Ана Креалди: Това е борба и война между две епохи - старата и Новата

Що е Преходът към Новата епоха?

Той е въпрос за съзнанието. А въпросът на четирите съзнания е всичко за човешката история и за развитието. Една част от хората все още продължават да разсъждават предимно социално и това започва да ги прави лоши и да деградират, повече податливи към болест, не могат да излязат от удобната позиция на личността си - другите да са виновни. Другата част от хората, духовно пробуждащите се, стават все по-индивидуални (ръководят се от душата, не от личността), разсъждават самостоятелно, надскачат психиката с дух и бъдещето отива натам.

Преходът отключва Новата епоха или не в съзнанието на всеки. Всеки го преживява в себе си. Не е нещо видимо. Но самоопределянето, времето разделно ни превръща в два противоположни потока хора. Едните потъващи, другите изфинващи се.

Това е борба и война между две епохи - старата, която се бори до смърт и не вижда друго освен смъртта, за да оцелее и новата, която не вижда друго освен живот, красив, съвършен, по-близо до вечен.

Всеки избира сам в съзнанието си на чия страна ще поеме. Степента на съзнанието на душата избира, ако си признаеш, че душата ти е по-ценна от личността.

Това е борба между съзнаваното и несъзнаваното в нас, между смъртното и вечно живото ни естество, между възможното и невероятното.

Страхът само отключва подсъзнанието, бактериите и вирусите само ни накарват да паднем на ниво подсъзнание, на телесно ниво, да се вкопчим в инстинкта.

Това пък е ключова точка. Съвършения момент на преход. Човек изведнъж осъзнава, че не е в стадото, а в природата и в Космоса, че природата е по-важна от обществото. Подсъзнанието е ключовата степен на съзнание, която ни прави духовни и развиващи се или не. Страхът отключва емоционалната интелигентност, а тя прави възможно да можем едновременно да работим и с несъзнаваните и със съзнаваните си степени на съзнание.

Бъдете стабилни и силни в себе си и не се поддавайте на общоприетото, защото старото е: всичко социално става безсмислено и нестабилно. Всичко индивидуално става решаващо и постижимо.

Във всички важни моменти на еволюцията индивидуалното е оцелявало, не колективното.
Сега въпросът е колектив от оцелели индивиди или стадо от неприспособими заедно към новата реалност изумени хора.


Контрастът между хората, които не могат да спазват норми, закони по различни причини и тези, чиито норми са пъти по-високи от тези на обществото продължава да расте бързо.

В следващите 45 дни от годината сме в зоната на числото 5 - трябва, закон, морал, правило, налагам, баланс, център, общество, управление. То е върха на годишната пирамида от записа на 2020-та - изводът от всичко. Как индивидуалното се отразява на социалното. Тази година преживяхме много обратно зависимости в потока на времето.

Доколко едно общество може да се пусне от хорото, за да не го изтърве? Или доколко едно общество е зависимо от хората, което не играе доброволно? Доколко хорото е това, а не е друго? Кое хоро решава въпроса на живота? Въпроси ...

Сега ще наблюдаваме годишния социален резултат на годината. Каквото и да се случи, показва накъде отиваме всички през 2020-та, а не което сме правили и мислили до сега. Съдбата ни показва това, обръща ни внимание.

Какъв е ефекта и извода от годината 4? 5.

Автор: Ана Креалди - Център Кодове на съдбата