Рудолф Щайнер: Ариман обсебва най-лесно чрез слухови възприятия

В своя лекция от 1920-а година, създателят на Антропософията - Рудолф Щайнер, разяснява пагубното влияние на луциферическите и ариманическите сили върху човешката душа и духовното развитие. Тези сили създават специфични изкушения и илюзии, които отклоняват човека от неговия път към духовна истина и яснота. Щайнер акцентира как болестите и бедствията не са просто случайни събития, а имат корени в кармически процеси, ръководени от взаимодействието между луциферическите и ариманическите сили. Тези събития предоставят възможност за духовно развитие, като болката и страданието играят ключова роля в този процес, служейки за средство за преодоляване на личните слабости и изкушения.

Есенциални дефиниции, които Рудолф Щайнер изнася във връзка с обсебването на човека:
-

• Болката не е случайна или безцелна, а е средство, чрез което да преодолеем изкушенията на Луцифер. Тя ни предпазва от опасността да се поддадем на егоистични желания и страсти.
• Болестите, които човек среща в една инкарнация, често са следствие от луциферическите изкушения от предишни животи. Те служат за кармическо уравновесяване и духовно развитие.
• Двете сили, Луцифер и Ариман, действат заедно, създавайки баланс. Луцифер изкушава отвътре, водейки хората към високомерие и себелюбие, докато Ариман създава заблуди чрез изкривените образи на външния свят.
• Ариманическите влияния водят до илюзии и халюцинации, които могат да объркат човешката душа, особено ако не е укрепена от здрава разсъдъчна способност и морални принципи.
• Природните катастрофи и земетресенията, както и други природни бедствия, могат да се разглеждат като корекции на нормалния ход на земните ритми, които иначе биха довели до духовна стагнация.

Ариман обсебва хората толкова по-силно, колкото повече ариманическите изкушения се проявяват под формата на слухови възприятия и тогава хората стават все по-безпомощни. В антропософията знаем, че срещу зрителните образи и „виденията" все пак има по-добри защитни средства, отколкото срещу слуховите възприятия, гласове и т.н. Хората обсебени от слухови възприятия имат непреодолима антипатия към всякакви усилия, свързани с укрепване на Азовото съзнание.

Ариманическите влияния се изразяват в следното:  човекът е не само изложен на егоистични инстинкти и страсти, на суета и високомерие; сега в човешкия организъм, станал вече арена на неудържим егоизъм, се формират органи, които го принуждават да вижда света в погрешен и изкривен вид. Ариман прониква като си служи с изградения от човека погрешен образ на външния свят. Сега вече човекът е изложен на съвсем други опасности: Не само на вътрешните изкушения, а на всевъзможни заблуди и съзнателни лъжи, свързани с неговите съждения и оценки относно външния сетивен свят. Да, Ариман действува отвън, но само след като сме му дали възможност да се приближи до нас.

Ариманическите и луциферическите сили никога не действуват изолирано и сами за себе си. Те винаги работят съвместно и поддържат един вид равновесие. Луцифер напира отвътре, Ариман напира отвън, а между тях израства образът на света. Ако в една инкарнация надмощие има вътрешната същност на човека, ако е изложен предимно на своите вътрешни импулси, тогава той е застрашен по-скоро от Луцифер, от високомерие, гордост и т.н. В друга инкарнация, неговата цялостна Карма го предпазва от вътрешните му импулси и той е много по-податлив към заблудите и изкушенията на Ариман. В нашето ежедневие ние попадаме ту в примките на Луцифер, ту в тези на Ариман. Ние непрекъснато се люшкаме между Луцифер и Ариман, като в единия случай сме склонни към самолюбие и гордост, а в другия към заблуди и илюзии относно видимия свят.

На двата вида изкушения трябва да се противопостави най-вече този, който е устремен към една по-висока степен на развитие и към проникване в духовния свят, независимо дали се насочва към окултната страна на видимите факти, или в мистичен порив се отправя към своя вътрешен свят.

Ако човек избере първия път и се насочи към окултното значение на външния свят, пред него неизбежно застават измамните образи на Ариман; ако избере втория, мистичен път към собствената си душа, очакват го изкушенията на Луцифер. Навлезе ли по мистичен път в себе си, без предварително да е изковал в своя характер оръжия срещу всяко високомерие, гордост и т.н., без истинска нравствена култура, той ще бъде особено податлив към Луцифер и неговите изкушения, които го дебнат вътре в собствената му душа. Пренебрегне ли мистикът своята нравствена култура, той може да се изложи на голяма опасност, в случай, че успее да проникне макар и съвсем слабо в своя вътрешен душевен свят, а именно да предизвика една много по-мощна реакция на луциферическите сили, така че да стане по-високомерен отколкото по-рано. Ето защо е толкова необходимо предварителното формиране на такива характерови черти, които във всички случаи да ни предпазват от суетата, гордостта, високомерието и манията за величие. Основната ни задача е да изградим в себе си качества, водещи към смирение и скромност. Те са във висша степен необходими за онова вътрешно развитие, което ние определяме като „мистично".

Не по-малко необходимо е да се предпазваме и от измамните образи на Ариман, с които той насища нашите възприемателни способности, що се отнася до външния сетивен свят. Да, без предварителна работа върху своя характер, така че да го превърне в здрава и надеждна крепост, човекът лесно може да стане жертва на Ариман, и то точно когато има щастието да навлезе в духовния свят, защото Ариман го обсажда с всевъзможни илюзии и халюцинации.

Понеже винаги напомняме, че истинското окултно обучение е задължително свързано с пределна яснота на съзнанието, често става така, че ставаме свидетели, как полусомнамбулни личности заявяват: „Ето, сега ние възприемаме духовния свят, и то в пълно съзнание!" На тях трябва да се отговори: „Все пак, това съвсем не е достатъчно!" Заблужденията изникват тъкмо по отношение на този вид „съзнание". Защото в повечето случаи то е само едно образно, едно астрално съзнание; ако тези личности не бяха „съзнателни в своето подсъзнание", те нямаше да възприемат абсолютно нищо. Работата е там, че навлизайки в духовния свят, човек е длъжен да укрепи своето Азово съзнание. Азовото съзнание обаче е свързано с разсъдъчната способност; то ни гарантира разумното обхващане на нещата и същевременно тяхното различаване!

Съществува само един здрав начин за проникване в духовния свят: високата нравственост, извоювана в условията на земния свят, която не ни позволява да се надценяваме и да залитаме в погрешни съждения, и ни прави независими от нашите страсти и инстинкти, като, от друга страна, апелира към усърдно участие в земните дела, а не към дистанцирания „полет над земните грижи".

из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена през 1920-а година