Брат Михаил - Омраам: Хармонията е ключът към Тишината и нейните богатства

Ще успеете наистина да въдворите в себе си Тишината само ако започнете да работите върху хармонията. Всеки ден, по много пъти на ден, се спирайте, за да наблюдавате и изследвате онова, което се случва вътре във вас, и щом забележите и най-малкото безпокойство, и най-малкия смут, и най-малкия дисонанс, постарайте се да ги отстраните. Иначе, в момента когато поискате да медитирате и да навлезете в Тишината, няма да успеете: всякога ще чувствате някакво “скърцане”, някаква суматоха. Вътрешната тишина е състояние, което е толкова трудно да се постигне! През целия ден трябва да полагаме усилия да подготвим условия за нея - и точно хармонията е първото условие за това.

И така, самонаблюдавайте се  - това е лесно. Ако почувствате, че започвате да ставате нервни, нетърпеливи, раздразнителни към другите, безполезно е да ходите да търсите оправдания и обяснения другаде: пуснали сте дисхармонията да проникне във вас, а при такива условия никога няма да вкусите от истинската Тишина. Мнозина си въобразяват, че без подготовка ще придобият определени духовни опитности и ще получат Откровение от Божествения свят. Е, не. Все едно имаме един химически опит: за да протече успешно, трябва да се изпълнят определени условия, да се дозират правилно елементите, да се регулира температурата и т.н. Ако не спазите тези условия, толкова по-зле за вас - ще провалите опита.

Хармонията е ключът, който ще ви отвори дверите на царството на Тишината: хармония на физически план, хармония в чувствата, хармония в мислите. Докато цялата ви същност не бъде проникната и изпълнена от тази дума, Хармония, нищо не бива да очаквате от Небето - всякога ще бъдете лишени от Неговото благословение.

Но аз разбирам много добре, че когато ви говоря за хармония, това на вас не ви говори много, не виждате особена полза от нея. Обаче това е нещо съществено, фундаментално. Представете си, че духвате силно върху една цъфнала клонка: и ето че всички венчелистчета се разлитат във всички посоки и нищо не остава от този ред и порядък, който е породил цялата тази красота. Е, добре: същото правите и вие вътре в себе си, когато се оставяте да бъдете обзети от гняв, ревност, алчност, сладострастие: пораждате една въздушна струя, едно течение, което нарушава подредбата на атомите и електроните във вас, и именно тази пертурбация, именно нарушеният ред на тази вътрешна организация се явява и причината за някои психични, а даже и физически болести - точно това прекъсва връзката ви с Духовния свят. Ето защо, когато изпитвате някакво безпокойство, неразположение, поговорете на своите клетки, кажете им: “Хайде, успокойте се: изпращам ви вълни на хармония и любов - бъдете послушни, заловете се отново за работа”. Никога не допускайте едно негативно състояние да се настани във вас, постарайте се незабавно да го отстраните.

Когато успеете да постигнете хармония, вие се чувствате добре! Това е така. Дори и да нямате никаква конкретна причина да се радвате, вие се чувствате щастливи, усещате едно вътрешно разширение. И обратното - когато сте в дисхармония, се чувствате зле, също без никаква видима причина. Да, ясно е, че хармонията е основа на благоденствието и че ако не живеем в хармония, не можем да се чувстваме добре, дори и ако нищо конкретно не ни безпокои.

Колко хора, за съжаление, подхранват този глупав предразсъдък, че влизайки в съгласие със законите на Хармонията, ще станат роби. Всъщност е тъкмо обратното - човек наистина се превръща в роб, ако не съблюдава тези закони, ако не е в съгласие с тях. Всички онези, които не са искали да се съобразяват със законите на Хармонията, са се превърнали в жертва на хаотични сили, на които са позволявали да вилнеят в тях самите и в другите. И ако ви говоря за необходимостта да работите над хармонията, то е, за да станете отново свободни. Никога не съм искал да поседна на свободата ви. Какво бих правил с вашата свобода? Достатъчна си ми е моята.

Аз преценявам хората и всички останали същества, които срещам, според хармонията, която носят. И това се усеща веднага - дори и само от жестовете, погледите, звученето и тона на гласа. Чувайки някои хора да говорят, човек се чувства опустошен, все едно са го ударили в слънчевия сплит, а с други - обратното: чувства едно вътрешно разширение. Спомням си гласа на Учителя Петър Дънов: беше много мек и ни успокояваше, същевременно правейки ни по-силни и крепки. Затова след Неговите беседи излизахме в състояние на изключително равновесие и добро разположение на духа. И аз също, докато ви говоря, се старая да внеса Хармонията във вас - но и вие, от своя страна, трябва да осъзнаете благата, които ще извлечете от нея, и да работите, за да влезете в тази Хармония.

Учението на Всемирното Бяло Братство е именно за това: да разшири нашите хоризонти, нашия мироглед и разбирането ни за света и да разкрие пред нас нови видове дейности, които могат да ни направят по-добри, по-здрави, щастливи и да ни помогнат да живеем в мир. Онези, които не искат да разберат това, няма какво да правят тук, в една Школа, в която се учим на Хармония: нека идат на друго място! Нека знаят, че в Братството култивираме дух на почит и уважение към ближния, на колективно съзнание. Ето защо на нашите събирания наблягам преди всичко на Хармонията - за да може в тази атмосфера всички, които ще дойдат, да почувстват и разберат онова, което никакви думи, никакви разсъждения, никакви обяснения не биха могли никога да им помогнат да почувстват и разберат.

