Библиотерапията в България е трудна мисия, но добра алтернатива на психо-фармакологията

Библиотерапията е съпътстваща терапия, която се прилага на много места в света в продължение на десетилетия под формата на четене на художествена литература с определени оздравителни цели. Ползите от нея са предимно психологически, а понякога дори и физически.

За възникването й има спор – дали се е появила през 30-те години на XX век в САЩ, за да помага на войниците да превъзмогнат психологическите си травми, или се е зародила още във времето на Елада, след появата на първите библиотеки там.

Този вид терапия се провежда от библиотерапевт, който е обучен да препоръчва подходяща литература в зависимост от моментното състояние на четящия. Целта на библиотерапевта е да вдъхне увереност на четящия, че той може да се справи с проблема си, и да разбере, че не е единственият на света с подобен проблем, а напротив – това е предизвикателство в живота на много други хора.

У нас библиотерапията все още е нова и непозната. За сега тук има единадесет сертифицирани библиотерапевти, обучени по проект на Регионална библиотека „Захарий Княжевски“ в Стара Загора. Проектът е финансиран от фондация „Глобални библиотеки“, а партньори в проекта са библиотека „Родина”, Фондация „Институт за съвременна психология” и СНЦ „Самаряни”.

Обучението по библиотерапия преминава през следните етапи:
Първи етап: Осъществява се подбор на библиотекари, които са подходящи да преминат обучението. Това трябва да са участници с високи нива на психична устойчивост и да имат емоционална чувствителност. Разбира се, необходимо е обучаемите да имат желание и мотивация и да са сигурни, че могат да отделят от времето си за инициативата. Това гарантира устойчивост на проекта.

Втори етап: Това е етапът на подготовка преди самото обучение. Той включва превод на необходимата литература и нагаждане на техниките към българските културни особености, а също и към нуждите на целевата група.

Трети етап: Провежда се самото обучение в две части, като първата част е теоретична, а втората – практическа. Във втората част обучаемият под наблюдение терапевтира реални потребители от целевата група на проекта – деца и семейства в риск и приемни семейства.

В резултат на проекта е създаден първият български наръчник по библиотерапия. Той е адаптиран за условията на библиотеките в България. Библиотекари и психолози създават библиорецептурници – това са списъци с произведения, които са тематично обвързани и класифицирани по степен на абстрактност и адекватност спрямо определени типове личности.
В библиотеките-партньори на проекта са привлечени нови читатели – приемни семейства и семейства и деца в риск. Някои от тях преоткриват, а други откриват за първи път библиотеката като институция и разбира се им става ясно, че тук могат да намерят опора в лицето на библиотекарите, с помощта на книгите.

Друга подобна инициатива развива регионалната библиотека „Дора Габе“ в град Добрич, в сътрудничество с Дневен център за възрастни хора с увреждания към Център за психично здраве „Д-р Петър Станчев”. Те са разработили „Библиотерапия за възрастни“, която се провеждат всеки втори вторник на месеца от 13,30 часа. Терапията представлява четения и дискусии на фона на тиха приятна музика. Всяка от срещите е водена от един от дванайсетте библиотекари в направление „Библиотечно-библиографско и информационно обслужване“.

Макар и с първи проекти, библиотерапията тепърва ще навлиза в нашето общество, като противовес на поемането на информацията като фаст фууд, която ни наложиха постепенно социалните мрежи и интернет. Тази форма на четене ще помогне да успокояваме хода на мисленето и да се потапяме в дълбочината, която предоставят книгите, като същевременно терапевтичният ефект ще става и все по-устойчив.