиндо. Тук заживял Духовно, бил подготвен за истински медитации и правел по 14 часа на ден. Много предано отдаден, интензивен, Духовен живот. Пише, служи, тренира, преживява. Нещата се разбират чрез преживяване. Никакво въображение, никакви философии – Дълбоки преживявания. Осъзнава, мисли, и то – само в Духовната област. Впоследствие той вдъхновява Търсачите на Смисъла. Изключително съсредоточен в Бога! Всъщност това е Тайната на Живота... Изключително съсредоточен – и в нещата, които са извън ума. Изключителен Търсач на Вътрешното и Чисто Духовното – тука няма нищо общо с религии и т.н. Той повдига и извисява съзнанието отвъд очакванията на хората, отдава живота си на Неизразимата Реалност, наречена Бог.
И така, Мъдростта му…
Гласът на Истината ще ни проговори, когато сърцето в нас стане Свещено.
Когато прозираш истинската си слабост, ти си готов да откриеш истинската си сила.
Сигурността идва от съзнателното Единство с Бога.
Ако целта наистина си заслужава усилията, самата цел вътрешно ще ти помага, ще те води. (Целта е жива, живо Същество.)
Търпението вярва в Бога; нетърпението разваля нещата.
Търпението открива най-висшия Покой.
Най-лесният начин да се превъзмогне нещо е да не му обръщате внимание. (Може и да се преведе така: да не му давате енергия. Ако някой човек много те тормози, пресечи да го мислиш – пресечи да поливаш, за да не расте.)
Търпението е скритата Мощ на Душата. Светът няма Духовно Търпение.
Само в Покоя се натрупва Истината. Покоят, сам по себе си, е Сила. Искаме ли да имаме Покой, трябва да отидем отвъд пределите на ума. (Умът е вечно безпокойство – докато не бъде овладян.)
Най-могъщите Воини са нашите Чистота, Искреност и Стремеж. (Достатъчно е – тука само ще допълня – един истински Стремеж, и вече Бог ти е Пазител и те води. Това е повече от талисмани, повече от ритуали.)
Служенето на Бога започва не когато сме в ума и в сърцето, а когато сме в Душата. (На предното интервю казах, че не е важно да кажеш, че си слуга на Бога – никога не е важно. Важно е само едно – Бог да каже: Ето това е Моят слуга! Всичко друго е без значение…)
 
Само Божествената Любов може да задоволи човека. (Духовната – донякъде… И тя е добра, но тука говорим за Божествената. Защото, ще обясня: там участва Бог – а Той е Пълнотата на истинската Любов. Без Него, никога това нещо не може да се случи.)
Когато придобием Чистота, никога няма да сме лишени от Сила – особено в най-важния момент. Чистотата е истинската Сила. Ако няма Чистота, няма и сигурност. Ако няма Чистота, няма постоянен Божествен Поток в нас.
Осъзнаването е Негов Дар: Бог го дарява.
 
Постигането на безкрайните вътрешни възможности се крие във великата сила, наречена смирение. (Смирението не е нещо самоналожено с воля. Има хора, които го имитират: навеждат се... Няма навеждане тука. Това е вътрешно ниво на съзнание – много трудно се придобива; и който го придобие, той може да вижда другите дали имитират, или имат смирение – защото то е нещо наистина истинско. Това е едно от местата, в които Дяволът не може да влезе. Аз съм го обяснявал: Дяволът може да влиза в много други качества, но там, където има смирение, много му е тясно. Там е голяма мъка за него, както рибата – на сухо.)
Ако ти наистина обичаш Бога, Бог никога не може да бъде на второ място в твоя живот.
Кога сме в невежество? Когато сме в невежество, това означава, че Бог е някъде другаде, а не в нас.
Ако цялото ти сърце плаче за Бога, тогава цялото Сърце на Бога ще дойде при тебе. (Тука става въпрос за едни дълбоки, свещени сълзи, а не онез сълзи на децата и на някои хора, които тропат с крак и с амбиция, нали – става въпрос за свещени сълзи…)
 
