Будността винаги разтваря егото, защото будността е духовна любов

20.07.2020 г.
4986
Добавена от: Александра Каревска
Будността винаги разтваря егото, защото будността е духовна любов. Ако си буден, ти ще знаеш как да обичаш и себе си. Да обичаш себе си, не означава да обичаш своето его, а своята Божественост. Ако знаеш как да обичаш себе си, ще видиш Бог в себе си. Но ако нямаш будност, ти ще обичаш твоето его и тогава то ще стане твоето нещастие, твоята съдба.

Ако обичаш хората, трябва да обичаш Бог в тях. Ако обичаш себе си, трябва да се насочиш към Бог в себе си. Това е будната любов, която освобождава.

Будната любов означава да виждаш Бог навсякъде. При това условие злото не може да съществува, егото не може да съществува и да се проявява. При този подход вратата на злото се затваря. Тази будна любов вижда Божественото навсякъде и Божественото тече към нея.

Има една любов към себе си, която е Божествена и свещена. Но има и една любов към себе си, която е егоистична и умъртвяваща.

Ако знаеш как да обичаш себе си, Бог ще те посети и ръководи. Ако не знаеш, ако не си искрен към себе си, змията ще стане твоето ръководство. И тогава съветите ще идват от ума, вместо от Духа. Когато си буден, в любовта към себе си няма егоизъм, защото в любовта никога няма его, никога няма зло. Или: Когато обичаш Бог в себе си, това отстранява егото. Но този, който няма будност, той обиква егото в себе си с всички негови неразумни желания и изоставя Бога. Тогава тази слепота се заплаща с неизброими страдания и странствувания на душата. Всичко това означава, че законът “Любов към Бога” означава смърт за всяко его и за всяко зло (не случайно това е първата заповед в Библията - Люби Бога!), за всяка тъмнина. Любовта е такава духовна пълнота, че няма място за нищо друго. Там не може да се прояви и най-микроскопическото зло.

Любовта към себе си е път към Бога и любовта към другите е път към Бога - и двата закона са верни. Любовта към каквото и да е е също път към Бога; любовта към едно животно може също да се окаже врата, подход, който да се окаже път към Бога. И се оказва, ако любовта е истинска. Едно животно може да се окаже подготовка за твоята любов, след време да обикнеш по-висшите светове. Това се отнася винаги до будната любов. Тя е основата на истинската медитация. Извън тази любов няма медитация, има само болни разсъждения.

Първата заповед на Учителя е: “Люби Бога повече от себе си” и това е универсална заповед, която обхваща всичко в себе си. Тя се явява като универсален метод, при който ставаш нула, тъй като любовта към Бога води към нулата, към нищото. И това е условието Бог да дойде в тебе, тъй като нулата е Неговият дом, Неговата среда. В нулата няма его, в това е силата на нулата и на Нищото. Ако ти си нищо, злото нищо не може да ти направи, защото в нищото то не може да работи. Ако ти си нищо, ако ти си смирен, ако ти си нула, си невидим за злото.

За думата "НУЛА":
Буквата Н символизира свещения мост, свещения подход. В думата нула буквата Н е насочена към буквата У.

Буквата У е буквата на Учителя, която е едновременно и Небитието, Пустотата, Нищото. Но за тези, които нямат подход, Небитието за тях е бездна, голяма опасност. Ако имаш свещен подход към буквата У, тогава минаваш през Небитието, което те отправя към буквата Л.

Според Учителя буквата Л символизира високия връх. Любовта е високият връх на живота. Когато любовта дойде в твоя живот, след нея се явява буквата А (говорим за думата нула).

Буквата А символизира вечно новото начало, новото раждане, новия подход, новото посвещение. Тогава винаги в душата се явява нова светлина, ново виждане, нов подход. Всичко това е скрито в тайната на нулата.

Светлината на виждането винаги идва след любовта. Това означава, че нулата показва пътя на твоя живот.

Обобщение:
Нулата показва свещения подход към всички неща. Буквата Н - това е, което прокарва моста от битието към Небитието. Значи свещеният подход към всички неща - това е подходът, който прокарва моста. После се явява Небитието, т.е. Учителя, който ще те въведе в Нищото, в дълбочината на живота, където се разкрива Любовта. Учителят е голямото нищо, дълбокото, ученикът е малкото Нищо. Тези неща трябва да се обединят. После се разкрива Любовта, защото тя е произлязла от Нищото и само там може да бъде разбрана. Нищото е вечна Мистерия. Ново виждане, ново обновяване, нови откровения.

Из лекция на Елеазар Хараш




Александра Каревска Александра Каревска
Александра Каревска е съставител и автор на текстови материали в Портал12. Работи върху теми за : себепознание, духовно развитие, древна история и здраве....

Спонсори на Портал12