Атанас Атанасов: Единствено младият дух може да спаси българските села (ИНТЕРВЮ)

В първомайското село Татарево един млад човек на име Атанас Атанасов се завръща от САЩ и решава да възстанови читалището и културния живот в селото. В началото никой от местните жители не вярва, че идеята ще се реализира.

За да отключи вратите на културното средище, Наско събира пари чрез благотворителна кампания в САЩ. Общинският кмет се присъединява към каузата и осигурява средства за ремонт на покрива. Сградата на читалището е ремонтирана, заедно със залата за кино, в която през октомври 2015 има прожекция за първи път от десетки години насам.

Наско и съмишлениците му организират концерт на сцената на читалището. Това е началото на проекта Unlock the stage – Отключи сцената. В момента тече организация на предстоящи събития, за да може инициативата да продължи. Това лято в читалището ще бъде показан откъс от документален филм, по който са започнали снимки миналото лято, и който разказва за етапите на проекта.

Каква е темата на документалния филм, ако може леко да загатнете?
Той ще разкаже историята на проекта Unlock the stage – Отключи сцената. В него има две интервюта с хора от селото, които са участвали в живота на читалището. Участват хора от моето семейство, бивши кметове, библиотекарката и т.н. Баба ми и дядо ми са били 40 години учители и всъщност са допринесли доста за читалището. Също се показва и как доброволци почистват читалището. С 3 камери заснехме концерт за филма, като той просто ще покаже историята на нашата кампания от миналото лято.

Какво се случи от миналото лято досега?
Идеята аз я започнах, понеже съм прекарал доста от летата си в Татарево и ми е доста мило това село. Някак си откривайки тази театрална зала без никаква представа, че е съществувала, искаше ми се нещо да направим. Аз съм завършил театър все пак в Щатите и много близко я почувствах тази кауза. Някак си вътрешно знаех, че трябва да се случи рано, а не късно, понеже и старото население си отива малко по малко. Не може да чакаме 20-30 години.

Какъв е пътят, който вие лично извървяхте и кои са опитностите, които получихте за себе си?
Доста са нещата, които съм научил. Може би преди всичко да си вярваш много, защото изключително много хора няма да повярват в каузата ти. Дори и да те подкрепят, пак няма да повярват, докато не видят с очите си нещо да се случва. Повечето хора в интервюто казват, че до последния момент, дори и в самия ден на концерта, не са вярвали. Повечето се опитваха да ме разубеждават или да ми казват, че никой няма да дойде. И аз всъщност бях готов да направим концерт за 20 души, а така се получи, че залата се препълни. Нямаше достатъчно места и дойдоха повече хора, отколкото има население в селото. Стана един такъв празник, който продължи цял ден и чак до другата сутрин.

Означава ли това, че селските общности имат вътрешно желание и потребност от възраждането на тези инициативи по селата?
О да, напълно. Според мен дори и нищо да не стане от тук нататък, аз абсолютно вярвам, че едно нещо в момента, в който се случи, то само по себе си има целия смисъл, от който се нуждае.

^{Ако човек се замисли, най-хубавите моменти от живота се случват само веднъж, но това не означава, че те не ни променят за цял живот. Те са важни и остават в сърцата ни.}

Но това, което видях в лицата на много хора, наистина ме доведе до мисълта, че хората имат нужда. Много от тях казаха, че искат това да се превърне в празник на селото и да се прави всяка година.

Кое може да събере хората отново заедно, така че те да се почувстват истинска общност, както е било в миналото?
Има жажда, хората имат нужда нещо да ги събира – нещо духовно, нещо творческо, а не само да се съберем на една маса и да се наядем, и да се напием, и да няма какво да си кажем. Нуждата от контакта с творчеството, с духа, с културата – това ни е запазило според мен като народ. Ако оставим културата да си отиде, не знам какво ще ни обединява след 20-30 години. А според мен читалището – то е един такъв културен символ, типично български. Наистина хората са се събирали в стаи и са четяли по 1 - 2 - 3 книги, толкова е имало в селата. Но те са имали тая нужда, тоя духовен глад , творчески и културен, който някак си обединява общностите много повече от каквото и да било друго според мен.

Означава ли това, че е време младите хора да осъзнаят, че могат да променят действителността – могат да продължат това, което са ни завещали предците ни и да дават живот в тези места?
Време е, да, и то времето е сега. Наложително е, защото както показват данните, може би до 2060 година селата ще са безлюдни. Единствено младият дух може да ги спаси. Това беше въпросът, който задавахме постоянно в нашите интервюта във филма – как виждат бъдещето на Татарево, какъв е ключът към промяната, към развитието... и най–належащият проблем не е бедността, не са социалните проблеми и т.н., а че млади хора чисто и просто няма.

Камбаната бие и нещата, които се случват в селата все по-често и по-често, са погребения. Младите хора по селата просто са малко на брой. Аз разгледах в интернет за подобни инициативи в селата преди да започна тази и се оказа, че има такива. Жалкото е, че не им се обръща внимание.

Например Резиденция баба на Фабрика за идеи или Арт резиденция в Горна Липница, или фестивала в Бяла Речка. Аз виждам бъдещето на селския туризъм точно по този начин. Трябва да се създаде сфера за селото, където жителите му истински да могат да творят, защото в крайна сметка не всеки иска да е фермер, а в момента освен това няма алтернатива. Трябва да има поминък за младите хора. Аз силно вярвам, че селата ни ще се възродят, въпросът е кога и кой ще ги насели. Не може някак си един такъв скъпоценен камък на земята да остане празен.

Какво да очакват хората?
Входът е свободен. Първия път отворихме с една българска класика – черно белия филм с Апостол Карамитев и Георги Калоянчев – „Специалист по всичко“. Този път мислим да разнообразим със съвременно българско кино.

А да очакваме ли и театрална постановка, която може да поставите на сцена в читалището?
Ами аз силно се надявам и моята мечта е един ден не само да видя, но и аз самия да участвам на тази сцена. Така че абсолютно към това ще се стремим. След почистването, което направимхе, мисля че базата има условия поне за една постановка с по-прост декор. Надявам се още това лято... кой знае, може и по-скоро.