ШРИ ЧИНМОЙ ЗА БОГА
Продължение
(Първа идея за размишление)
Преди всичко, трябва да осъзнаете Кой е най-близкият ви на този свят: това е Бог.
Напрежението изчезва от нашия ум, когато научим изкуството да се предаваме на Божията Воля. Когато усетим, че ние сме само инструменти, а Бог е Извършителят, няма да изпитваме тревога.
Ако можем да предложим на Бога плача на стремежа си и морето на своето невежество, проблемът е решен. (Защото, пред Бога, и Мъдреците са невежи. Не може един учен човек да отиде пред Бога и да Му говори нещо. Там трябва да отидеш с дълбоко, изключително смирение, ако искаш да разбереш нещо.)
Ако станете Едно с Бога, Той става Източник на вашите способности.
Бог е Вечната Реалност, Която работи за тебе. (Тук става въпрос – и в този свят, и в Оня свят, и т.н.)
Само Бог е Незаменим.
Бог се отличава с голяма Простота и затова в Него всички усложнения се решават.
Чистотата е в това: Постоянно да помниш Бога! Богатството ми се крие в Единството с Бога – казва Шри Чинмой. Ако се стремим, Бог ни закриля. Ако дълго време мислим за Бога, Чистотата ще дойде при нас. (Значи, забележете кое е най-важното: много мислене за Бога – и Той почва да я дарява и да я образува в нас. Не мислене за Чистотата, не да се представяш за Чистота, даже не и толкова да постъпваш чисто – многото мислене за Бога! И когато Бог е на първо място, Той ще ти я даде и ще те обучи в нея. И тогава може да постъпиш някой път външно нечисто, а това да е по-чисто от сто души, които външно постъпват чисто – защото ти ще знаеш разликата и защо действаш така. Може да обидиш човек, който да го изпратиш във висока еволюция; а може да го хвалиш – и да го провалиш. Тогава ще имаш различаване – Чистотата има и скрита страна.)
 
Вътрешният Глас не е дар, а постижение. (Когато стане постижение, когато човек постигне една степен на Чистота, тогава идва този Глас.)
Човек и Бог са си крайно необходими един за друг. Който е заживял в един съвместен живот с Бога, той става инструмент на Бога за трансформация и усъвършенстване на света.
 
Да живеем в Бога – това не е достатъчно. Трябва да покажем и на другите Пътя – и те да заживеят в Него.
Бог иска да се превърне в нашата Реалност и прави какво ли не. (Обаче, когато вратата е затворена – аз съм казвал: Не можеш да налееш вода в затворено шише.)
Бог се крие. Защо се крие? За да усили нашето търсене към Него. (Впрочем, Той затова е създал света и Космоса – за да търсим само Него: да видим колко са бедни светът и Космосът, защото те са малка част от Неговата отключена енергия. За да търсим само Него…)
 
 
ШРИ АУРОБИНДО
(Лекция 2)
 
Вдъхновението е тесен поток от блестяща Яснота, който извира от едно необятно и вечно, истинско Познание. Вдъхновението е река от Светлина. То превъзхожда разума.
 
Ауробиндо казва: По-късно научих, че Мъдростта се ражда тогава, когато умре разумът.
Мъдростта поглежда зад завесата и вижда; разумът разделя, разграничава. Мъдростта събира в една-единствена Хармония.
 
Какъв обширен Покой от нашето съществуване ни чака – но Пътят е тесен…
Каквото е съзряла и преживяла Душата, това знае тя – останалото е привидност и предразсъдък, и някакви мнения.
Това, което се разгръща в света и в човечеството, е единствената Божия Воля – Неговата Воля.
Ако Бог ти е отредил място в Ада, това е твоят Път.
 
(Ще обясня. Ако такъв човек иска да тръгне в Правия Път, ще загази. Той не е подготвен за Правия Път – трябва да изстрада дъното. И от дъното няма къде по-надолу – и оттам ще тръгне истински в Правия Път и няма да си губи времето. Това, което и преди време ви казах, от Ал-Халладж: Когато Бог вкара човека в Правия Път, сто души не могат да го отклонят. А когато Бог го отклонява... Защото тука няма Дявол – Бог отклонява човека от Правия Път, за да изстрада грешките си и всичко... И после, ако Той му позволи, тогава той тръгва в този Път. Бог решава нещата. Не съществува нито Луцифер, нито Сатана. Даже Луцифер не е станал по своя воля Сатана, той няма своя воля. Действа Единственият Бог!
Значи, ако Бог ти е определил място в Ада, това е твоят Път, който трябва да изстрадаш, за да разбереш. И ако ти се стремиш към Небето, ти ще се провалиш, защото няма да си преживял и осмислил Пътя си за нагоре и себе си; няма да си осмислил себе си. Как тогава ще вървиш по този Път без тези важни страдания? Ще разбереш нещата само когато си ги преживял и осмислиш – затова Адът и страданията са много ценни. Без това ти нямаш Път. Тука между другото ще кажа, че Ангелите нямат такъв шанс. Те са Същества на Светлината, но нямат Път към Бога, нямат такава Любов, чрез която да стигнат до Бога – имат Служене и Светлина. Там е силата на човека: на човека е позволено да върви към Бога, Ангелите – някога... Те затова мечтаят за прераждания и за страдания – за да им се даде. Но като цяло, рядко им се дава.)
 