Който казва: “Свободен съм да правя каквото си искам, пък ако преча на другите, толкова по-зле за тях, това си е техен проблем”, той не знае, че употребява най-опасната формула, която съществува, защото тя разрушава добрия дух на съгласие и разбирателство, разрушава братството. Първото условие на братството е да се зачита и съблюдава хармонията и даже да се допринася за нея, така че другите да имат най-добрите условия за развитие. Правейки това за другите, човек го прави и за себе си, защото се ползва от тази благоприятна среда, която е създал. Всеки трябва да бъде съзнателен, бдителен и да си каже, че ако идва на нашите събирания със своя шум, със своя вътрешен безпорядък, без да го е грижа какво влияние ще окаже това негово поведение върху другите, никога няма да имаме благоприятни условия за това да бъдем посетени от Небесни Същества, и всички ще изгубят от това.

Да, именно това и трябва да разберат хората: този, който работи за въдворяването на Хармонията, пръв се ползва от това, защото създава условия за осъществяване на най-хубавите неща. Докато дисхармонията, напротив, създава условия за разпиляване на всички блага. Който допуска дисхармонията, той отваря вратата за усложнения и неуспехи. Виждали сме цели фамилии, които са имали всичко, за да бъдат щастливи и да постигнат успех: здраве, интелигентност, богатство, късмет… Но ето че дисхармонията е започвала да прониква и да се вклинява трайно между хората от тези фамилии и те постепенно са стигали до упадък. Нищо не е било в състояние да ги спаси: нито интелигентността, нито парите - дисхармонията в крайна сметка е успявала да разруши всичко. Защото същественото при дисхармонията е именно че предизвиква разединение между елементите. Същото се отнася и за човека: нищо не е в състояние да го обезсили така, както дисхармонията. Достатъчно е само да допусне дисхармонията да проникне в мислите, чувствата или волята му, за да не може вече да твори истинско Добро.

Толкова би било желателно децата да бъдат възпитавани в този дух на хармония: как да я създават, как да я втъкават във всичко, което вършат, но също и как да я съхраняват в себе си; и не само в себе си, но също и около себе си. Представете си, че излизате сутрин от дома си, за да отидете на работа, и по пътя си срещате стотици хора и всеки от тях ви отправя поглед, пълен със Светлина и Любов… В какво състояние ще бъдете след това? За съжаление, е тъкмо обратното - в действителност, по улиците срещате толкова много хора, отправящи към вас безизразни или враждебни погледи, че се демагнетизирате. Човек се пита как тези хора се държат в своето семейство, и най-вече - как това семейство успява изобщо да ги търпи! Защо толкова се скъпят да дарят една усмивка, един мил поглед и всичко онова, което може да донесе хармония? Какво ще ви коства от време на време да дадете нещо от себе си? Вие не познавате собственото си богатство и не умеете да го раздавате.

Човешкото същество живее в Космичния организъм и е част от него, то е клетка от това гигантско Тяло, което е Тялото на Вселената, на Адам Кадмон, както Го нарича Кабала, и ние не можем да се отделим от него, каквото и да желаем, каквото и да правим. Именно от този Космичен организъм в нас се влива животът и всички елементи, позволяващи ни да поддържаме своето съществуване: храна, вода, въздух, светлина. Ако съзнанието ни не взима участие в тази Реалност, ние, разбира се, по един определен начин, сами се откъсваме от този организъм и се лишаваме от този живот, от тази подкрепа.

Ето нещо, което несъмнено е ново за повечето от вас. Векове и векове наред хората са възпитавани толкова зле, че така и никога не са се научили какво трябва да бъде отношението и поведението им към Природата, към това Космично Тяло, част от което са всъщност. Те се проявяват като небрежни, груби, не са внимателни нито в своите действия, нито в своите мисли, и по този начин внасят дисхармония в Космичния организъм, а той самият се старае да се защити, давайки им по някой и друг добър урок. Да, ако човек не проявява нито Мъдрост, нито Любов, нито почитание и уважение, той нарушава нещо в работата на Всемирното Тяло, той е като тумор в някоя част на това Тяло. А какво правят с туморите? Хирургът ги отстранява. В деня, когато човек престане да нарушава реда и порядъка в Тялото на Вселената - не само физическото, но и етерното и астралното ѝ тяло - той ще придобие здраве, красота, сила, богатство, щастие и блаженство. Свети Павел казва: “... в Него живеем и движим се и съществуваме”. Да, всеки от нас е като една клетка в Тялото на Природата, която е Тяло на Господа. Ето защо всеки ден трябва да се стремим да бъдем в хармония с Вселената, с жителите на различните сфери и светове, даже и да не ги познаваме, даже и да не знаем къде се намират.

из лекция на Брат Михаил - Омраам, 1983 г.