Търси

Българските жени: За какво призовава Коронавирусът хората?

15.03.2020 г.
15782
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
В края на 2019 г. стартирахме серията от лекции на Портал 12 с д-р Светла Балтова и нейната лекция за 2020 г. Тогава усещахме вътрешно, че се задават годините описани от Слава Севрюкова и Дядо Влайчо, но не знаехме какво точно предстои.
 
Именно на тази лекция д-р Светла Балтова ни каза: Великата майка ще ни научи на ред и порядък. Както Учителят Петър Дънов пише в една от малкото си лекции: “ Тя - Природата възпитава своето дете – човека - като понякога го слага в реторатата си за да го пречисти.
 
В такъв период на пречистване и осъзнаване е човечеството в този момент. Призивите, че всичко скоро ще отмине и ще продължим по старому, показват само страха от нужната промяната, която ни зове. Тези критични дни сякаш ни нашепват само това, което може да ни очаква, ако не се осъзнаем истински. 
 
В тази статия сме концентрирали мнения на няколко жени, с техните послания към хората във фейсбук. Както казва българската пророчица Слава Севрюкова :
 

Задават се геопланетарни катаклизми. Не питайте кога. Светът не ще погине. С изпитанията ще осъзнаем – погрешна е посоката. Ще се устремим към духовни нови перспективи, изхвърляйки на бунището на историята измамните ценности на миналото. Отшумят ли бедствията, задава се бленувана от хилядолетия дивна хармония между людете. След природните изпитания се задава ера на Духовността.”
„Не бойте се, България никога няма да се изгуби от света, за разлика от други държави!“

 
В тези времена жената ще изиграе своята главна роля. Днес в тези критични дни, жените са тази, които ни зоват и за промяна. Чуйте ги и се замислете: Дойдоха ли крайните времена за отсяване на житото от плявата?
 
Д-р Светла Балтова:
 
Поразяващ е контрастът между великолепието на природата, цъфтяща, приготвяща се за нов  живот, и човешките градове, със свитите фигури, и угрижени, често маскирани лица. Много от нас знаеха, че така не може да продължи – разрушението, злините, които човек причинява на природата, рефлектират върху самия него. Още ли не правите връзка между настоящата епидемия и откъсването на човека от здравословната естествена среда? Не е ли достатъчно, че и в двата епицентъра на епидмията са Ухан и Милано, има интензивна 5G завеса?  Толкова ли е трудно да стигне до управляващите че това има връзка с намаления имунитет? Какво още трябва да се случи, за да се осъзнаем?
 
Какво засяга този вирус? – белите дробове. Хората умират от дихателна неостатъчност. Какво са белите дробове у нас? Дърво. То и така се нарича – бронхиално дърво.

Засегнaт е органът, който има най-пряка връзка с природата. Човекът колко дървета изсече в своята алчност? И сега се задушава. И още - белите дробове са нашите вътрешни крила. Те символизират свободата. 

 
Какво се случва в света? 
Съвременният човек е отрязъл крилата си! Оплел се е в мрежите на своето консуматорско и технологично общество. И сега – пред лицето на опасността, пак действаме по познатите начини: до телевизора и телефона сме и попиваме от тях страха и дезинформацията И – опразваме магазините, за да се запасим.

Предлагам алтернатитва, защото знам, че Великата Майка стои зад нея: Излезете навън, излезте извън големия град. Работете в градината и двора. Дишайте с пълни гърди, погрейте се на пролетното слънце, дишайте свежия въздух. Разумно е да внесем повече хигиена в живота си, да ограничим част от контактите. Разумно е да се обърнем към себе си, да потърсим стожера, силата в нашата вътрешна същност. 
 

С други думи – навътре към Бога и навън към Природата са двата изхода. Цели два!Поддържайте състояние на радост и любов, защото невромедиаторите, които пряко влияят на имунитета – допамин, серотонин, окситоцин – се активират при състояния на радост и любов!

 
Борислава Богданова, езотерик:

Какво всъщност се случва в света ни? Виждам как лесно той се разпада и се разпада всичко онова, което не е турено на Добрата основа. И трябва да бъдем готови да го пуснем. Днес живеем в среда на свръхпроизводство и свръхконсумация, заринати сме в собствените си боклуци и мърша. И до кога Господ ще ни търпи?!?! Какво че падат пазарите и че борсите се сриват. Човекът в ламтежа си за пари е забравил всичко, забравил е какво е страх от Бога. Кризата, за която говорят всички, вече отдавна е станала. Тя е криза във взаимоотношенията, тя е криза в ценностите, тя е криза вътре в човека. COVID 19 може да е спасението от упадъка на нашата цивилизация. Днес успях да видя само добро в корона вируса и ситуацията. Въпреки страдащите и болни хора по целия свят, въпреки смъртните случаи, въпреки всичко, за което никога няма да сме готови, в него днес видях само добро. Готови ли сме, ако трябва да работим без заплата един, два месеца, повече?