• Бог е Единственият, Който знае кое е важно за твоя Път. Грехопадението е много важно, за да видиш ясно себе си и своите несъвършенства, за да се отвратиш от себе си и да си поставиш ново начало.
• В този свят, ако имаше живот без смърт, нямаше да има Безсмъртие. (Има хора, които искат да живеят много дълго. Представете си един алкохолик на 800 години или на 1500. Това е по-лошо от гробища – гробищата са романтика...)
• Променената смърт става Живот, който е Безсмъртие.
• Откровението слиза пряко от чистата памет на Истината.
• Любовта към Уединението е знак за предразположение към истинско Познание.
• Духът е създал Закона и Духът може да го надмине – но трябва да се научим да живеем в Духа.

 
Понеже Бог повели и предвиди всичко, то не трябва да седиш бездеен и да чакаш Неговото Провидение, тъй като действието ти е една от главните Му ефективни сили. (Той ти е дал действие, самият Бог е в това действие.) И затова – казва Шри Ауробиндо – стани и действай! (Не казвай, че „ще чакам – и каквото стане“. Това е част от Неговия План, нещо вродено.)
 
Във всяка област – казва Ауробиндо – всичко е предопределено; но с много искрени и разумни усилия, ти можеш да привлечеш Божията Сила, която е над Предопределението и го видоизменя. (Много такива случаи знам с братя и сестри: не чакат, а се молят, посяват Духовно, правят Духовни усилия, голямо усърдие, трупат Духовни заслуги – Бог се вселява и става голяма промяна: нещо, което не е било писано. Но това е истинският ученик: човек на големите усилия. Познавам такива хора, възхищавам се. И при тежки условия, не се оплакват и не казват: „Защо е така?“ – правят усилия за Бога. И Бог влиза, дава им допълнителна сила, нещата се променят.)
 

• Свободата е дадена, за да заслужиш отново истинската си Свобода.
• Живей отвътре, не се разтърсвай от външни събития.
• Направи първо сърцето си чисто, а после слушай.
• Душите, които не се стремят, са Божии провали.
• Всеки трябва да постигне Себе Си в своята Свобода.

 
Нашата добродетел е една претенциозна нечистотия. (Когато казваме, че правим добро, е много опасно. Ангелите се пазят от такива изказвания, защото знаят, че са проводници. Човекът казва: „Аз ти направих така и така...“, за да има да взема и т.н. И след време той ще вземе, само че нещо друго…)
 

• Истинската гледна точка е винаги в Духа, а не в ума.
• Истината е основата на Духовността.
• Който не съумее да победи врага в себе си, изпуска Висшата си Съдба и остава в старата си карма.
• Любовта е Любов, а не просто доброжелателност.

 
 
ШРИ АУРОБИНДО ЗА БОГА
Продължение
(Втора идея за размишление)
 

• Каквито и да са трудностите, Бог е над тях – въпросът е ти дали си в Единство с Бога.
• Има дивна красота в Дълбините на Бога: сякаш е роза с Древен аромат.
• Бог не е само неподвижният и тих Глас. Бог не е само Любов. Бог е Огън, Бог е и в урагана. Не си мисли, че Бог е само Любов. Бог е Велика Строгост.

 
Обичай и служи на хората, но внимавай – да не би да пожелаеш одобрение и похвала. (Това е много опасен капан: да пожелаеш някакви хора да ти благодарят.) Не пожелавай одобрение, по-скоро слушай Бог в тебе. Бог води Мъдро и Любящо, дори и когато изглежда, че заблуждава човека.
 
(Тука само ще добавя: Бог в този свят играе много роли. Даже може да стане атеист и да отрича Себе Си. Може да си играе с волята на човека: да го кара да пада волята, да става, да пада, пак да става, да се отчайва... Това е игра на Бога, за да може след време волята да стане много силна – и когато Той се съедини с нея – изработена воля – и когато даде нещо от Себе Си, става Диамантена Воля... Такъв човек може да прекосява светове.)
 
