Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Представяме ви 3-а част от материалът за значението на числата 1 и 2, Космическите везни, балансът и противоречията в живота. Мислите са изнесени от Брат Михаил (Омраам). Портал12 благодари на Калина Стойчева за подготвения материал.„Всеки елемент, всеки предмет, всяка ситуация, всяко същество е източник на енергии – но за да се проявят тези енергии, трябва да бъдат поставени в състояние на неравновесие, т.е. под наклон надолу. Наблюдавайте внимателно вода, поставена върху равна повърхност: тя се разстила като тихо и спокойно езеро – няма никакъв наклон, водата не може да се движи. Но сега, дайте на тази вода определен наклон: силата й нараства – и ако водата е в изобилно количество, тя произвежда енергия, способна да задвижи цели заводи.
Същото важи и за човека. В него има един наклон, по който най-различни сили непрекъснато се спускат като водопад – и е необходимо да бъдат насочени и канализирани, за да вършат добра работа. Числото 2 е най-големият наклон, който Бог е дал на човека – трябва само този наклон да бъде непрестанно уравновесяван, защото една крайност в определена посока води накрая до противоположна крайност.
Именно това виждаме например при хора, у които се редуват състояния на свръхвъзбуда и униние. Нашият психичен живот се основава на известно неравновесие – а това неравновесие, когато е овладяно, носи богатство, съзидание.“
„Гениите например не са уравновесени същества в обикновения смисъл на думата (такова „равновесие“ често поражда само посредственост). Тъкмо обратното: гениите често са хора, които, чувствайки се под заплахата на тъмни и потайни сили, се стараят да ги овладеят посредством работа, градивни усилия, творчество – и именно по такъв начин успяват да осъществят грандиозни творби и дела. Докато други, много „по-уравновесени“, нямат необходимост да полагат големи усилия, за да живеят и да се чувстват добре – и си остават все така посредствени, незабележими, безлични.
Една определена доза неравновесие е необходима за нашия напредък – но при условие че умеем да се самонаблюдаваме, самоанализираме и самокоригираме, когато блюдата на нашите везни покажат прекалено голям дисбаланс. Умението да уравновесяваме силите ни дава магическа власт над самите себе си и над природата, но трябва също и да следим да запазваме известно люлеене на везните. Защото в деня, в който двете блюда на везните се уравновесят в съвършен баланс, вече няма никакъв напредък – и смъртта се настанява в нас. Смъртта е съвършеното равновесие!
Именно това се наблюдава у някои личности: виждаме ги как говорят, вървят, занимават се с какво ли не – и въпреки това оставят у нас усещането, че са мъртви, защото са в застой. Ден след ден ги намираме все едни същи, сякаш вътре в тях някаква пружина се е разтегнала: те имат едно и също застинало, безизразно лице, повтарят все същите действия от вчера, все същите думи от вчера, и т.н. Може да наречете това „уравновесеност“, ако желаете, но каква досада е то за всички наоколо! На човек му се иска да избяга.
И така, винаги имаме какво да уравновесим, да поправим вътре в себе си. Но има и какво да поправим в оценките, които даваме за другите, и в отношението, което следва да имаме към тях.Ето една идея, която възрастните – родители, възпитатели и преподаватели – следва да имат предвид, когато трябва да се произнесат по адрес на децата и да следят техния напредък. За дете, което е винаги послушно, покорно, хората са склонни да си мислят: „О, колко е сладко, колко е миличко!“.
Разбира се, по-лесно е да си имаш работа с дете, което седи мирно, когато му казваме да мирува, което не говори, когато му казваме да пази тишина, и т.н. Но това тъй кротко, тъй послушно дете – какво ще постигне, когато порасне? Със сигурност, нищо кой знае какво – ще си остане посредствено. Докато едно непокорно, недисциплинирано дете създава главоболия и тревоги на околните, а родителите, съседите, възпитателите и преподавателите му не спират да се оплакват: „Ох! Наистина прекалява – виж колко дивотии и бели е направило!“. Да, но това дете, което изсмуква силите и додява на всички, има много по-голям потенциал да стане нещо от него. За момента казват, че то прекалява – което значи, че блюдата на неговите везни не са добре уравновесени; но научи ли се да управлява своите енергии, то ще започне да се отличава от останалите със своя характер и таланти. И задачата на неговите родители и учители е да му помогнат в този процес.
Същото важи и за нарушеното равновесие в живота: болестите, изпитанията... Хората трябва да вървят напред в развитието си. Какво представлява войната например? Главозамайващ наклон. В това изгубено равновесие, добрите хора намират условия да станат още по-добри, а лошите – още по-лоши... Животът създава пертурбации, за да постави хората в това състояние на неравновесие, което ги заставя да се развиват, да се преобразяват – да, най-малкото, все повече да откриват и познават себе си... Ако нямат изпитания или опасности, срещу които да се изправят, колко хора така и няма да познаят себе си!
В колко много сфери все още можем да се уверим, че животът е създаден именно посредством това люлеене между противоположни сили или ситуации! Цялото това изобилие и разнообразие на богатства по лицето на нашата планета идва от факта, че нейната повърхност не е равна, а има различни нива: от високите върхове чак до земните и морските недра. Разнообразието в климата, флората, фауната и т.н., откъдето произтича отчасти и разнообразието в цивилизациите, идва от това, че земната повърхност не е изравнена – и това е велико и прекрасно!
И при хората още повече не бива да има уравниловка. Защо? За да има между тях плодотворен обмен – цял един кръговрат. Единствената допирна точка, която непременно трябва да имат помежду си, това е един Висок Идеал, желанието винаги да вървят напред в Любовта и Светлината. Във всичко останало нека бъдат различни! Именно тези различия ще направят живота им богат и красив.“
