Археологическото откритие - Град на Слънцето край Минерални бани има връзки с Татул и Перперикон

След като в началото на археологическото лято, край Сърница в община Минерални бани, бе открит древен град, защитен от изсечени змийски глави, то тези дни се случи ново значително откритие. Археолози откриха най-голямото тракийско скално светилище в Хасковска област, включващо скална гробница, подобна на тази при село Татул, олтари, жертевеници, шарапни и множество скални ниши и се намира в местността „Хасара" в община Минерални бани. То датира от II-I хилядолетие преди Христос, а след приемането на християнството там функционира мощен религиозен център. Екипът на доц. Здравко Димитров разкри забележителна църква и крепост от раннохристиянския период, съобщава Дарик.

„Древният култов комплекс е своеобразен "Град на Слънцето". Той е умалено копие на комплекса в Татул, около пет пъти е по-малък. Свързан е с културата на  хора, които са обитавали Източните Родопи. Между "градът на Слънцето" култовите комплекси в Перперикон и Татул определено е имало връзка", съобщи след приключване на първоначалния етап от археологическите разкопки в местността „Хасара" известният археолог и изследовател проф. Николай Овчаров. Местните хора вече наричат мястото „Градът на Слънцето".

„Имам усещането за deja-vu, все едно сме преди 20 години на Перперикон, когато започнахме проучванията там", каза проф. Овчаров. Според него, култовият комплекс има огромен туристически потенциал и е откритие от европейска и световна величина.

Първата голяма разлика в сравнение със съвременността е, че в древността районът е бил почти изцяло покрит с вековни гори. Според документи от ХVІІ век, не само планините, но и долините по поречията на реките са били гъсто залесени. Селищата и обработваемите земи около тях са били незначителни по размери островчета сред горските масиви. Масовото изсичане на горите започва след ХVІІІ век, когато нарастващото население в района започва да разчиства нови земи за земеделие, а успоредно с това се провежда и сеч за добив на дървесина, която със салове по р. Марица се транспортирала към Одрин и Цариград. Наличието на огромни горски масиви, както и някои неголеми различия в климата били причината местните реки в древността да са били значително по-пълноводни.

Информацията за културно-историческото наследство на района е ограничена. Съществуващите легенди и предания за миналото на района са все още живи сред местните жители, но неизвестни за туристите.

Според историческите сведения тук е бил разположен така наречения град Топлицос /Топлика/ с над 12 000 жители. Разкритите археологически паметници потвърждават, че около минералните извори е кипял интензивен начин на живот през различните исторически периоди.Особено интересни за културен туризъм са тракийските мегалитни паметници. Названието им в буквален превод означава “голямокаменни” – изградени от внушителни по размери каменни блокове.

Всъщност, истински мегалитни паметници в Тракия са долмените и кромлехите. По аналогия, както и по териториална, хронологическа и културна общност към тях се причисляват и други паметници като скални гробници, ниши, басейни и др. Твърде често те се срещат обединени във внушителни култови комплекси, какъвто има при село Сърница. Като правило мегалитите са разположени в красиви местности, върху височини с изявени над околния терен скални масиви, от които се откриват живописни панорамни гледки.

Племенната принадлежност на създателите на мегалитните паметници не е категорично доказана. Археологическите данни за живота на тракийското население от ранножелязната епоха по тези земи са доста оскъдни. Все пак от досегашните изследвания е ясно, че през този период тук е налице една доста разгърната селищна система, съставена както от открити селища с неголеми размери, така и на добре защитени крепости, строени най-вече по естествено укрепени височини.