Нима Бог е само една книга свещена, че да няма нищо друго вярно и добро? Бог никога не е бил само в една книга, колкото и свещена да е тя. Освен това, дето е писано, има по-дълбоки неща – неписани.
 

Бог в нас надминава умението на милиони лекари.

 
Ако можеш да видиш Бога в едно мъничко, бледо, неугледно и увехнало цвете (не ухаещо – увехнало цвете!), ти си уловил част от Тайната Реалност на Бога. (Увехнало – означава върнало се в Бога и скрило се в Бога. Един извор, който е изчезнал, Ангелът си го е взел, или Висшето Същество: той тече в друг свят вече; той си е изпълнил задачите и той тече на по-хубаво ниво. Така че няма изчезнали неща.)
 
Казва Ауробиндо: Бях много тормозен от Сатаната, докато най-накрая открих, че това не беше Сатаната, а Бог. (Бог те измъчва, за да те направи Свой. Пътят на Истинските Хора е мъченически; дали го приемат хората, или не – там е най-голямото израстване. По-малкото израстване е в страданията; а пък, ако човек не благодари на тях, по-хубаво да не говорим.)
 
Вярвам, че не се случва нищо, което да не е по Неговата Воля. Това съм видял: че каквото Бог ми е дал, Той ми го е дал поради Своята Любов и Мъдрост – а аз, ако го бях уловил, тогава щях да съм превърнал някакво голямо добро в голяма отрова. (Значи, примерно някой иска да е много добър – това е много погрешна цел. Ти си изначално Добър, няма какво да искаш. То е само въпрос на проява, явна или тайна. Ако искаш да си добър, ти вече не си естествен.)
 
Има само една истинска Любов – и тя произлиза от Бога. Винаги имай доверие в Божия Замисъл, каквото и да става. (Умре ти детето – Слава на Бога! Той го е взел в лекия свят, а ти плачеш, пречиш му в другия свят. Не стига тука, дето не си могъл да му помогнеш – освен туй, детето не е твое, и т.н.)
 
Бог е Майстор да извършва зло чрез Своите инструменти, за да се получи от него едно благо. (Даже Дяволът, някой път, като прави зло, прави някои извънредни неща – и той не знае защо ги прави. Но Бог вътре знае какво прави! Знае защо и много майсторски точно как да измъчи човека, за да направи бисер, за да направи диамант; иначе си оставаш обикновен камък.)
 

• Бог винаги те отклонява, за да те заведе после в истинския Път.
• Казва: Бог ме обичаше, намери ме и ме накара да Му принадлежа.
• Аз съм безумен по Бога и никога вече не желая да стана отново „здравомислещ“. (Опасна работа – да си „здравомислещ“, или логичен, и да кажеш... Животът въобще не върви по пътя на логиката. Животът е много по-дълбок от логиката. Който вярва само в логиката...)
• Бог е създал света, за да поискаме само Него.

 
Бог познава Себе Си в сърцето на Търсача. (Много просто: самият Бог е Търсачът: Той търси в нас, Той се моли в нас – ние мислим, че ние се молим. Той се моли и показва – това Слово, което ни е дадено да се молим, показва точно какво ще ни даде след време. Тука само нещо ще ви кажа. Има една истинска молитва – Учителя казва: Единственото нещо, на което не мога да ви науча, това е истинската молитва. Какво е тя? Когато си се молил хиляди и милиони пъти, идва един момент, в който Бог те научава. Но какво означава истинска молитва? Накратко: участие на Бог в нея. Тогава силата става между тройна и десеторна – ти нямаш такава сила – и тогава разбираш, че Бог тайно, насаме, е стихийно с тебе: означава, че одобрява това, за което се молиш. Разбира се, то трябва да е разумно и свещено.)
 

Истинската Свобода е сливане с Волята на Бога.

 
ШРИ ПАПАДЖИ
(Лекция 3)
Ако ти си свободен от желание, ще осъществиш своите желания. (Голямо майсторство се иска: да се откажеш от желанията си, да ги надраснеш – и тогава те се сбъдват. Ти не ги искаш, но нямаш избор. Бог е с тебе – говорим за разумни желания – тогава те стават разумни, пречистени и Бог вече е с тебе.)

• Който вкуси Нектара, става Нектар.
• Само чистото си сърце – само това е, което можеш да предложиш на Бога.
• Истинно преданият е Сърце на Бога.
• Блаженството не е от разбирането и никога не идва от разбирането; Блаженството идва от Предаността.
• Предай се на своята тоталност.
• Когато човекът е готов, цялата Истина се устремява към него.

