България може да стане лечебницата на Европа

28.06.2019 г.
33536
Добавена от: Драгомира Иванова
Българите са пазители на милосърдието. Практиката, теорията и душевността в българското народно творчество и народно лечение, преплетени с ритъма на българския народен календар и годишните цикли в космически и земен мащаб обуславят изразяването на това милосърдие, чрез достигането на високи терапевтични резултати при прилагането на природно-научни методи на лечение и профилактика, пише в доклада си „Народната медицина и лечителското изкуство” народният лечител Васил Канисков. „За народната медицина е характерно, че емпиричните сведения за лечебните растения и за други лечебни средства, целящи, от една страна поддържане на добро здраве, а от друга, предотвратяване и лечение на заболяванията, се предават на поколенията устно. Само малка част от тези сведения са закрепени в писмени източници под формата на малко достигнали до нас ръкописни лекарственици и домакински ръкопис.”

Според лечителя, през всички тези периоди от историята на нашия народ билколечението и народната медицина са имали своето значимо място. Те са били винаги ценни помощници на нашите хайдути, бунтовници и въстаници, на нашите партизани и ятаци, на нашите бойци по време на война.

„Народната медицина и билколечението в България се оценяват като едно от най-големите богатства на нашия народ, което е свързано с живота и борбите му през вековете. Днес в целия свят се разтварят широко вратите за фитотерапията, или билколечението, а у нас се създават достатъчно възможности за приложението и разумното използване успоредно с методите на официалната медицина.”

Използването на безценното богатство от билки, вода, храна, песни, ритъм, слънце и въздух по българските земи датира от дълбока древност, пише още Канисков в доклада. „Те са ползвани умело, както от траките, така и от гърци и от римляните, по-късно от византийци и турци. И днес съвсем зрими са остатъците от така наречените тракийски оброчища, римски бани, свети места, култови средища, и пр., които са елемент не само на тогавашната народна култура и бит, но в тях са се извършвали и оздравителни природни лечебни процедури. От древните писмени източници може с увереност да се твърди, че голяма част от местното население, населението на другите области от Европа и Азия, свободно гражданство, войници, патриции, и дори императори, възстановяват своето здраве именно тук, по нашите земи.

Вярвам, че днес България може да стане лечебницата на Европа. На базата на биоразнообразието от лечебни растения, които имаме и над 600 регистрирани минерални извора, може всички да идват да се лекуват тук. Въпреки природните ни дадености и познанията от древността, се оказва, че българите не знаем какво е предназначението ни и не го разбираме, а времето настойчиво чука на вратата ни. Само за няколко месеца България може да развие лечебен туризъм. Много страни, без традиции като Турция, Германия и Русия се развиват в това отношение, а ние за жалост чакаме.”


Разполагаме с данни за използване на лечебните растения в създадената през VII век Българска държава със сливането в единен български народ на трите племенни общности траки, славяни и прабългари. В малкия речник - глосар записан в „Шестоднев” на Йоан Екзарх, който са пази в Британския музей, се говори за плеврита, наречен с чисто българското име ребреница, като се посочва и лечението му – с върба и топола, съдържащи салицилати, както и с кукуряк.
Незаписаната и до днес история на българската народна медицина е осветена от духовните същности на Орфей, Асклепий, Боян Мага, Василий Врач, Йоан Екзарх, Климент Охридски, Поп Богомил, Ходжа Болгар, Иван Рилски, Йеромонах Хаджи Хрисант, поп Матей-Миткалото, Неофит Калчев, Иван Раев, Петър Димков и колко ли още други, дали своята душа за изцелението на страдащите хора. Няма народ в Европа, а и в света, който да може да се похвали с такава мощна плеяда от имена на лечители.

Напълно е основателно твърдението на известния народен лечител Петър Димков, че:

„Историята на нашата народна медицина е толкова стара, колкото е стара историята на нашия народ. Географските и етническите условия, при които възниква и се развива славянобългарската държава, дават основание да се смята, че българската култура е възникнала върху основите на културното наследство, оставено по нашите земи от траките, славяните, гърци и римляни. Според легендите Орфей е основоположник не само на тракийската музика и поезия, но и на тракийската медицина.“


В съчинението си Към Дионисий Периегет, Евстатий Солунски пише: „самият Ариан говори за някаква изкусна в заклинанията и вълшебните билки нимфа Траке. Тя умеела с тайнствени лекове както да премахва, така и да причинява страдание, както се разказва за Медея, Агамеда и всеизвествнната Крокодика. Изглежда, че на името на тази Траке е била наречена областта Тракия, която някога била назовавана Перке.

