Борис Николов: Истинската работа никога не се прекъсва, тя е свещенослужене

Борис Николов - ученик на Учителя Беинса Дуно, посветил целия си живот на опазването и разпространението на Словото на Учителя. В условия, които биха сломили всеки друг, той е продължавал да бъде вдъхновител и стожер. 

Борис Николов е роден в Габрово, в семейството на Никола Дойнов, от рода на дядо Ботьо Житото. Средното си образование завършва в Априловската гимназия. Там му се отдава възможност да научи и стенография – умение, което ще има значение за него в бъдеще в Школата на Учителя.

Срещата с Учителя

Борис Николов подготвя своето заминаване за Австрия където да продължи своето образование. През август 1920 г. Борис отива в Търново във връзка с документите по предстоящото му пътуване. Случва се така, че по пътя се запознава с хора, които го завеждат на мястото, където по онова време се провежда Събора на Бялото Братство. Там той среща Учителя, своите бъдещи приятели и тази, която след 16 години ще стане негова съпруга – Мария Тодорова. 

„И тъй, спомня си Борис Николов, през 1920 г. аз се запознах с Учителя. Ето, в Търново, дошъл по най-обикновен случай, аз се срещнах с Учителя и оттук започна оня чуден път, по който вървя вече толкова години. Този път по един незнаен за хората закон някой ден ще се събере пак в една лешникова черупка, за да чака времето и условията за своето бъдещо проявление.
Затова казвам: Животът е вечен. Той има почивки, но никога няма да спре, и не прекъсва. Чак сега познах този дълбок, скрит ритъм на живота. Той е вечно действие. (…) При онази първа среща образът на Учителя оживя в мен с поразителна сила. Възкръсна един живот от далечното минало, тъй роден и мил, като че намерих себе си. Тъй започна пътят ми в Школата на Учителя.”

Сънят и завръщането от Австрия

Един сън, прави завръщането на Борис Николов обратно в България веднага след пристигането му в Австрия. За него той споделя:

Сънувал бях, че съм в голям град с къщи в готически стил. Намирам се на площад, който се спуска леко надолу, а зад мене има фонтан със статуя на конник. Картината е от ясна по- ясна. Аз съм на площада, Слънцето е високо, държа два тежки куфара. Слагам куфарите на земята и се изправям. И в този момент, когато се изправих, спомням си, че взех някакво важно решение, но се събудих, понеже тук сънят се прекъсна.

Какво беше това важно решение в съня ми, не можех да си спомня. От време на време този сън отново ми се присънваше, но никога не можах да разбера какво бе решението ми. Но знаех, че то беше съдбоносно за мен. Ето, пристигам във Виена, нося двата големи куфара. Един слънчев ден е, ясен, тих и горещ. И като мъкна тежките куфари, спрях на един площад да си почина. Оглеждам се и какво да видя – същата обстановка и същата картина от моя съдбоносен сън. Площадът е същия, леко наклонен, а зад мен – фонтан с конник. А аз стоя с двата куфара, Слънцето грее, както в съня ми. Но аз зная, че в този момент съм взел много важно решение, но не помня какво, защото тук спря сънят ми. Тогава си спомних за Търново, за Учителя, замислих се и си казах: „А какво правя аз тук, в този изтъркан Запад? Връщам се в България. Срещнах се с Учителя и Братството, а ги оставих. Не, връщам се.”

Една предопределеност и взето съдбоносно решение определя пътя на Борис Николов от тук нататък. 

Борис Николов е винаги там, където извира Божественото Слово. Стенографира или предава в графични изображения онзи жив свят на Словото, видим за духовното му зрение, свят, който ръката му умее да предава върху хартията. Ученикът се стреми към самопознание и връзка с Учителя. Затова Борис записва протичащата в дадения момент мисъл под формата на слово, чертеж или рисунка. Така той винаги носи бележник в себе си.

Освен с добре развития си ум и с фина чувствителност към духовното, Борис Николов се отличава и с необикновената си сила. Голяма част от работата, свързана със създаването и поддържането на материалната база на Изгрева, се пада на него. Той носи в себе си душа на служител, усета и готовността да види и да свърши онази работа, която изисква общият живот на Изгрева.

На лятната школа на Рила Борис Николов използва таланта си на резбар, за да остави послания за идващите поколения. Текстовете в гладките скали под Молитвения връх, на Салоните и до извора „Ръцете, които дават” са дело на неговите ръце.

Борис е човек с интровертна нагласа, предпочита вглъбения размисъл пред сладките приказки, мълчалив е и не търси да бъде забелязван. Ако разговорите са повърхностни или просто не му допадат, той се отдръпва. Търси онези, които са му сродни и не държи да се хареса на всички. Тези му прояви не винаги допадат на околните, но той следва пътя си, в който способността за вътрешно мистично възприемане на живота не трябва по никакъв начин да бъде пожертвана заради блясъка на света и доброто мнение на хората.