 
Цялата работа я извършва Той, Който стои зад пределите на твоето разбиране – а ти просто наблюдаваш как всичко се случва. Не мисли, че ти сам правиш нещо. (Казвал съм: Ние, без Бог, не можем да направим и една крачка, но не можем да го осъзнаем. Когато крачката замръзне, тогава се замисляме. Когато водата спре, ако спре за три месеца, хората ще разберат, че тя е Божество, ще се молят и ще пълзят – Бог да им изпрати поне малко дъжд. Тогава ще разберат, че тя е Божество. Но когато имаш много, ти я пилееш, нямаш мярката; и след време, разбира се, ще почнеш да я губиш.)
 
Всичко, което става, е Съвършено. В нито един свят няма грешки, защото ръководи Върховен Бог, Съвършен Бог. (Но понеже ти нямаш погледа на Бога, виждаш грешки, какво ли не виждаш... Защото не можеш да виждаш.) Всичко, което става, е Съвършено, защото е Бог в действие.
 
Когато напълно си се отдал на Бога, Той става твоите действия.
Нека никой да не си въобразява, че събитията трябва да се случват така или иначе. Някой казва: „Ако бях постъпил така – или иначе...“. Ауробиндо казва: това го решава Той. (Защото, ако Той го беше решил, щеше да бъде иначе, но вече е късно. Все е Той!)
Извършителят трябва да заплати за своите постъпки – това е кармата. Отсъствието на извършител – това е Свободата, това е Чистото действие.
Паметта е Пазител на кармата.
Предай се на Бога, Който Единствен знае какво трябва да се направи. (Ти не знаеш. Дори и нещо простичко… Можеш да си мислиш, че си прав... Остави на Бога!)
Ние живеем в този свят, защото не сме познали себе си.
Медитацията, това е Любовта към собствената ти Дълбина, към собствения Бог в тебе, към Дълбините ти – Брахман.
 
Брахман (или Бог) е над всички видове практики. Той сам разкрива Себе Си. (Но най-върховната практика, нека пак да я кажа: тя не е техники, няма нищо общо с Паневритмията, няма нищо общо с дишане с едната ноздра и с другата... Върховната практика се нарича неизменна, чиста, истинска Любов към Бога. Оттам нататък, каквото и да практикуваш, даже и да подскачаш с един крак като кенгуру, пак си прав, практиката ти е правилна… Но ако ти си неправилният човек, и да се стараеш, каквото и да говориш, даже и да казваш Истината, ти си далече от практиките – защото не си в Системата на Бога. Тогава такива хора подвеждат другите и хората казват: „Да, има нещо правилно“. Но ако можеш да виждаш, ще разбереш дали човекът е в Бога.)
 
Влезте в самата Същност и оставете всички практики, всички техники. (Медитацията не е в това да седнеш и да стоиш един час. Медитацията – това е твоето състояние на Дух, това е твоето Древно състояние. Отново стигаме до идеята: истинска Любов към Бога – тогава ставаш Дух.)
 

• Истината е самосветеща, самолъчезарна.
• Брахман (или Бог) не е нещо за разбиране. В Него трябва да се потопиш. Това е Любов, а не някакви техники.
• Будност, съсредоточеност – това е важният навик.
• Ако сте в Бога, истинското Познание ще дойде от само себе си.
• Дълбокото Откровение, това е Живот в Бога и не зависи от практики.
• Няма Слънце – казва Пападжи, – няма звезди, няма планети (да не говорим за хороскопи!). Има само един потресаващ Свят – и ако мислите само за Бога, вие сте в този Свят.
• Чистотата вижда Бога навсякъде.
• Безмълвието е Любов към Покоя.
• Който е видял Божията Красота, забравя всяка друга красота.

 
Ако умът не е овладян, безпокойството е навсякъде. (Значи, може да си седнал на дивана, може да си в морето, може да си на сянка и под чадър, където си искаш – царува в тебе безпокойството. Казвам това, защото някои мислят, че като се отпуснат на един диван или като седнат – и това е почивката. Почивката е въпрос на съзнание, на настройка на Бога, а не дали си седнал удобно. Колкото и удобно да седиш, може да стане много по-лошо.)
 
Където няма съмнение, там е Милостта.
За да познаеш Истината, е нужен необикновен устрем.
 
