Актуалните думи днес на Стоян Михайловски за свободата, морала и демокрацията

Във време, когато ставаме свидетели на действието на максимата "Разделяй и владей", кое е онова, което може истински да съедини един народ, едно общество?

Какво търсим и изискваме днес - свобода, справедливост, истинност, морал, добродетел? А как тези наши искания се проявяват устойчиво в нашия живот на всички нива, за да се проявят и на ниво държавност и обществени отношения?

Все въпроси, които си задаваме днес 6-и Септември - Ден на Съединението, в който освен да отдадем почит на делото на предците ни, нямаме поводи за празнуване. Защото Съединението обуславя хармония и най-висок морал в обществото, които да родят силата на един народ, чрез Любовта и на основа на фундаментални Принципи и устои, които днес са подкопани.

За да потърсим отговорите на тези въпроси, споделяме в вас мисли на Стоян Михайловски, видния български писател, публицист и общественик, който сякаш днес, а не в началото на миналия век, пише своите размишления върху обществения живот в България:

"Заробен човек не значи човек, комуто деспот някакъв връзва ръцете и ограничава волята и начинанията.

Човек може да е с развързани ръце, да се държи волно и независимо - и да бъде раб.
Казваме раб, а не роб.

• Роб - това е физическият заробеник.
• Раб - това е духовният заробеник, робуващият на пороците.
• Рабът може да не бъде роб: това обстоятелство обаче не го прави волен.

Истински свободен човек е онзи, който може всичко над себе си; рабът не може всичко над себе си, понеже е заробеник духовен, понеже слугува на своите лоши страсти.

Неволничеството не изчезва с освобождението от политическия гнет; има, наопаки, случаи, когато вънкашната, чисто веществената свобода усиля вътрешното, духовното робуване, като дава на развалата възможност да се развива безпрепятствено и безнаказано!

Развалените нрави са несъвместни с демократически държавен строй - сиреч че у развалените хора демократизмът бива нещо несъществено, безпредметно, едно повърхностно лустро, един безсмислен изглед, една изкуствена вънкашност, прикриваща пълно нищожество.
Такъв е демократизмът на русите, на гърците, на турците, на власите и на сърбите. А преди всичко, такъв е демократизмът на българите.

Вънкашният, изкуственият демократизъм бива винаги една гиздилка, една модна игра; той се проваля скоро, понеже гиздилките и модите са работи временни. Той изчезва безследно, както изчезват работи, които сме възприели не от любов към тях, а по каприз или по незнание, или по груб материален интерес.

Никакво вънкашно явление, никакво историческо събитие, колкото велико и славно да бъде то, не ще изправи това, което е криво у вас!

Нека прочее обърнем гръб на изкуствения, на вънкашния демократизъм.

Единственият, законен, разумен, работоспособен и народоспасителен революционер е Времето!

Основните институции трябва да се променят лека-полека успоредно с промяната на нравите; нравите са една стълба, по която стълба се качват и въздигат стъпка по стъпало законите: всяко стъпало представлява един период в публичния развой: ето - това е то културен възход.

Институциите на един народ са неговото нравствено-духовно облекло. Духът гдето липсва - животът е един мамлив образ на живот, едно бегло видение, една емблема на безсмислие и неразумност.

Когато обществото почувствува в себе си една обща душа, когато всички заживеят за едного и всеки заживее за всички - тогава ще настъпи пасхата на общочовешката правда, на обществения ред и мир."

За Стоян Михайловски:
Стоян Михайловски. Роден е през 1856г. в гр. Елена. Това е писател размирник, неодобрен и от политици, и от християни. Това е политик, но странен политик – политик със силен стремеж към духовност. Казва:„Диви зверове бродят в нашата политика“. Същевременно той е поет и философ, има много ценни прозрения. Още от малък се вижда неговата различност. Например, той дарява смъртта с поезия и остава неразбран. Изпадал е често в религиозен екстаз. Носел е в себе си гореща вяра, която му е давала вдъхновение. Чрез тази вяра той се е докоснал до някои вечни истини. Казва:

• Тъмен е светът само за оня, който носи тъмнина в себе си.
• Мъката усъвършенствува човека, тя е творителка на нови човешки същества.
• Страданието заслужава да бъде назовано „забулено благословение“.
• Искате ли да откриете Бог във вселената, носете Го в душата си.
• Въоръжи се с воля, за да бъдеш силен срещу себе си.
• В църквата светлината идва от свещи, а в душата светлината идва от Любовта.