Акад.Антон Дончев: След особен сън за богомилите Инокентий дава право на Свети Фрациск от Асизи да направи орден

Представяме ви пълен текст от лекцията на акад.Антон Дончев, изнесена по време на Форум - Българският Дух през вековете, който се проведе във Велико Търново по инициатива на Български Център Просветление - Дамян Попхристов и Портал12.

Скъпи приятели по съвпадение ли, поради голямо майсторство на водещия или не знам по волята на съдбата, но днес ще ви говоря за нещо,чиято кулминация е днешния ден – днес 14 април, войските водени от цар Калоян, побеждават войските на ІV - тия кръстоносен поход пратен от папа Инокентий. Слънцето, което ще залезе след няколко часа и е залязло над Одринската равнина и над Европа, заварва един друг свят. Победата на българите над кръстоносците,....през цялото време смятайте, че го казвам в кавички, защото тяхната работа е да освобождават Божи гроб, а не да се бият в равнината под Одрин..., слънцето залязва и заварва един съвършено различен свят. Обединените сили на папизма са унищожени, не само унищожени, те са смазани, императорът е пленен, след това в писма на новия император Аридол Инокентий се признава, че изобщо не се знае кой е убит, кой е пленен, кой е изчезнал, кой е избягал, нищо не се знае. Не се знае какво става с императора. Изглеждало е невероятно, но се е случило, това е кулминацията на една борба, една дипломатическа, интелектуална борба между нашия цар Калоян и Инокентий ІІІ. За това да кажем няколко думи за всеки от двамата- цар Калоян е една от онези големи фигури в нашия живот, така както е да кажем Аспарух и Симеон, които по никакъв начин не са очаквали, че ще станат царе. Винаги съм си повтарял за Калоян – третият брат. В нашите народни приказки, пък и не само в нашите народни приказки, а и в приказките на много народи голямата работа я свършва третия брат. Асен І води борбата за освобождаването, брат му мъдреца след него продължава като привлича Калоян за помощник и той си отива. И цар става Калоян, но не бива да забравя, че с част от своя млад, къс живот, Калоян прекарва в Константинопол като заложник, и това което ние виждаме в неговите изказвания, в неговите писма виждаме, че той е добил едно образование, една опитност, която той демонстрира по един блестящ начин. Физически, ако костите намерени на един километър от тук в църквата, ако това са наистина костите на Калоян – това е един двуметров мъж, с 32 съвършено запазени зъба, които показват едно блестящо здраве и с два белега върху  рани на черепа, които за всички които са преглеждали този череп и кости, смятат, че са докарвали на Калоян непоносими болки. Едно периодично главоболие, на един човек,  който през цялото време се намира под натиска на болката и на ужасната болка. Един такъв президент американски имаше – Кенеди, който имаше болки в гръбнака, но и най-модерната медицина наша, не можа да му помогне. Калоян е можел да взема опиати или да пие непрекъснато. Начинът му на държание показва, че емоционално и интелектуално е бил запазен по един великолепен начин, защото тези писма, и нещо, то не е неприятно, нещо тъжно – ами не са запазени всички писма и не са запазени целите писма. И липсват писма, които да ни дадат сведения по много въпроси, които ние българите си задаваме. Има други писма на наследника на Балдуин – Бодуен от Калоян, до папата и разговори с папата, според мен най-интересното при тях е, че се забелязва опита на Инокентий да се отнесе с неуважение към Калоян. Докато в писмата, които си разменят „Моят обичан син…“, когато той говори за Калоян в писмата до Анри, Калоян – „влаха“ и т.н, пада с едно ниво този папа, а това че нашия цар не си е загубил времето. Има и нещо друго, че всъщност и нашата книжнина на тия преводи, които са били направени и са пазени от първото царство, един интересен доклад имаше тази сутрин, тая книжнина, след това е унищожавана по един ужасяващ начин. Сега ние приказваме – много руснаци унищожавали, имайте предвид, че 150 години след покръстването си руснаците продължават да имат гръцки владици и ако някой се е грижел с всички възможности, които има да унищожава българската книжнина, това са били – гърците, които са ръководили руската черква. Те са триели, те са мачкали, те са засягали, обиждали и са унищожавали нещо, което е съвършено невъзвратимо. А пък присъствието на документи запазени, донесени от България в Русия, показва изключителното ниво на чисто занаятчийската страна на това изкуство, начина по който е обработван пергамента, начина по който са писани тия книги, начина по който са рисувани. Показва едно ниво, което трябва да ви кажа направо – абе за възхищаване са тия хора. Още просто настръхвам като си помисля, по кое време българите са помагали на руснаците. На една загиваща България, която 50 г. воюва с т.нар. Византия, неприятно е, но това са си ромеи, това си е Източна Римска империя, когато я превземат турците, Западна Европа да не каже „Загина Източната Римска империя, казва загина Византия“. И си е останало у нас Византия, никаква Византия, това са ромеи, това са си римляни, с всичките добри и лоши качества на римляните.