ЯДЖНАВАЛКИЯ
(Трета идея за размишление)
И накрая, завършвам с последната идея: Яджнавалкия. Говорил съм ви за него: Учението за Брахман, или Учението за Бога, в Древна Индия. Както си спомняте, и преди съм ви казвал, той казва: „Ние даже не се нуждаем от Безсмъртие“. То е нещо много назад, то е дошло по-късно, а пък по-късно е дошла смъртта. Ние сме преди Безсмъртието; ние сме нещо много по-дълбоко.
Брахман (или Бог) е Древен Безкраен Океан – казва Яджнавалкия – Океан без брегове. (Тоест няма този свят, няма оня свят, говорили сме: Третият Бряг на реката, това е Дълбините – няма брегове.)
Брахман е Древен Покой, който превъзхожда всяка Мъдрост.

Да уловиш Брахман значи да станеш Тайна.

Брахман движи всичко към Своята Безкрайност.
Брахман е Бездна от Неизвестност, но тази Неизвестност ни е много близка.
Вселената е малка част от отключената енергия на Брахман.
 

• Вятърът и водата са ключове на Брахман. Той ги отключва, Той ги заключва – те са Негови слуги.
• Изворът има начало, има край. Брахман няма начало, няма край.
• Брахман е Дарител на диханията, но самият Той няма дихание, защото няма ограничение в Него.
• Брахман няма име, защото не може да бъде уловен.
• Мъдър е не този, който знае, а този, който е в Брахман.
• Който е Чист, негов Пазител е Бог, Брахман.
• В Покоя на Брахман, енергията е покорена.
• Който говори за Брахман, трябва да произлиза от Него. (Тук става въпрос за осъзнаването.)
• Брахман в човека – това е Тайната над всичко.
• Брахман е Чисто говорене.
• Брахман се доказва в Безмълвие.

 
(Спомням си, на площада в Търново миналата година ме попитаха: „Какво е Бог?“. Няма понятие, няма определение. Трябва да Го преживееш. Ако Той ти позволи да Го преживееш, никога няма да питаш. Ако Той не ти позволи, милиони въпроси са безполезни.)
 

• Цивилизациите никога не достигат Брахман – само Покоят Го достига.
• Само Брахман може да освети Древността.
• Стани Брахман, а не човек!

 
(Много хора смятат, че трябва да станеш човек – голяма грешка. Самата дума човек означава в един древен език падение. И думата човек означава около век – да живееш около век, а ти си... нямаш брой на години, нямаш даже векове, ти си нещо много Дълбоко. Но станеш ли човек, става нещо като загазване.)
 
Който практикува Истината, той прави Брахман видим за себе си. (Значи, който говори Истината, става Дух и Бог в него му се разкрива.)
Произнасянето на АУМ е Свещено задължение.
Който усърдно обича Истината, той става способен да узнае Същината, скритото значение на действията.
 
Всеки, който се е отдал на медитации, жертвоприношения, мантри и т.н. практики, той ще се провали. (Забележете какво казва Древният Учител Яджнавалкия! Каквито и практики… ще се провалиш, защото Първото Отдаване е Отдаване на Истината и на Брахман – всичко друго е последствия.) Без Истината, всичко друго дава незначителен резултат. Само който се е посветил на Истината и на Брахман, може правилно да изучава Свещените книги. (Оттук тръгва правилното изучаване.)
 
Ако Брахман те докосне, ти вече изгубваш човешката си природа.
 
(Това, което казах в предното интервю, от Ал-Халладж: „О, Господи, Ти ме унищожи, за да ми станеш Близък!“. Тоест: унищожаване на човешката природа, която е голямата пречка. Човекът е големият враг на Бога – той мисли, че е Дяволът, че Дяволът му пречи. Учителя казва: „Ти си изменил на себе си, тука няма никакъв Дявол“. След време ще говорим… Това си ти, ти самият си станал дявол и изкарваш вината в Дявола. Брахман само може да ти „удари още едно рамо“, да станеш по-голям дявол, но след като ти вече си станал.)
 
Брахман е, Който дарява Пътя за вглъбяване навътре в Истината. (Може да се упражняваш колкото си искаш, но Брахман трябва да ти позволи навътре да влизаш в Истината. Иначе може да мълчиш по пет часа, да се вглъбяваш и да става все по-лошо, както знам такива случаи, и то много.)
 
Който произнася често АУМ, прави Брахман да бъде доволен от него. АУМ означава Брахман.
Който винаги е зает с АУМ, ще отстрани всички беди, страхове и препятствия.
Истината – казва Яджнавалкия – е по-велика от мълчанието.
Това беше за днес; следващата лекция – на 4-ти септември, за Атлантида.
 
АУМ