Борис Николов - Пазителят на Словото

Учителя отрежда на Борис Николов една от ключовите роли в опазване словото му след неговото заминаване и настъпването на комунистическия режим. Работата, която той извършва е колосална.

Новата 1945 г. идва на Изгрева с незаглъхналата скръб и объркване след заминаването на Учителя, с трудностите на следвоенното време и сложната политическа обстановка в страната. “Всички бяхме като зашеметени, спомня си Борис Николов, но скоро се съвзехме и започнахме да мислим: “А сега накъде без Учителя?” И понеже Учителя бе в Словото си, тогава решихме, че трябва да запазим и съхраним Словото. Така се оформиха задачите след заминаването на Учителя. А те бяха много, но отделихме най-главните и започнахме да ги разрешаваме.
1. Да се изкупят наследствените права върху Словото от физическите наследници на Учителя.
2. Да се създаде печатница на Изгрева, да се осигурят хора и хартия за отпечатването и подвързването на книгите.
3. Да се дешифрират стенограмите и подготвят за печат.”

Действията по поставените задачи са целенасочени и последователни. Борис Николов знае, че няма времето е кратко преди да започнат репресиите и гоненията на всички последователи на Учителя. В периода 1945- 1951 г. са напечатани 51 тома от Словото по 3500 екземпляра. През 1947 г.  съставя съвместно с Методи Константинов, Боян Боев и Мария Тодорова представителната книга за учението и Учителя.

След много повече усилия, изключителни препятствия и трудности, книгата "Учителя" излиза на френски език като луксозно издание в три тома. Отпечатаната книга на френски пристига в България през 1958 г., когато тече съдебен процес срещу Братството и Борис Николов. По време на съдебното заседание, прокурорът, получил току-що книгата, гневно извиква: “Докато ние тук тия ги съдим за злоупотреба със закона, те са издали книга на френски за Дънов.” За този момент брат Борис разказва следното: “Вдигна книгата и в яда си я запрати срещу мен. Книгата полетя към главата ми, аз останах спокоен, тя ме удари по лицето и падна на земята. Прокурорът беснееше, аз се радвах като разбрах, че най-накрая тази работа е сполучила. Затова, че незаконно сме изнесли, превели и издали книгата “Учителя” на френски език, прокурорът ми даде към присъдата допълнително още две години затвор.“

През 1957 г. се извършва акция срещу Братството в желанието на новата власт да задуши и унищожи всички естествени форми на духовност . В цялата страна се предприемат обиски и се конфискува всяка литература, свързана с името на Учителя. Изземат се и се унищожават хиляди томове с беседи, ръкописи, снимки, записки и всякакъв друг тип материали на Братството. Правят се финансови ревизии, инсценират се счетоводни нередности. Авоарите на Братството са национализирани. Борис Николов и други братя са арестувани и изтезавани. След скалъпен процес са осъдени на 12 години затвор.

Как реагира Борис Николов на присъдата без вина?

“Историческата необходимост, която е извикала вас, е извикала и нас към съществуване. Във великия Божествен план всяка сила е на мястото си, тя служи на този план,и заради него ще я цениш и ще я търпиш. Доброто и злото са в ръцете на Бога. Както чукът и длетото в ръцете на ваятеля. Те не знаят, че братството е неуязвимо, защото то е идея, живот.”

Когато му дават последната дума, той изпява песен от Учителя: Ще дойде ден. Той ще бъде светъл ден!

Годините в затвора не са 12, благодарение на една амнистия за политически затворници по времето на Хрушчов.

Мисли на Борис Николов записани в "Прикованият Ангел", докато е бил в затвора:

• В мъчнотиите някой угасва, а някой просветва. Зависи кой как ще използва условията. Духът е всичко.
• Като ученици на Божествената школа сме пратени тук на работа. Ще седя тук толкова, колкото Господ иска. Учителю готов съм да отида където ме изпратиш. Ти устрой пътищата ни, ти направлявай постъпките ни, Ти подготвяй условията ни. Господ ще ме научи да използвам условията, които ми е дал.
• Трябва да се работи за чистотата, качеството на свободния човек.
• Онези, които гонеха братството в миналото, и тези, които го гонят сега, са едни и същи. В миналото гоненията бяха в името на църквата, на вярата, сега - в името на безверието. Само костюмите се менят, силите са същите.
• Истинската работа никога не се прекъсва, тя е свещенослужене.

Чуйте запис с Борис Николов за молитвата и ученичеството:



Използвана литература:
Борис Николов, Прикованият Ангел
текст за Борис Николов на Соня Митева, общество Бяло Братство