Готови ли сме да не взимаме парите от наемите на жилищата, офисите, магазините. Готови ли сме на жертви? Готови ли сме да се научим да бъдем милосърдни, състрадателни и смирени?! Готови ли сме да даваме, без да очакваме да взимаме?! Има два варианта пред човечеството – по единия път уроците се учат доброволно, а във втория – насила. Ще разберем кое има смисъл и кое е ценно. За кое си струва да се отделя време и усилия и кое е напълно безсмислено в живота ни. Всичко ще се пресее.


Които има село, вила, ако може да си отиде там. Да извади мотиките, лопатите и да засее градините, нивите. Да се свърже човек с природата с корените си. Семена ни трябват. Производство трябва да имаме.

Жени Костадинова, писател и общественик
 
Добре дошла Тишина в града!
Отдавна те изгонихме с безумието си да се надвикваме и мерим празните си приказки на мегдани всякакви: по улиците, в кафенетата, ресторантите, "спа" центровете, механите, самолетите, моловете, училищата, клубовете... И те принудихме да ни напуснеш! Заменихме те доброволно за шумове, които нарекохме музика, за празнословия, които назовахме поезия, за семинари с префърцунени глупости, които нарекохме развитие на личността, медитация, релаксация, свързване с вътрешния си аз и пр.
Какво безумие е всичко това - ако се замислим. Ако се замислим, ще си дадем ли сметка, че погубвайки тишината в себе си - онова най-естествено притихване на ума и обръщането ни към Бог, към истината, към стойностното в живота ни, ние погубихме и душите си!?

Ще си дадем ли сметка, че имаме дълбока, неистова нужда от тишината - за да се чуем!?
За да се преоткрием.
За да се свържем с по-дълбоката си същност: Съвестта.

За да си припомним, че не парите, вещите, "успехите", пътуванията ни насам натам безцелно по света, имитиращи модерния днес "висок стандарт" на живот са Самия Живот.
За да си спомним, че най-вече и преди всичко сме хора - Човеци - със сърца и души, с дух и отговорен ум. Със свободна воля - възможност да избираме начина си на живот.
 

Ирина Делина, писател 
 
Трябва ни спешно доза страдание, за да разберем кои сме, защо сме и какво правим тук.... И спешно да го преработим в състрадание. Ще оздравеем ли от болестта на постмодерното? - Аз не знам кой съм, но знам какво консумирам. Знам каква кола карам, но не знам къде отивам. Искам да имам всичко, защото иначе съм нищо. Никога не огладнявам, но ако в магазина няма поне 14 сирена, мозъкът ми гладува. ... Отдавна в супермаркетите трябваше да патрулират психиатри, и щяхме да избегнем сега от празните рафтове да ни гледа смъртта, не защото ще умрем, а защото липсата е нашата смърт. Незабавно трябва да заместим тази липса със себе си. Незабавно трябва да се откажем от всичките си привилегии или да приемем, че и смъртта е привилегия. Ол инклузив наистина е ол инклузив.

Искаме всичко сега и завинаги. Ами, получихме го. Трайността на човешкия живот ще се измерва с този на един хот дог ... Край на летаргията, край на спящата будност, край на самодовоството и цинизма, край на етикетите и олигархиите. Дано оцелеем, за да познаем нормалността, да се завърнем във вечния цикъл на благодарността, където всяко нещо е трепет и мисъл за цялото.


Можем да бъдем спасени само ако мислим другия като себе си, но не фалшивото ненаситно себе си, а будното, емпатично, живо себе си, което ежедневно принасяме в жертва на страховете и удоволствията си. И не си въобразявайте, че интернет ще оцелее. Просто ние ще се откажем от него. Ще се научим да общуваме телепатично не само помежду си, но и заедно с дърветата да се разлистваме и да посрещаме пролетта.
Милост и любов за всички!
 
Галина Герасимова, издателство Бяло Братство

Извън реда сме отдавна – извън реда на природата, извън реда на доброто, извън реда на истината, извън реда на обикновените човешки отношения. Стори ми се малко високопарно да го пиша така, но като погледам малко новини и колебанието ми бързо се изпарява.
Всяка епидемия се появява за да изчисти нещо от нас. Нечистото не е само в телата ни, то е в умовете и в сърцата ни, и природа си взима своите мерки. Този път с вирус, който причинява проблеми в белите дробове и дишането, а диханието на Бога оживи човека, или в превод, очевидно сме загубили връзката с Живото дихание. Учителя казва, че седалището на душата е в белите дробове, но телата ни отдавна са станали по-важни.

Както и да е, ето идваме извън реда и ни се налага да поспрем, да се замислим кое е най-важното, да се обърнем към вътрешния часовник, отмерващ нов ритъм, да се погрижим за близките си, да преосмислим недоволството си, да потърсим истинското, да се замислим и за храната, и за водата, и за въздуха... И ето как извънредието ни връща в реда, но в реда на нормалното, на обикновеното, на живота…

 
 
 
 
Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спомоществуватели на Портал 12: