Атлантска ли е пещера Лепеницa?

Изследователят Кирил Кирилов споделя своите открития за пещера Лепеница и я свързва с атлантите. Споделяме откъси от изключително интересното проучване, което прави той на 19 декември 2016г.  По-подробна информация може да намерите в страницата на Кирил Кирилов – Великото сияние на Магура.
 
Пещерата Лепеница до Белоградчик е впечатляваща с двата си отворени етажа, разположени един над друг. Още повече впечатлява правилната форма на свода на втория етаж. Неговите пропорции напомнят на формата на множество мегалитни съоръжения с разнообразни размери, сред които и „саркофага“ от Татул. Изглежда, че тази форма е била потребна с ефектите, които създава. Разликата е, че ширината на горния етаж на Лепеница е 15 метра, а височината на свода е около 4,5 метра. В същото време, другите подобни мегалити с подобни форми са десетина пъти по-малки. Възможно е огромните размери на Лепеница (огромни за този тип мегалити) да значат много по-голям ръст на ползвателите

Лепеница има и друга особеност. На задната й стена има изсечени няколко ниши. Никой няма да се заеме да изсича скалата за нищо – тези ниши са били потребни за нещо. Не е ясно за какво, но като се застане пред най-дясната и се погледне навън, се вижда поредица от три скали, които оформят отвор в небето. Отворът е доста на юг (45° – 47°) и е разположен доста ниско, та изглежда невъзможно слънцето да мине през него дори и в най-късия ден в годината, когато то изгрява максимално на юг (на 27,5° по време на зимното слънцестоене). Но какво друго би могло да мине от там? Луната минава много високо по небето и не е тя. Да мине някоя звезда? Чудно ми е как човек ще разбере, че именно въпросната звезда преминава от там. Затова остана идеята да се види все пак по време на зимното слънцестоене дали слънцето не минава през този отвор.



Тази идея ми се въртеше с години, но чак на 19 декември 2016г. набрах решителност и отидох да видя какво ще се получи. Знам, че 19 декември съвсем не е 21 или 22 декември. На 19 декември слънцето изгрява малко по на север, по-точно с около 0,3° по на север. Но все пак състоянието на нещата е почти същото и човек може да провери дали това съоръжение работи по очаквания начин. Дали слънцето ще се покаже през този отвор и ще освети нишата в дъното на пещерата.

Тръгнах малко преди 7 сутринта. Беше си още съвсем тъмно. Температура -10°С. Стигнах на Лепеница в 7:40. Вече беше сравнително светло, но доста преди изгрева. За този ден изгревът беше изчислен за 8:00 часа при положение, че човек се намира в голяма равнина и слънцето няма нужда да изгрява зад възвишение. Нужно е допълнително време след астрономическия изгрев за изгряване над възвишение – време, за което слънцето ще се изкачи нагоре по небосклона и ще се покаже над възвишението.



Оставаха ми 20 минути до астрономическия изгрев и неизвестно колко време, докато слънцето изгрее над отсрещните скали и така започна едно сериозно чакане. Взе да минава 8:30, да става 8:40 и нищо, и нищо. Зад отсрещните скали небето стана светло, но беше доста трудно да се прецени къде именно е най-светло, т.е. къде е на път да изгрее слънцето. Ясно, слънцето беше изгряло не през отвора, а над скалите.

Да, това беше очаквано, защото отворът е много на юг и много ниско, но наистина се надявах да видя слънцето през него. Но има нещо – слънцето и отворът съвсем не са далече. Напълно е възможно някога то да е изгрявало от там. Причината е, че съществува цикъл на поклащане на земната ос с продължителност 41 000 години. Земната ос се колебае между наклон от 22,1° и 24,5°, като сега наклонът е около 23,4° и намалява, което значи, че понастоящем земната ос се изправя. Колкото повече се изправя, толкова по на север ще изгрява слънцето по време на зимното слънцестоене. Следователно, колкото по-наклонена е била оста, толкова по на юг е изгрявало слънцето. Това значи, че в миналото слънцето е изгрявало по на юг, т.е. по-близо до отвора. Остана да се определи кога навярно се е случвало това нещо. За целта трябваше да определя на колко градуса на юг се намира отвора от сегашното положение на слънцето. Видимият размер на слънцето и на луната са еднакви. Причината е, че луната е 400 пъти по-малка от Слънцето, но се намира 400 пъти по-близо и затова изглеждат еднакви. Ъгловият (видимият) им размер е 0,5°, т.е. такава част от небосклона заемат.



