Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Западните държави биват все повече и повече наводнявани от източни духовни Учения. Всички велики религии и философии на Индия, Тибет, Китай и Япония са били някога върха на мисълта и духовността. Но това, което аз поставям под съмнение, е ползата от тези "йога учения" за хората от Запада, като имам предвид преди всичко начина, по който се практикуват - дори и да са преподавани съответно от индуси, тибетци или японци. Виждам, че за повечето от западните хора това си остава нещо външно, повърхностно. Ако човек няма вътре в себе си истинското разположение към духовния живот, никое упражнение не ще може да запълни тази празнота. В духовния живот е важно да се осъзнае необходимостта да се работи с тези два принципа: да знаете кога да бъдете възприемчиви и кога - излъчващи; кога да излъчвате потоци енергия и кога - да привличате такава. Ако хората живеят в безпорядък, ако са напрегнати, неуравновесени и болни, това е, защото не са разбрали добре как да работят с двата принципа, как да ги балансират и хармонизират.
Човек не трябва да се впуска в една духовна практика единствено под претекст, че в момента тя е на мода. Дзен, като всички видове йога, е едно много древно Учение, разработено от възвишени Същества, но всички тези Учения вече не се практикуват в същия дух, както някога, дори и в страните, от които произхождат. Илюзия е да се вярва, че без една точна наука относно това как е устроен човекът и какви са взаимотношенията му с Вселената, без ясно определени и особено стриктни правила за живота, без един Висок Идеял за Любов и за Братство, практикуването на няколко пози би ни дало възможност да постигнем големи духовни резултати. Също толкова голяма илюзия е да се вярва, че като ходи на църква всяка неделя, да коленичи по време на литургия, като се кръсти и приема причастие, един християнин ще бъде посетен от Светия Дух.
В древните храмове Посветени са разкривали на учениците само няколко съществени Истини и учениците е трябвало да живеят според тях и да ги направят неразделна част от себе си. Учителите са влагали в Своите думи цялата Си Любов, цялата Си Душа, целия Си Дух, а учениците са ги приемали, вкусвали, абсорбирали и преживявали. Те са се хранели повече с Живота зад думите, отколкото със самите думи. Докато сега, особено на Запад, хората нямат тази чувствителност, този усет, които биха ги накарали да открият Живота, който думите носят, за да се хранят и укрепват и да се преобразят благодарение на този Живот. Те хладнокръвно си водят записки, без нищо да усетят, без нищо да преживеят. И тогава: пълен провал - те изобщо не възприемат нищо от целия този Живот, който би могъл да ги озари, да ги изцели, да ги възкреси.
Истинският ученик не се задоволява само с това да величае качествата на своя Учител и да повтаря неговите думи. Той прави Учението свое, и се слива с него до такава степен, че идва ден, когато не знае дали неговите думи изразяват собствените му мисли или мислите на неговия учител. Такъв именно трябва да бъде идеалът на истинския ученик. Ако не работи в тази посока, може да изминат 20-30 години, прекарани до един Учител и в ученика да не остане нищо. И когато се върне в следващото си прераждане, трябва да учи всичко отново, като че ли въобще не е разполагал нито с Учител, нито с Учение.