Акад. Иван Тодоров: Всеки мислещ религиозен човек не следва точно догмата и затова лесно се обявява за еретик (ВИДЕО)

„В питагорейската философия (и религия) числата са свещени като най-чисти и безтелесни измежду идеите. Съзерцанието на геометрични форми и постигането на математически закони са най-ефективното средство за очистване на душата и главна връзка между човека и божественото.“

Това пише академик Иван Тодоров в своята книга „Наука, личности, преживяно“, издадена през 2014 г. По случай появата на книгата екип на БНР- Бинар с репортер Белослава Димитрова се среща с акад. Тодоров в дома му в София, за да разкаже повече за това „Одисеево пътешествие в „бурното море“ на физиката и математиката”.

По един необикновен начин, с умелото и честно писане на учения, ние се запознаваме с идеите, живота и мъките на големите личности, на които е посветена основната част от книгата.
Минаваме през Галилей и инквизицията, разбираме за отношението на автора към Вернер Хайзенберг, научаваме повече за „най-великия логик на нашето време“ – Курт Гьодел , спираме се и до математика, бунтаря и отшелника Александър Гротендик… Четем и есе за учителя на академик Тодоров – професор Ярослав Тагамлицки. И това са само част от портретите.
Написаното ни допуска, независимо от нашия профил, до нещо наистина значително – широкото поле на световната наука.

Едновременно с това ни държи близко и до човека Иван Тодоров, до неговото  преживяно, което е неразривна част от труда му като бележит учен. Както пише поетът и преподавател в Софийския университет Ани Илков за „Наука, личности, преживяно“ – „това е книга на стоически издържаната мъдрост – в научна и житейска мяра“.




Иван Тодоров е роден през 1933 г. в София, в семейството на Тодор Боров. Баща му е една от най-важните личности в библиотечното дело в България. Боров инициира създаването на Българския библиографски институт. Брат му Цветан Тодоров е лингвист и философ, който живее и работи във Франция от 1963 г.

Иван Тодоров е физик-теоретик. Известен е с приноса си в областта на математичната физика, в частност квантовата теория на полето. Академик Тодоров е и сред създателите на силната школа по математична физика в България, получила признание в научните среди.

Иван Тодоров завършва физика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Защитава дипломна работа през 1956 г. под ръководството на Ярослав Тагамлицки. Скоро след това защитава кандидатска и докторска дисертация в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна и постъпва на работа в Института по ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН. Избран е за член-кореспондент на БАН през 1967-а (на 33 години) и за академик през 1974 г. (на 40 години).

Тодоров работи и в множество научни институти по света, като Института за авангардни изследвания в Принстън, Масачузетския технологичен институт, Института за висши научни изследвания в Бюр сюр Ивет край Париж, Института Ервин Шрьодингер във Виена.

Има математик Хартли, който даже цяла книга е написал - “Апология на математика” - в която обяснява, че всъщност това, което се прилага от математиката, е най-баналното. Интересните работи не се прилагат.

Шрьодингер пък в книгата “Природата и гърците” има едно заглавие, че практическите приложения засенчват истинския смисъл на науката. Той намира истинския смисъл в част от културата, която създава човешкия мироглед и отговаря на въпроса на Плутон - Кои сме ние?
Всичко, което съм писал и включил тук (в библиотеката си) е било преживяно. Не всяка популяризация е благо. Има такива, които правят някакъв фалшив образ на науката. Как може човек във време, когато изучаването на естествените науки в училище е намаляло, да разкаже нещо без да лъже за науката? Начинът, който аз съм избрал, е да говоря за хората, които са правили наука. За да стане нещо, ако човек не познава личността, за която пише, той трябва толкова да навлезе в неговите писания, живот, кореспонденция, че като че ли го познава лично. Всяко написано такова нещо трябва да бъде преживяно, за да излезе.

Аз мисля, че дарбата е от Бога. Може да има алгоритъм как да се прояви, да не се загуби, да не се убие. Т.е. освен дар Божи, трябва някакъв устрем.

Религията е нещо лично и даже за нея, ако човек сериозно се отнася, самото говорене вече разваля нещата. Да речем събитията около Галилей - те са описани в моята книга - постарал съм се да покажа, че стълкновението между религия и наука лично в неговия живот е именно мит. Преследванията на Галилей са инициирани от завистници “колеги”, а църквата се използва като един вид авторитетът, който може да се наложи.

Още и Нютон, и Галилей дори, който се разглежда като знаме против религията, са били дълбоко религиозни и затова Нютон е смятан за еретик. Всеки мислещ религиозен човек не следва точно догмата и затова много лесно се обявява за еретик. Нютон е монотеист, за него само Бог Отец е истинският Бог. Това се нарича арианска ерес. Самото занятие с наука е в някакъв смисъл като религиозно занятие. Такива изказвания у Айнщайн има многократно.

Аз съм от тези, които са агностици, както повечето образовани хора. Не атеисти с враждебно отношение и скептицизъм. В течение на времето по-скоро казват “втора сигнална система” от преживяно и от влияния, например на руски приятели, където религията беше силно смачкана и търсенето на християнската вяра беше част от дисидентството, от освобождаването от режима. После, някои лични трагични събития също правят човек по-отворен.

Тагамлицки беше не знак на времето, той беше знак на себе си. Той беше и тогава единствен. Той знаеше своите студенти, натоварваше се невероятно. Аз съм описал как първия ден дава задача, проверява, вижда кои се проявяват по-добре, запомня им имената, кани ги в кръжок. Една от малкото личности, които описвам не от други книги и от четено, а от лично преживяно. Аз бях един от тези, които той избра в кръжока си, и мисля, че беше взаимно. Имаше един момент, когато той ме кандардисваше да кандидатствам при него за аспирантура. Тогава вече се беше отворила възможността в Дубна в Обединения институт и аз трябваше да му откажа, но си останахме близки. Той си отиде рано. Той обичаше студентите, иначе беше сам, нямаше семейство. Това му беше животът - да създаде школа, семинар. И аз съм се мъчил - мисля, че ако нещо съм направил, то е един семинар, който действа от повече от 50 години в един и същи ден.

Има много по-малко студенти по физика сега. Стремежът е към бизнес училищата, печелене на пари. Даже в близките науки, където отиват хората, например математика - то е информатика, понеже от там отиват в банките. По-рано имаше още по-разпространено желание за абсолютно тясна специализация. Значи специалист техник, който от нищо извън това, което прави, не се интересува. Шрьодингер цитира испанския философ Хосе Ортега, който има много карикатурен образ на тесния специалист. Аз мисля, че това, че съм от семейство на литератори, ми е помогнало да не бъда близко до такъв образ.

На корицата на книгата “Наука, личности, преживяно” е рисунката “Сляпата къща” на Тина Тодорова - дъщерята на Иван Тодоров. Книгата е посветена на светлата памет на Тина, която напуска този свят твърде рано.