Брат Михаил - Омраам: Тайната е да имате желание да учите

Очевидно човек е по-добре подготвен за живота, отколкото за духовния живот, защото инструментите, които притежава, за да живее и работи на физическия план – петте сетива – са много по-развити, отколкото инструментите, които му позволяват да работи в света на Духа.

Правете каквото искате, но един ден, дори и при най-големите успехи, ще почувствате, че вътрешно ви липсва нещо. И това е нормално, защото не сте се докоснали до същественото: все още не сте посели нищо в сферите на Светлината, Мъдростта, Любовта, Силата, Вечността.

Знайте, че единствено вашите вътрешни достижения истински ви принадлежат, защото единствено те имат корени във вас. И когато отпътувате за Другата страна, в своята душа, в своето сърце и в своя дух ще имате скъпоценни камъни – качества и добродетели, които да вземете със себе си, и името ви ще бъде записано в Книгата на Вечния Живот.

Основното предимство на Пътя навътре, на духовния Път, е качеството на елементите, които натрупвате, тяхното естество, тяхната ценност: те са изградени от най-чистата и сияйна материя, от една материя, която идва от Бога. Така те наистина ви принадлежат – следователно сте богати и това е второто предимство. И най-накрая, третото предимство е, че бидейки богати, ставате свободни и живеете в мир и пълнота.

Богатството на един духовен човек е нещо изключително фино, дори неуловимо, но ако е съзнателен за това богатство и умее да го цени, той е богат с цялото богатство на Бога, той притежава Небето и Земята, докато другите имат някъде само едно малко парче земя.

Следователно има два пътя: единият, който привидно не ви носи нищо освен разочарования, но който ще ви даде всичко, така че един ден да може да кажете: „ Аз нямам нищо и въпреки това цялата Вселена ми принадлежи“; и другият, който ще ви донесе всичко, което искате, но който винаги ще ви оставя неудовлетворени, защото ще  усещате, че каквото и да държите в ръцете си, същественото ви се е изплъзнало.

Тайната е да имате желание да учите, да разширявате своя кръгозор. За съжаление, мнозина, като видят широтата и необятността на едно Духовно Учение, вместо да се радват, се плашат и се затварят в своята черупка…Ако останете вкопчени в старите си идеи, вярвайки, че така ще ви бъде по-добре, вие се лъжете: всякакви неприятности ще дойдат да ви жилят, да ви хапят и да ви тормозят, за да ви подтикнат най-накрая да започнете да се развивате.

За да се посветим на Светлината, на едно Божествено Учение, не трябва да чакаме да уредим това или онова, защото  никога нищо не се урежда окончателно, винаги ще има нещо, което да куца някъде. Не чакайте: дори и нищо да не е уредено, още сега се посветете на духовния живот и ще видите, че всичко ще се уреди дори без да разберете как. Разбира се, във всичко, което прави, човек трябва да умее да намира и съблюдава мярката.

…Човек трябва да се научи как балансирано да съчетава своя външен живот в света с вътрешния си живот. Как да живеете в света, да имате отношения с него, като в същото време поставите на първо място в своя живот най-същественото – своята душа, своя дух.

Именно начинът, по който човек балансирано съчетава тези два аспекта – материалния и духовния, разкрива неговата разумност, неговата любов, неговата воля – и нищо не е по-трудно от това. За едни изкушението е в това да затънат в материалния живот, забравяйки живота на Духа, а за други – да се занимават само с живота на Духа, забравяйки материалния живот. Съществува и едно трето решение и именно то е, което всеки трябва да открие за себе си, защото всеки случай е специфичен. В основата си, разбира се, всички човешки същества имат една и съща природа, една и съща квинтесенция, еднакви нужди: те са произлезли от Ръцете на Създателя, от едни и същи работилници, ако щете; но тяхната степен на развитие не е една и съща, нямат еднакъв темперамент, нито пък еднакво призвание в това им съществуване и всеки трябва да разрешава самостоятелно своите въпроси, без да се стреми да подражава на съседа си. Този, който чувства подтик да създаде семейство, не ще може да разреши въпроса като онзи, който предпочита да остане неженен.

Всеки има свой път, своя мисия и дори да вземете своя Учител за пример, на Който да подражавате, винаги ще трябва да се развивате в съответствие със своята природа. Става дума единствено за това да можете да изпеете отредената ви „партитура“, спазвайки нотите, такта и ритъма; но сте длъжни да я изпеете със собствения си глас, който със сигурност не прилича на този на вашия Учител, но това няма никакво значение. Единственото важно нещо е да изпълните съвършено партитурата, тоест да се съобразявате изключително само с истинската философия – вечната философия на Посветените.
 
Брат Михаил - Омраам