Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Повечето от хората, които са поели по пътя на духовното развитие и себепознание изпитват затруднения по темата с постигането на баланс между духовното и материалните предизвикателства в ежедневнието - свързани най-вече със семейството, близките, работата. Това е причината да споделим с вас някои сентенции от Брат Михаил - Омраам, пряк ученик на Учителя Беинса Дуно и продължител на Учението, който има над 40 млн. последователи във Франция (където изнася лекции в периода 1938-1985-а година) и по света. Типично в стила на носител на Словото, Брат Михаил говори по тези въпроси с изключителна любов и идея за вдъхновение на душите.Какво казва Брат Михаил - Омраам?
Много хора изпитват жажда за духовност и са наясно, че материалният, социалният и дори семейният живот не ги удовлетворява изцяло. Тогава те си казват: "Първо ще изпълня задълженията си към семейството, ще разреша материалните си проблеми, а след това ще бъда свободен да се посветя на духовна практика..." Но годините отминават, силите им намаляват, а те така и не са намерили минута за учение, медитация, молитви и упражнения! Защо? Защото следват погрешната логика: чакали са момента, когато "ще имат време" за всичко това!
Който иска да живее духовен живот обаче, не бива да чака всичките му дела да се уредят, защото на практика никога и нищо не е изцяло безпроблемно и винаги възниква нещо за уреждане. Животът така е устроен, че никога нищо не е окончателно решено. Имате работа, но скоро я губите и се оказвате безработни...Жените се, но след време всичко се обърква и се развеждате...Построявате къща, но някакво събитие ви принуждава да се преместите...Ами децата, колко грижи има около тях: здравето, образованието, възпитанието, бъдещето им! И когато най-накрая пораснат, се изправят пред същите проблеми като вашите и вие отново се заемате с тяхното решаване: здраве, професия, бракове, разводи...А след децата идват внуците...и така до безкрай! Вместо това осъзнайте, че между материалното и духовното няма никакво реално противопоставяне - дори напротив, благодарение на духовния живот ще намирате по-добри решения на материалните проблеми, пред които сте изправени всеки ден, защото ще бъдете по-силни, по-търпеливи, по-мъдри и по-вдъновени.
Който си мисли, че духовният живот ще го избави от работата и от грижите за семейството, той действа като паразит, вегетира и се превръща в бреме за околните. Правилното е да се съчетават тези две неща - духовният живот и дейността в обществото.
Именно чрез умението си да съчетава тези два аспекта - материалния и духовния, всеки може да разкрие нивото си на еволюция. Главното е всеки добре да опознае себе си и да разкрие най-дълбоките си наклонности; след това той трябва да се постарае да балансира духовното и материалното в живота си, знаейки, че всяка дейност, с която ще му се наложи да се занимава, за да преживява, може да се превърне в отправна точка за духовна работа.
Твърде много хора виждат най-вече несъвместимостта между физическата и духовната работа. Всъщност, те грешат, защото всяка физическа активност може да бъде одухотворена, ако чвоек знае как да внесе божествен елемент в нея; от друга страна, всяка молитва, медитация или друга "духовна" дейност става изключително прозаична, ако не е насочена към висш идеал.
Тези, които под предлог, че са посветени на духовния живот, се отказват от всякаква работа на физически план, всъщност не са духовни хора, а просто лентяи.
Колцина са в състояние да поддържат истинска духовна работа в течение на дори няколко часа? Изключително малко. Други се отдават най-вече на словесни тиради, които ги отслабват и разтрояват. Вместо това би било по-добре да свършат нещо полезно: да изперат дрехите си, да сготвят, да прекопаят градината, да нацепят дърва...
Духовността не означава отказ от физическа активност, а изисква всичко да се прави с оглед на светлината, чрез светлината и за светлината. Духовността ни учи да използваме всяка работа за да се издигнем, да се хармонизираме и да се свържем с Бога.
Работата на физически план е от съществено значение за еволюцията на всеки от вас. Кажете си твърдо и ясно, че прехвърлянето на материалната работа върху другите няма да съдейства за вашата еволюция.
Който си въобразява, че като работи физически труд ще изгуби от своята светлина, тогава по-добре ще е наистина да я загуби, защото това не е истинска светлина, а някаква мътна, нездрава светлинка. Истинската светлина не се изразходва чрез работата, а точно обратното.Именно благодарение на физическия труд тя се поддържа, съзнанието се прояснява, получават се откровения и т.н.
За трансформацията - оживяването и одухотворяването на материята:
Истинският духовен живот е именно в умението във всяка дейност да се въвежда елемент, или фермент, способен да я издигне на един по-висок план.
Не бива духовният живот да се откъсва от материалния и обратното, но най-важното е материалният живот да бъде оживотворяван и осветяван от духовния. Защо навсякъде виждаме недоволни хора? Откъде идва това недоволство? От неразбирането, че трябва да имат висш идеал, божествена идея, която да осветява и да пречиства вътрешната им атмосфера. А иначе, каквото и да правят, в крайна сметка те винаги се чувстват задушени и отровени. Дори да отидат на почивка, дори да живеят в най-добри условия в планината или на морския бряг, те си остават в същото окаяно състояние. Да, дори извън офисите, работилниците или фабриките, те винаги се чувстват неудовлетворени, нещастни или разбити, защото вътрешно са прекъснали връзката си с Небето. А щом човек прекъсне този свой контакт, никакви материални придобивки вече не могат да го утешат: каквото и да прави, той ще страда.
Въпреки, че много материални проблеми бяха решени в течение на годините, хората - и бедните и богатите - не се чувстват нито по-щастливи, нито по-доволни. Следователно на тях не им достига нещо по-различно, нещо от друг тип.
Правилно разбраната духовна практика не е бягство от реалностите на съществуването, а напротив - тя е призвана да ни помогне да водим по-пълноценен живот на Земята. Такава е нейната цел, това е смисълът на нейното съществуване и именно към такова равновесие трябва да се стремим.
