Бог е навсякъде, но само в Абсолютно разумния свят. В неразумния - присъства само със Силата Си

21.01.2020 г.
8316
Добавена от: Портал12
Ще разгледаме най-важния въпрос на живота, защото всички други неща са последствия, те са второстепенни.

Учителят казва: Само едно нещо е съществено в живота – каква любов имаш към Бога.
  • Докато вие не си съставите ясно понятие за Бога, не можете да постигнете истинско познание.
  • Бог изменя всичко в света, а Сам Той остава неизменяем.
  • Бог е първия, Когото трябва да обичате; няма някой по-пръв от Него.
  • Животът никога не е бил създаван, животът само излиза от Бога и се проявява.
  • Бог е това, в което живеем и това, което се крие в нас.
  • Ние не сме в света, ние се движим в Бога. Ще повторя: Ние не сме в света, ние се движим в Бога.

Всички противоположности са в Него, и добрите и лошите хора са в Бога. И сега Бог трябва да се справи с тях. Забележете, Учителят казва, че и с добрите и с лошите трябва да се справи, да ги извади от техните заблуждения, в които те се намират, защото и добрият не е мъдър, нито любящ, нито пък лошият.

Някои казват: Бог е навсякъде. Учителят казва: - Но казвам: Бог е навсякъде, но само в Абсолютно разумния свят. В неразумния свят Той присъства само със Силата Си. Неговото Съзнание е вън от неразумния свят. Казано по друг начин: ако си разумен, Бог работи в твоето съзнание; ако си неразумен, Той е вън от тебе и се проявява само като Сила – не като Съзнание, а като Сила.
Бог е в знанието, което никога не потъмнява.

Бог не е нито между вярващите, казва Учителят, нито между неверниците. Той не живее нито между вегетарианците, нито между месоядците. Той е между любящите души.

Щом се раздвоиш в себе си, Бог вече е вън от тебе.

Бог има два принципа: Бог и Господ. Учителят дава разлика между тези две думи: Господ е нещо, което съдържа в себе си Любовта; Бог е онова, което съдържа в себе си Мъдростта.

Всеки дух, който пожелае да бъде равен на Бога по сила, се натъква на злото.

Той изпълва всички светове, всички Слънчеви системи и пак остава една непроявена част от Него.
Бог е Любов, но Той Сам не е Любов. Бог е нещо по-велико от Любовта, обаче условията, при които сега живеем, не познават по-велика мярка и затова се казва, че Бог е Любов.

Няма същество в света, което може да обича и тези, които не го обичат – това е качество на Бога. Т.е. ако Бог е в тебе, това ще стане лесно; ако Бог не е в тебе, няма да можеш да обичаш враговете си.
  • Няма по-велика сила в света от тази, да придобиеш съзнанието, че Бог е с тебе.
  • Този, който и в най-тъмната нощ е с тебе, Той е Бог.
  • Никой не може да се освободи от погледа на Бога.
И казва Учителят: Първото нещо, това е любов към Бога. Тогава само ще имаме една истинска мярка. Никой няма право да обича, докато първо не е обикнал Бога, защото няма да има мярка. Значи: никой няма право да обича, каквото и да е – човек, животно, професия, народ и т.н., няма да изреждам, каквото и да е, докато първо не е обикнал Бога.
Ако човек не показва любовта си към Бога външно за всичко, което му е дал, и вътрешно за всичко, което му е взел, той не е разбрал Любовта.
  • Обикнете ли Бога, главният въпрос в света е разрешен.
  • Има неща, известни само на Бога, тях дори и вятърът не ги чува.
  • Бог планира, казва Учителят, и случайностите! Забележете, Бог планира и случайностите, така наречени „случайности”, те са всъщност закони.
Любовта е мярка за висшите светове, но Тя също не познава Бога, Тя само е приближаване. (Скоро тази книга ще влезе в печатница, чудна книга, книга за Бога по Учителя).
Най-важното в живота е да се приближаваме към Бога, а който иска да Го познае, той се отделя от Него и Бог го пригодява към невежеството и тъмнината.

Най-великият и тайнствен Божи дар за голямо приближаване до Него, до Бога, казва Учителят, е голгота. Не всеки е достоен да получи голгота и да влезе в дълбоката Тайна на Самия Бог. На голгота узрява друго знание, друга Мъдрост, Мъдрост за Самия Него. Сам Той дарява тази Мъдрост. Това е Мъдрост скрита от света. Голгота премахва, казва Учителят, сътворението, булото и човекът вече вижда нещо от Същността на Бога, но вече без булото, без заблуждението.
Тези, които са искали в древността да познаят Бога, вместо да имат любов към Него, те са влезли в падение и са образували в последствие културата за Дървото на познанието на доброто и злото, т.е. културата на смъртта.
  • Срещата на човека с Бога не става в полето на знанието, а в полето на Любовта.
  • Пълнотата не е в това, да знаеш за Бога, а да си в Бога.
  • Любящият човек се ражда в Бога, а знаещият се ражда в света, т.е. в съдбата.
  • Дето е Бог, там дяволи не съществуват.
Да обичаш Бога, там е тайната на живота. Да обичаш Този, Когото не виждаш – майсторлъкът е там. Този, когото виждаш, това е само една форма.

из лекция на Елеазар Хараш - "Учителя за Бога" / 2012-а година