По това време на смъртната борба срещу вероятно най-силния ромейски император Василий ІІ, нашите хора са изпращали не само свещеници, те са изпращали книги – тия безценни книги, можете да си представите колко агнешки кожи отиват за едно евангелия. Книги с безценни илюстрации, ние сме пращали на изток, айде да не са тълпи, явно много, много хора, които са помогнали на руснаците да се отърват от гърците, които са искали да завладеят изцяло руската черква. Стига се до там, че – това съм го чел при акад. Греков, хората които са говорили добре в Киев са ги наричали българи. Ако прочетете тук таме запазените източници на руснаците, които приказват преди покръстването си на например – Светослав, ами извинявайте ама,  трудно ми е да не сравня, както италианците приказват латински. Ама сега пък англичаните, лепят без местоимения, една разсипана реч, след като българите идват с нашия български език, който кой знае защо го наричаме славянски – черковно славянски и т.н, изведнъж се ражда руския език, който запазва изцяло този език и който не се променя по времето на Пушкин и една невероятна граматична постройка с едно богатство на думите, с една стройност и прочие, което слава на Бога – те всъщност запазват българския език. Изобщо как се ражда този език с това съвършенство, лично аз за себе си не мога да отговоря. Но или не е говорил с никого, или е говорил с няколко манастира, или е говорил на такова място, което след това е изчезнало и ние не можем да го намерим.  Нашата историческа наука бяга от регалнишката мисия на Кирил, което може да обясни много неща – и за покръстването, и за Борис І, и за това кой е Кирил, и за това кой език къде е говорен. Не щът, какво да ги правиш. Липсват тия 4-5 год. от биографията на Кирил, просто ги няма.

Но да се върнем на Калоян, очевидно връзката между новата България, която се ражда т.нар. Второ царство и първото царство си остава много силна. И то силна не само за българските управители, а силна и за Ватикана, защото Инокентий ІІІ повдига този въпрос за произхода на Калоян, за рода на Калоян, от който ние разбираме, че Ватикана разполага с документи въз основа на които се вижда, че католическата черква е давала венци, скиптри и звания на български царе. За съжаление или ги няма или ги крие, но всеки случай ние ги нямаме. Аз съм се занимавал с епохата на Самуил, трябва да ви кажа толкова папи има по времето на Самуил, че наистина е много трудно да се разбере, кой от тия папи е възможно да даде венеца на Самуил. Но, че има нещо има. Този грамаден българин, този умен човек, тоя красавец се изправя срещу Инокентий ІІІ – навярно най-силният папа, човекът който вдига папизма на друго ниво, който обявява папата не за обикновен човек, слава Богу не и за Господ. Обаче нещо като Мохамедовият ковчег нещо между Небето и Земята, над хората под Бога – заместник на Бога. Това е голяма работа. Това автоматично, чисто юридически, а трябва да ви кажа той е бил един фантастичен юрист, и тук да се спрем на един момент тук за отношенията има значение. Той е завършил и изучавал юридическо право в Болоня. И площада на който е ходил да слуша лекциите се нарича „Пиаца ди Булгари“ – българският площад, така че като говорим за отношението между тези двама души  ние  трябва да имаме предвид, че Инокентий великолепно е знаел и разбирал богомилския еретизъм. Това, че има в него, въпреки неговата крайна доктриналност, че има едно разбиране това е факта, че той дава право на Свети Фрациск от Асизи да направи орден. Представяте ли си го – тоя окъсаният, наметнат с един чувал, хванат през кръста с едно конопено въже се изправя пред папата, който е облечен като пролетна гора в злато и коприна, нито копал, нито орал обаче облечен в злато. И този човек след като през нощта е сънувал, през деня посрещнал Свети Франциск допуснал да му мирише Свети  Фрациск, през нощта е сънувал и сутринта станал и казал „Съгласен съм да направиш ордена, кажи за какво става дума!!!“
 
Свети Франциск като поведение, като философия, като отношение към света би могъл да бъде един великолепен, съвършен богомил. И на тоя човек е дадено правото да направи орден и той го организира с чисто юридическа организация, със съвършени, с подкрепящи нагоре надолу, което явно е, че тоя човек не трябва само да е седял, но очевидно е взел някакво участие. Веднага след това обаче Инокентий ІІІ дава право на Доминик да направи орден, който от самото начало се проявява като инквизиция и след това става водач на инквизицията т.е. с едната ръка дава права на Свети Фрациск и с другата ръка дава една тояга и то не е само  тояга дава една факла в ръцете на Свети Доминик и започва борбата между францисканци и доминиканци. Това първо показва, че това е един толкова интелигентен човек, че той може да се издигне над своята същност на папа в името на своите познания за природата на богомилството. Това е човек, който води борбата на века срещу Калоян и срещу името българи, защото нещата могат да станат до известна степен разбираеми, ако ние можем да си представим този век и тия години, когато думата българин не е значела само етническа принадлежност, а е значела духовна принадлежност. За мен и двата ордена, които Инокентий ІІІ провъзгласява за ІV кръстоносен поход и похода срещу албигойците са си кръстоносни походи против българите. От къде на къде тръгнали да освобождават Божи гроб и накрая се озовават пред Одрин, за да бъдат изклани? Но от къде на къде ще пишат по учебници и по интернет – поход срещу албигойците, поход срещу катарите, когато хората като ги изгарят пишат – днеска изгорихме 183 души българи, днеска изгорихме 280 души българи, днеска изгорихме 20 души българи. Гонят албигойци, гонят катари пък горят българи. Кои са тия българи? Защо не го обявяват тоя поход преди смъртта на Калоян? По простата причина, че на него му е било абсолютно ясно, че това еретиците на Западна Европа да се наричат българи е всъщност резултат на дейността на Калоян. Защо обаче Калоян го прави това нещо, тоя умния човек? Или е богомил, не знам – можем да разсъждаваме дълго и много хора са разсъждавали дали е бил богомил или не, но той не е пипал богомилите? Защо? Защо Константин Велики приема християнството? Ами много просто, защото войската му от траки са били християни и императора казва „Прегръщам Христос с този знак ще победим“. Ами къде ще вървиш на майната си, че няма да признаеш християнството след като 90 на 100 от войниците ти са християни? Да застанем от гледна точка на Калоян и погледнем това, че не 90 на 100, а 50 на 100 от войската му са били богомили, къде ще му е акълът на него, да почне да гони богомилите, след като се крепи на богомилско оръжие. А тук идваме до един страшно деликатен въпрос  - въпроса на отношението на богомилите към държавата. Трябва да заменим думата държава с думата отечество. Може да са против държавата, обаче те са българи и желаят да бъдат българи и си остават българи. В това се крие силата на Калоян, в това се крие и неистовото желание на западната черква да го присъедини, като се надява разбира се да му въздейства. А това, че тя прави всичко да укрепи когато Емрих спира пратениците на Инокентий ІІІ, получава такива плесници от папата, че веднага се разбира, че човекът за който държа папата е Калоян, а не е Емрих. И стигаме до тия кръстоносни походи, ако папата успява да докара въоръжените си сили срещу българите и се опита да разреже възелът с меч, а не да се опита да го разплита тогава е супер гениален, защото това преминава през такива фокуси и такива въртележки. Най-напред не се събират във Венеция достатъчно хора, които да платят кораба на венецианците, а венецианците каква роля пък играят в цялата работа, това властта на търговията, на златото, на всякакви догматически брътвежи. Не се събират достатъчно хора, за да платят корабите и слепият Андоло, който има да си връща между другото на Византия, той явно Инокентий ІІІ  ги е манипулирал всичко по много изтънчен начин „Казва добре. Нападнете, разорете Зара – която е от другата страна на морето – ние ще ви опростим разликата от парите.“

Зара в това време е фактически е чисто християнски град. Нападат град Зара между другото някои от кръстоносците се отказват, казват си „От къде на къде ще ни праща с християни да се бием.“ Тогава Демонфор се отказва, който е палачът на Ланидок, при Зара си взема шлема и си заминава за Франция, отказва да превзема Зара. Превземат Зара, разоряват я, избиват ги. Инокентий ІІІ праща отлъчвани от черква, не знам си какво си, нагоре надолу, след известно време, сваля проклятието си. Защо? Защото обикновените кръстоносци не знаели, че Зара е християнска. А сега де? И той казва „Добре. Станалото станало.“ След това почва голямата авантюра, която струва живота на Ромейската империя и вероятно променя съдбата на Европа и позволява на османците да влязат в Европа и изобщо да се настанят, защото съсипва най- голямата Византийската империя. По това време ромеите ослепяват Исак Ангел Палача в България, качва се брат му – Алексей ІІІ – синът на Исак Ангел обаче бяга във Венеция и почва да приказва небивалици – 200 хил. златни жълтици на един кой си, 100 хил. на еди кой си и изобщо обещава неща, които въобще не знае какво приказва, обаче извинявайте, но е бил свят в който всеки може да приказва всичко – горе долу като нашия свят. Нали? Защото хора си викат какво значи 200 хил. – те не могат да си представят, колко по 7 гр. , колко килограма злато ще бъдат, горе долу го пресмятат това. Макар, че що пък да не ги плати тоя човек?

Вместо да тръгнат за Божи гроб, спират през Константинопол и го превземат. Ето една страница от трагедията на Европа, Константинопол е обран и осакатен толкова колкото когато го превземат османците, но по него време е град с 500 хил. души, а османците превземат Константинопол когато е 100 хил. души. Превземат Константинопол и изведнъж основават Латинска империя. Монферат ги ръководи кръстоносния поход, обаче на него му дават кралство Солун, а за император избират Бодуен, който ние помним българите и знаем като Балдуин. Калоян изведнъж се изправя пред папата на своите собствени граници, вече не става дума да се изпращат и да пътуват по 2-3 месеца до Рим, а пристигат истинските пратеници на папата – това са хора на папата. И когато той се опитва да започне мирни преговори, получава само презрение, да ме извинят мъртъвците и простащина. Оказва се, че той знае малко повече от тях за Троя и за Ахил и за старата история, те поназнайват нещичко, но те застават на позиция, че българите са превзели земи на Ромейската империя и следователно сега когато те са Ромейска империя, ние тия земи трябва да ги върнем. То си е направо – то не е обявяване на война, просто горе долу това е политиката на Василий ІІ, който обявява българите за метежници, за да може да им обяви война. И тогава идва прекият сблъсък папата отново прокълнава кръстоносците, че не са тръгнали да превземат Божи гроб, а са спрели да превземат Константинопол. В резултат, на което те го утешават с това, че една трета от византийското наследство го приема папата. Значи така, онака обаче тия острови, това нещо, тея крепости и прочие стават папски. На свой ред папата не само не проклина, а благославя похода, който му дава първо – победа над източното православие, тогава най-висшият църковен чин на източното православие е константинополският патриарх. И двете армии се изправят една срещу друга, тогава ромеите, които се разпадат на три отделни части – трапезунска, никейска и епирска, империя от царства, както щете ги наречете, но са три части. Отиват при Калоян и казват, аман, заман, каквото било, било признаваме те за наш цар, признаваме това, дай тези да ги махнем. Калоян си затваря очите и сърцето, за всичко което са направили ромеите, аз за всичко това което говоря преди 10 год. сме се освободили от ромеите. Тоя човек потъпква гордостта си, потъпква убийството си на двамата си братя и казва „Добре“, защото единствените съюзници, които може да намери срещу кръстоносците са те. В резултат на това ромеиските градове по долината на Марица, в Тракия се обявяват на страната на Калоян и затварят вратите си, а в това време нещастните кръстоносци делят Византийската империя като дават на отделни хора градове. Ти ще вземеш Свиленград, ти ще вземеш Филипополис, ти ще вземеш Одрин, изобщо разделят баницата. Но обърнете внимание в същото време Калоян се разправя с всички западни съседи със сърбите, с хърватите, с унгарците и  запазва цялото си крило да не бъде ударен, като се сблъска и Одрин забива на стените си знамената на Калоян. Дигат се кръстоносците, застават на лагер пред Адрианопол опитват се да превземат града, градът се защитава, установяват се те на лагер и Калоян пристига с цялата армия. Сега идва един друг момент, момент който отново нашата наука, просто се чудя на акъла на тия хора, все пак сме сводни от 100 и няколко години, отношението на нашата Дунавска България към другите Българии. Как не можаха да се разберат, как не можаха да изучат, как не можаха да прочетат? Сега Волска България, изведнъж се сеща, че е България. До колкото се разбра и Путин не е против това Волска България да се обяви за България, ама надолу към Чувашия се появява друг център български, които казват и ние сме българи. Това е истина. Когато Аспарух основава Дунавска България, така го приказва историческата наука, колко е вярно, колко е невярно, останалите 4 сина на Кубрат, фактически основават нови български центрове. Това е Волска България на Котрак, която е толкова силна държава, че единствената която побеждава редовни войски на монголците, водени от най-големия воено началник Субут Хай, който между другото е минал и през нашата България – дунавска, защото се връща от Венеция през България да вземе участие в Курултай – избора на новия хан. Нашите го побеждават, единствената армия, която побеждава редовната монголска армия това е българската армия и българи са се наричали и всички са ги знаели българи. Но там има една тъмна история, че та са пращали войски за помощ на Самуил. Абе не седнаха да се разберат, да вземат да прочетат, да разберат, всъщност да вземе отношение – дали връзките са били толкова големи, че те са пратили войски на Самиул. Кубер взема Биволското поле и заплашва Солун – един от братята. Алцек минава през Алпите и слиза в Италия. Аз съм писал една малка книжка, ама там акцентирам на това, че българите заемат – Кампо Басо от Бари до Неапол, а всъщност те са и в Ломбардия. Сега за рода на Самуил ще ви кажа нещо, може и да го забравите – работата е много тънка – ние не познаваме и не говорим, за другия Самуил, за Самуил отцеубиеца, братоубиеца. Писмата, които има рода на Самуил, рода на Самуил – не на царя Самуил, а преди да стане цар. Неговия баща Никола Мокрий – Никола Шишман, наистина е военоначалник на западния фланг на българската армия, но той се вдига против Петър и Самуил го ослепява, след което роднините на Никола се вдигат и бягат при хърватския крал. Има ги и писмата, след това отива в Италия. Така, че когато се приказва от рода на Самуил трябва да се внимава и изобщо да провери това вярно ли е, защото този образ които ние описва и аз съм описал в два тома книга. Ние това нещо не го знаехме и аз нямам време и възможност в момента да се съсредоточа, за да видя какви са данните, какви са тези писма, има им имената, има къде са отишли, има някаква тайна велика, но тъй като ние все пак си гледаме кирливите ризи да не ги показваме на хората, за това нашата наука не се занимава много, много с тоя Самуил. Но тъй като днеска ПопХристов спомена за рода на Самуил, който иска да вниква в тая история да провери, дали става дума за тия бегълци от Търново, които бягат от Самуил – той най-напред ослепява Никола и след това го убива. И трябва да ви кажа тия неща, които съм ви казвал са руски източници, отцеубиеца, братоубиеца, нагоре  надолу, чакам българския историк, който да вникне във всички истории.

Но да се върнем отново за какво става дума. Става дума за това, че нашата Дунавска България е продължила да има тесни връзки с българите извън българските тогава държавни граници и то българи, които са се наричали българи. Българите са владеели северния бряг на Черно море по времето на Второто Българско царство, по времето на ВБЦ е имало българи или прабългари в североизточна България. Също мисля, че някои български автори романисти се сетиха за присъствието, а ви го казвам за това –  не пристигат кумани на помощ на Калоян, а пристигат си български племена, които през цялото време са си живеели на северния бряг. Сега украинците като почнаха да се делят от руснаците, ама ние това имаме, онова имаме взеха да ги фотографират крепостите и казват „Ето тая крепост я държаха българите, никакви руснаци няма нагоре надолу“. Значи нещата са много по-дълбоки и много по-интересни, но тия хора, които са дошли и Калоян им е разговарял на езика и ги е разбирал. Ами тая жена дето се е оженил за нея да не би да са си приказвали на френски?

Те са си приказвали на езика на българите и куманите са приказвали на езика на българите, съвсем можем да ги наречем български племена, не някакви други, ама не е малко 14 – 15 хил. души конници първо и второ това са хората, които спечелват фактически битката. Те изиграват ролята на примамката. Вчера когато започна тяхната конница атакува рицарите, фактически те изяждат нервите на Балдуин и те карат Луй дьо Плуа да излезе от лагера да ги гони  - толкоз му бил акъла – обаче свършват си работата. Но разбиването на самите централни сили, извинявайте ако можем да си представим какво са, 1000 - 1500 рицари облечени с желязо, всеки с по 6 души сержанти, лъчници, пръчкари, копиеносци, как е победено това нещо. Как е победено това нещо!? Как става тая работа? Каква войска е извадил тоя човек? Кога е успял да ги обучи? В България от 10 г. се намира във възможност да обучава войски. Това е един невероятен организатор – нашият Калоян, който е успял да го направи туй нещо. Този етап от борбата на Калоян срещу папата, завършва с очевидна и окончателна победа на Калоян и само след 2 години, Калоян си отива. Съвършено млад човек, с 32 здрави зъба, красавец, хубавец, бил е убит и тогава се разбира всъщност какво е значело богомилството за Калоян. Когато Борил обръща гръб на богомилите, когато отстъпва на Инокентий, когато Инокентий подгонва българите в южна Франция, изведнъж България се превръща във второстепенна държава. И то при положение, че византийците – ромеите за никъде ги няма, тая наречената Латинска империя е една сянка, Бонифаций Бонфератски, който получава Солунското кралство е убит от Калоян и той Калоян за туй отива да обсажда Солун, където го убиват. Следователно Борил по време когато неговите врагове аха, аха да умрат той съсипва България. Защо? Защото богомилите се обявяват против него. Защото всичките тези хора, които са носили мечовете и копията са били богомили, казват – ти не си наш човек. Той свиква събор, против богомилите. Сега вижте ние хъката, мъката, преследвани богомили, нямало огньове. Имало си е огньове, имало си е кланета, имало си е преследване, по чист западен тертип, с нищо не сме по-добри от западните, обаче това докарва на власт – Асен ІІ, който казва „Край, богомилите са братя. Извинявайте аз не съм такъв“. И какво става? България става България. Следователно това, което трябва да отговаря на нашия форум, това е да си отговорим на въпроса – по какъв начин и до колко, духовното влияние на богомилското учение върху държавата се отразява върху държавата?

И от тия опити, които направих да ви обясня, че когато е имало богомилство е имало държава, мисля, че ако се съгласите с моите изводи  - това е, че докато думата „българин“ е имала и духовно звание на истински вярващ човек, на чист човек, България е вървяла към възход. В момента, в който ние сме загърбили тази духовна същност на българина, нещата са тръгвали на зле. Този форум, айде да не е искра, едно огнище в което няколко главни горят. Истината за това, какво са представлявали богомилите, каква е духовната същност на учението, по какъв начин пътят на богомилите следва посоката на главното развитие на човешкия род – атаката срещу този главен път, отляво и от дясно, тези опити да бъде принизен човека като духовна личност, като човек, който търси правдата, като човек, който търси пътя към Бога – не искам да споменавам имена, за да не си мърсим устата, трябва този факел, който гори да се размаха. Разбирате ли? Гори добре, обаче трябва да се размаха, да се разгори и ако трябва нещо да го запали.