На въпроса как са лекували траките лечителят отговаря, че медицината им е имала магически характер – лечение с музика и песни (Орфей), с нашепвания, беседи и добри думи. Основна част от здравната им култура е била познаването на билките – кентавър, пелина, змийско мляко, червен кантарион, сладка папрат, мащерка, копър и много други. Използвали са и водолечение с минерална вода. Още Херодот го описва големите балнеологични центрове в Пауталия. Не е ясно как са се хранели, но има данни за някои храни от растителен и животински произход – кисело мляко, наречено Елексир на траките е висш лечебен фактор. Използвали са го и като козметично средство, за болести на стомаха и други.

Най-големите медици са с тракийски произход, да не говорим за богомилите, които също са били прекрасни лечители. Те са единствените в света, които изнасят медицината сред народа, дотогава тя е само за висшата класа.


Канисков разказва и за поп Матей Миткалото и дядо Даскал – йеромонах Неофит Калчев, и неговия честен и човечен труд „Народен домашен лекар”. Дядо Даскал е описал 10-12 лечебни треви, които употребявал при рак и тумори.

Много от лечебните методи, използвани от древните български лечители са преминали в народната медицина. Вероятно пряк наследник на лечителското умение на древните български лечители се явяват богомилите. Данни за това се намират в богомилското съчинение "Зелейник" от Х-ХI в. В него се съдържат указания за лечение с билки, мед и други лечебни средства за очни и кожни заболявания, болки в корема, хълцане, отравяния, зъбобол, инфектирани рани. Прилагани са също така психотерапията и внушаването на положителни емоции. Свидетелство за това е и богомилският апокриф "Детство Исусово", както и Сисиниевите молитви.
Богомилите са познавали и прилагали ирисовата диагностика. 

За влиянието на богомилското лечителство върху медицината на Европа е показателен и следният факт: Прочутият "Целебник" на Василий Врач е намерен през XIX в. в Сорбоната. Преведен е на френски език от д-р Петър Берон, поради интереса на знаменития френския лекар-натуропат д-р Луи Куне! На база на основните начала за разреждане на лекарствените продукти описани в него, Куне поставя основите на съвременната френска хомеопатия.

Най-прочут богомил и лекар след Боян Мага е Василий Врач, който в края на XI в. и в началото на XII в., по време на византийското робство, оглавявал богомилското движение, пише още в доклада. Василий Врач бил изтъкнат философ, учен и лекар, поради което с право го наричали българския Авицена. Огромната му популярност сред населението не само в България, но и в цяла тогавашна Византия, става причина под натиска на гръцкото духовенство да бъде изгорен жив на клада на хиподрума в Константинопол през 1114 година. Тогавашният византийски император, посъветван от своите приближени, и най вече от духовниците българи и гърци, си послужва с измама. Потърсва Василий Врач, за да поиска помощ - да го лекува, защото е „болен“. Верен на своя хуманен дълг, въпреки предупреждение, Василий Врач отива в императорските покои. Там той бива хванат, измъчван и разпънат на кръст, изгорен жив на клада. Тази първа лумнала клада дава сигнал на мракобесните сили да започнат своето пъклено дело. От Константинопол, през българските земи и през цяла Европа, горят огньовете на мракобесието. Тези огньове поглъщат за 2 -3 века цвета на току що покълналия Ренесанс - 30 (тридесет) милиона цвята. А сегашна Европа, към която се стремим, дали се е променила, оттогава? Делото му обаче не умряло. Неговите ученици, разпръснати из Европа, допринесли да пламне и да се разгори реформацията.

Анализът на тези исторически факти разкрива, че българската земя е родила и откърмила големи мислители и че нашият народ, в някои области е вървял с векове пред останалите европейски народи.


Голяма част от многобройните сподвижници на богомилите, ученици и последователи, били избити по времето на цар Борил със съдействието на гръцкото и българско духовенство. Останалите живи се пръснали голи и боси из цялата тогавашна Европа, носейки на гръб по две торбички: в едната хляб, в другата - билки.

