Балансът между материалното и духовното разкрива разумността, любовта и волята у човека

Очевидно човек е по-добре подготвен за живота в материята, отколкото за духовния живот, защото инструментите, които притежава, за да живее и работи на физическия план - петте сетива - са много по-развити, отколкото инструментите, които му позволяват да работи в света на Духа.
Ако решите да построите къща, достатъчни са ви само няколко седмици, докато, ако искате да творите в духовната област, никой не вижда нищо - нито вие, нито другите. И така, няма никаква сигурност, никаква яснота, от което вие ставате несигурни, нерешителни, нещастни, изпълнени със съмнения до такава степен, че сте готови да изоставите всичко и да се впуснете активно, както и целият останал свят, в някаква дейност, чийто резултат е видим за всички. Правете каквото искате, но един ден, дори и при най-големите успехи, ще почувствате, че вътрешно ви липсва нещо. И това е нормално, защото не сте се докоснали до същественото: все още не сте посели нищо в сферите на Светлината, Мъдростта, Любовта, Силата, Вечността. Знайте, че единствено вашите вътрешни достижения истински ви принадлежат, защото единствено те имат корени във вас. И когато отпътувате за Другата страна, в своята душа, в своето сърце и в своя дух ще имате скъпоценни камъни - качества и добродетели, които да вземете със себе си, и името ви ще бъде записано в Книгата на Вечния Живот.

Основното предимство на Пътя навътре, на духовния Път, е качеството на елементите, които натрупвате, тяхното естество, тяхната ценност: те са изградени от най-чистата и сияйна материя, която идва от Бога. Така те наистина ви принадлежат - следователно сте богати и това е второто предимство. И най-накрая, третото предимство е, че бидейки богати, ставате свободни и живеете в мир и пълнота.

Богатството на един духовен човек е нещо изключително фино, дори неуловимо, но ако е съзнателен за това богатство и умее да го цени, той е богат с цялото богатство на Бога, той притежава Небето и Земята, докато другите имат някъде само едно малко парче земя.
Следователно съществуват два пътя: единият, който привидно не ви носи нищо освен разочарования, но който ще ви даде всичко, така че един ден да можете да кажете: “Аз нямам нищо и въпреки това цялата Вселена ми принадлежи”; и другият, който ще ви донесе всичко, което искате, но който винаги ще ви оставя неудовлетворени, защото ще усещате, че каквото и да държите в ръцете си, същественото ви се е изплъзнало.

Всички, които са добре запознати с естеството на своята работа, казват по повод някои трудности: “Е, да, това са рисковете на професията”, но това не им пречи да продължават. Всеизвестно е, че всяка професия си има своите рискове и несгоди. А защо духовните хора не познават “рисковете” на своята “професия”? Това, че те бързо се обезсърчават и искат да я изоставят, показва, че не познават тези рискове и несгоди; ако предварително се бяха запознали с тях, щяха да продължават с още по-голямо усърдие.

Тайната е да имате желание да се учите, да разширявате своя кръгозор. За съжаление, мнозина, като видят широтата и необятността на едно Духовно Учение, вместо да се радват, се плашат и се затварят в своята черупка. И така, ето хора, които не ще отидат далеч. Ако останете вкопчени в старите си идеи, вярвайки, че така ще ви бъде по-добре, вие се лъжете: всякакви неприятности ще дойдат да ви жилят, да ви хапят и да ви тормозят, за да ви подтикнат най-накрая да започнете да се развивате.

Срещал съм много хора, които са ми казвали: “Ах, Учителю, Вашето Учение е забележително, велико! Имам желание да му се посветя, но най-напред трябва да приключа с някои задължения към моя съпруг (моята съпруга), към моите деца и т.н.”. Добре, съгласен съм. Но и след десет или двадесет години ги виждам как още не са успели да се освободят от тези задължения. И даже някои вече са си заминали от този свят, без да са успели да посветят дори една минута на духовния живот. Защо? Защото мисленето им е било погрешно. За да се посветим на Светлината, на едно Божествено Учение, не трябва да чакаме да уредим това или онова, защото никога нищо не се урежда окончателно, винаги ще има нещо, което да куца някъде. Не чакайте: дори и нищо да не е уредено, още сега се посветете на духовния живот и ще видите, че всичко ще се уреди дори без да разберете как.

Каквото и да правите в материалната област, никога нищо не се урежда окончателно. То е също като да се опитвате да върнете отново сферичната форма на една спукана гумена топка. Когато успеете да премахнете вдлъбнатината от едната страна, тя се образува отново от другата. Решавате, че няма повече за какво да се притеснявате само защото сте омъжили дъщеря си. Но ето че тя започва да не се разбира със съпруга си, развежда се - и ето ви цяла драма! Или пък започват да идват внуци, къщата става много малка и трябва да се местите… След това едно от децата се разболява… Казвам ви, това няма край. Затова не чакайте, за да се посветите на духовния живот. Но знайте също, че благодарение на духовния живот, ще намерите най-добрите решения на всички проблеми, които ще изникват пред вас.

Разбира се, във всичко, което прави, човек трябва да умее да намира и съблюдава мярката. Един брат ми каза вчера: “Учителю, решил съм занапред така да организирам живота си, че да не прахосвам времето и енергията си в светски живот”. Аз го поздравих, но и го посъветвах да не залита твърде много в тази посока, защото не може да живее така, сякаш светът и обществото не съществуват. В противен случай ще заживее като асоциален тип, като паразит, а това не е препоръчително. Той трябва да се научи как балансирано да съчетава своя външен живот в света с вътрешния си живот. Това е един въпрос, пред който бях изправен в младостта си - въпрос, който вие също трябва да разрешите: как да живеете в света, да имате отношения с него, като в същото време поставите на първо място в своя живот най-същественото - своята душа, своя дух.
Именно начинът, по който човек балансирано съчетава тези два аспекта - материалния и духовния, разкрива неговата разумност, неговата любов, неговата воля - и нищо не е по-трудно от това. За едни изкушението е в това да затънат в материалния живот, забравяйки живота на Духа, а за други -  да се занимават само с живота на Духа, забравяйки материалния живот. Съществува и едно трето решение и именно то е, което всеки трябва да открие за себе си, защото всеки случай е специфичен. В основата си, разбира се, всички човешки същества имат една и съща природа, една и съща квинтесенция, еднакви нужди; те са произлезли от Ръцете на Създателя, от едни и същи работилници, ако щете; но тяхната степен на развитие не е една и съща, нямат еднакъв темперамент, нито пък еднакво призвание в това им съществуване и всеки трябва да разрешава самостоятелно своите въпроси, без да се стреми да подражава на съседа си. Този, който чувства подтик да създаде семейство, не ще може да разреши въпроса като онзи, който предпочита да остане неженен. Този, който има нужда от много физическа активност, не би могъл да води същия живот като онзи, който има мечтателен, съзерцателен темперамент.
Всеки има своя път, своя мисия и дори да вземете своя Учител за пример, на който да подражавате, винаги ще трябва да се развивате в съответствие със своята природа. Става дума единствено за това да можете да изпеете отредената ви “партитура”, спазвайки нотите, такта и ритъма; но сте длъжни да я изпеете със собствения си глас, който със сигурност не прилича на този на вашия Учител, но това няма никакво значение. Единственото важно нещо е да изпълните съвършено партитурата, тоест да се съобразявате изключително само с истинската философия - вечната философия на Посветените.
 
Слово на Брат Михаил - Омраам из книгата "Що е Духовен Учител."