Сетих се, че имам снимки на пълнолунието от Лепеница. От снимката взех размера на луната и очертанието на една скала за репер, по който после да мащабирам върху друга снимка. Получих, че ми трябват 4 слънца на юг, за да попадне в отвора, но става дума за датата 19 декември. За 21 декември слънцето трябва да е с половин слънце по на юг. И така стигнах до числото 1,7°. Значи, трябваше да търся времето, когато слънцето е изгрявало с 1,7° по-южно от сега, следователно ми трябваше време, когато земната ос е била с 1,7° по-наклонена. Като се знае, че поклащането на земната ос варира между 22,1° и 24,5°, то общото поклащане на оста за целия период от 41 000 години е 4,8° или това прави 0,117° на всеки 1 000 години.



Вече можех да направя сметките и се получи, че трябва да е изгрявало на нужното място преди 14 530 години. В статия от Камен Константинов се твърди, че Атлантида е съществувала в Северна Африка и била унищожена в началото на XII хилядолетие преди Новата ера или по-точно преди около 14 000 години. Тогава атлантите се разбягали и огромна част от тях дошли да живеят на Балканите.

А още преди 3-4 години направих изчисления по една от сцените от Магура. Според тях, рисунките от Магура са започнати преди 42 680 години от някаква цивилизация, от някакво човечество. То е преживяло катаклизъм преди около 25 400 години. Последните записи от тези хора са отпреди 14 600 години и след това все едно изчезват.

Читател на блога пък ми написа коментар, според който генетично изследване установило внезапни изменения на генетични състав на Балканите преди около 14 000 години, което значи идването на хора от други места.

Една рисунка от Магура показва човек, стоящ до жираф. Ако четем нещата буквално, този човек трябва да е бил висок около 3,5 – 4 метра. Пещерата Лепеница е гигантска за нейния тип мегалитни съоръжения. Дали това значи идването на гигантите от Атлантида на Балканите – гледано така, да, точно това значи.

Човекът до жирафа е от старите, изпъкнали рисунки в Магура, които оценявам на възраст около 43 000 години. Ако това значи атлант, то те са били тука още тогава. Защо идват повторно 28 000 години по-късно?

Всъщност, рисунките от Магура показват хора, които невероятно добре са владеели психиката си, духа, съзнанието, магията – много точно отговарят на описанието на въпросните нейтх. Рисунките не показват използването на технологии, основани на неща извън тялото и същността на човека, т.е. без технически средства.

Има теза, според която всяко едно човечество, всяка една коренна раса има жизнен цикъл от 25 920 години, което е един прецесионен цикъл. Авторите на рисунките от Магура всъщност са живели именно толкова. Следователно, рисунките от Магура описват целия живот и развитие на някакво човечество.



Изминаването на прецесионния цикъл е от дясно на ляво, т.е. в началото си всяко човечество е на върха на духовното си развитие, а в края – на дъното на духовния си упадък?! Удивително.

Всъщност, промяната на наклона на земната ос не е линейна, а е синусоидална, а това значи, че не се извършва с еднаква скорост през целия период от 41 000 години. Според картата, мегалитните хора (строителите на мегалитните съоръжения) тръгват някъде от югоизточните брегове на Черно море и преминават през днешната територия на България преди около 8 500 – 8 000 години. В допълнение, моят приятел Ивайло Крумов, палеоархеолог, който като ученик е участвал в археологически проучвания на Лепеница, каза, че най-старите находки там били на около 7 000 години. Това за мен е интересно, защото в другите пещери наоколо има находки и отпреди 25 000, и отпреди 40 000 години, а Лепеница все едно тогава я е нямало. Точно това си мисля – наистина тогава Лепеница все още не е съществувала, защото е била изсечена в скалите по-късно – явно преди около 8 500 – 8 000 години.
 
Автор: Кирил Кирилов