Свети Иван Рилски - роден около 876 г., заминава си на 18.08.946 г. - един от големите български светци-лечители. Основоположник на Рилския манастир. Чрез молитви, откровения и Вяра върши чудеса и лекува. За съжаление научната ни историческа памет не е наясно с родовия произход и родното място на Светеца. За лечебните свойства на мощите на светеца, официално се заговорва и се документира от бившия византийски управител на Средец - Скилица - по време на Византийското робство по българските земи. Фактът, че мощите на Иван Рилски, българин от поробените български земи, лекуват, става известен на византийския император Мануил I Комнин. През 1173 година той пристига в Средец и благодарение на намазване с миро, взето от мощите на Светеца, се излекува. По-интересен е случаят с византийския управител на поробения Средец - Георги Скилица - той също е излекуван от промитата през мощите на Светеца вода. Скилица не се задържа дълго на поста си в Средец. След 3-4 години управителска работа се завръща в Константинопол и за учудване на своите приближени, подчинени и познати се отказва от светския живот и става монах.

Такова пълно описание на злокачествени заболявания и лечебни билки, като това на Канисков, няма никъде другаде по света.

За периода от 1939 г. до 1989 г. малка част от описаните лечебни растения са обект на сериозни научни изследвания, твърди лечителят. Повечето от учените, специалисти в тези области по онова време, предпочитат сякаш да омаловажават целебната сила на билките и техните активни съставки. Стремят се да извлекат само активно действащите биологични съставки, да ги синтезират и подадат на фармацията.

След началото на демократичните промени билкарят безмълвно наблюдава как се скубят лечебните треви с корените и се изпращат с огромни камиони някъде в Европа или в Америка, за да се върнат после преработени като хапчета, но многократно по-скъпи в българските аптеки. Постепенно у Канисков узрява идеята да се опишат всички заболявания (по съдържанието, дадено от народния лечител Петър Димков в неговия тритомен научен труд, издаван и преиздаден два пъти от БАН) и всичките възможни лечебни треви, растящи у нас, които могат да са ефикасни при всяко заболяване.

В продължение на години лечителят записва имената на растенията в дълъг списък по азбучен ред. Така се оформя ръкопис с имената на растителните видове, употребявани в практиката на народната медицина по българските земи в продължение на векове.

През 1941 г. в София излиза пълен Справочник по лечебни растения от д-р П. Николов, д-р А. Бойчинов и д-р П. Икономов. В края му Канисков открива посочени 7 лечебни треви с противотуморно и противораково действие. В друг Български ботанически речник открива описани 9 лечебни растения против рак и злокачествени тумори. Тогава започва упорито да търси и изучава информацията за противоракови и противотуморно растения от цялата писана и неписана история на българската народна медицина. Стига до Йоан Екзарх и неговия Шестоднед (X век), в който според него за първи път се споменава за употребата на едно лечебно растение при „продължителни страдания”. Продължава с поп Матей Миткалото и дядо Даскал – йеромонах Неофит Калчев и неговия честен и човечен труд „Народен домашен лекар”. Дядо Даскал е описал 10-12 лечебни треви, които употребявал при рак и тумори.

В трудовете на народния лечител Петър Димков на туморните и раковите заболявания е отделено специално внимание в нарочен раздел. Голяма част от лечебните растения, ползвани от Димков, се препокриват с описаните билки от предишните лечители. В неговия арсенал за атака срещу туморите и рака се срещат към 16-17 билки.

Канисков приема нещата присърце и като дълг към поколението на предишните лечители. За основа използва международната квалификация на болестите (МКБ) и едно по едно описва злокачествените и доброкачествените заболявания с всичките видове билки, способни да борят тези тежки болести, някои от начините на приложението им и една достатъчно точна и ясна очна диагноза. Така се появява първият том от „Съкровищницата на българската народна медицина” – „Опитът на българската народна медицина и лечителското изкуство при диагностика и лечение на ракови заболявания – злокачествени новообразувания по МКБ-10”. Такова пълно описание на злокачествени заболявания и лечебни билки за тяхното лечение няма другаде никъде по света.
 


Драгомира Иванова Драгомира Иванова
Драгомира Иванова е журналистка. Завършила е Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Пише статии в печатни и интернет издания, свързани с духовното развитие.  Вярва, че мисията ѝ е да е полезна с тях. Стреми се да развива духовното в себе си и да има хармонични отношения. В словото на Учителя Петър...

Свързани публикации

Все още няма коментари. Бъди първият, който ще напише коментар!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай