Акад.Антон Дончев: Когато е имало богомилство, е имало държава (ВИДЕО)

Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече

Когато Калоян бива убит, се разбира какво всъщност е значело Богомилството за Калоян. Когато Борил обръща гръб на богомилите, когато отстъпва на Инокентий, когато Инокентий подгонва българите в Южна Франция, изведнъж България се превръща във второстепенна държава. И то при положение, че византийците - ромъните - за никъде ги няма; т.нар. “латинска империя” е една сянка; Бонифаций Монфератски, който получава Солунското кралство е убит от Калоян, и ток Калоян заради това отива там да обсажда Солун, където и е убит. Следователно точно когато всички врагове на България изчезват, Борил съсипва България. Защо? Защото богомилите се обявяват против него. След това Борил организира събор против богомилите.
Имало е огньове, кланета, клади, по чист западен тертип. Обаче това докарва на власт Асен II-и, който казва “Край. Богомилите са братя, извинявайте.” И какво става? България става България!
Следователно това, което би трябвало да отговаря на нашия Форум - това е да си отговорим на въпроса:
По какъв начин и доколко духовното влияние на богомилското учение върху държавата се отразява върху самата държава?

И от тези опити, които направих да ви обясня, че когато е имало богомилство, е имало държава, мисля че докато думата българин е имала и духовно звание на истински вярващ човек, на чист човек, България е вървяла към възход. В момента, в който ние сме загърбили тази духовна същност на българина, нещата са тръгвали на зле.

Този форум, хайде да не е искра, но едно огнище, в което няколко главни горят, но истината за това, какво са представлявали богомилите, каква е духовната същност на учението, по какъв начин Пътят на богомилите следва посоката на главното развитие на човешкия род…, атаката срещу този главен път, от ляво и от дясно…, тези опити да бъде принизен човека като духовна личност, като човек, който търси правдата, търси Пътя към Бога…, трябва този Факел, който гори да се размаха! Разбирате ли? Гори - добре, обаче трябва да се размаха да се разгори и ако трябва нещо - да го запали!

ВИЖТЕ ЦЯЛАТА ЛЕКЦИЯ НА АКАД.АНТОН ДОНЧЕВ ЗА ЦАР КАЛОЯН, ПОБЕДАТА МУ НАД ПАПА ИНОКЕНТИЙ И ГОНЕНИЕТО НАД БОГОМИЛИТЕ:

Акад.Антон Дончев

Антон Дончев има огромен принос към националната и световна литература. Той е съвременен български писател, който създава исторически епоси. В тях на фона на историческите процеси и тенденции разкрива силата на българския национален дух.

Писател мъдрец и хуманист, който цени силата на детайлите, долавя вълненията на своя народ, обича красивото и се прекланя пред духовното. Първият му роман „Сказание за времето на Самуила“ е публикуван през 1961 г. Става световноизвестен с романа си „Време разделно“, който е преведен на 30 езика с над 2 млн. тираж. Романът е екранизиран през 1987 г. от режисьора Людмил Стайков.

„Всички книги, които съм написал, са изпети“

казва човекът, който търси светлина за хората и за когото историческите извори са най-достоверният път за преоткриване на далечното минало.

Стилът на работа на Антон Дончев е особен: само за 41 дни написва „Време разделно“, но работи 4 години над „Трите живота на Кракра“ в Бачковския манастир, където живее като монах, и 23 години посвещава на „Сказанието за Аспарух“.

Роден е на 14 септември 1930 г. в Бургас. Завършва гимназия в Търново през 1948 г. и право в Софийския университет през 1953 г. Отказва се от престижния пост на великотърновски съдия и се заема с писане. Антон Дончев е академик на Българска Академия на Науките. Удостоен е с множество награди и ордени от цялата страна. Един от първите лауреати на новоучредената награда от Народния театър за духовен принос на името на Иван Вазов.Притежава званието доктор хонорис кауза на СВУБИТ и на ВУАРР Пловдив. Роден е на 14 септември 1930 г. в Бургас. Завършва гимназия в Търново през 1948 г. и право в Софийския университет през 1953 г. Отказва се от престижния пост на великотърновски съдия и се заема с писане.

“Всеки трябва малко да остане сам със себе си и съвършено честно да си признае какво става с него, към какво се стреми, какво иска всъщност да направи и какво от това, което иска да направи, действително има стойност. Нужна е една беседа със себе си за установяване на твоите собствените ценности и за признанието, че част от ценностите ти са резултат на признанието на чужди ценности, които ти си приел, без да се замисляш за какво става дума!”