Да припомним какво казва Айнщайн: Светлината се огъва около масивни и тежки обекти

Алберт Айнщайн ни разкри една от най-удивителните физични тайни на Вселената – светлината не следва прави линии, когато срещне масивни обекти. Тежките тела във Вселената не само привличат, но и огъват самата светлина. Тази мисъл, която е основополагаща за разбирането на гравитацията, ни води към една по-дълбока истина – светлината на Духа също се огъва, когато преминава през тежката аура на определени хора.

Тежестта в човека не е единствено физическа – тя е тежестта на егото, на натрупаната гордост, на желанието да се властва, да се подчинява, да се притежава, да се контролира и да се утвърждава "известност". Това са тези невидими маси, които привличат светлината, но не за да я пропуснат през себе си, а за да я изкривят, да я задържат в заплетените структури на илюзиите си.

Морис Метерлинк казва:

„Всяко същество, което се стреми да притежава, вместо да дава, потъва в собствената си тъмнина.“

Вътрешната тежест на човека определя как преминава светлината през него. Тези, които носят бремето на неовладяните си страсти, желания и страхове, стават като черни дупки за светлината на живота – всичко попада в тях, но нищо не излиза. Гурджиев отбелязва:

„Най-голямата илюзия на човека е убеждението, че той вече е буден.“

Този, който не осъзнава своята тежест, вярва, че е лек, докато всъщност върви приведен под товара на своето собствено его. Светлината се огъва около тежките хора така, както в космоса тя се огъва около масивните звездни обекти. Те не винаги изглеждат тъмни – напротив, понякога сияят с ослепителна фасада, но светлината, която те отразяват, не е тяхната собствена. Когато човек е обременен от его, властолюбие, завист, той привлича светлината, но само за да я изкриви, да я насочи в услуга на собствените си интереси.

Райнер Мария Рилке пише:

„Дълбоко в нас е светлината, но трябва да премахнем всичко, което я задушава.“

Това ни води към въпроса – кога светлината не се огъва и остава неизменна? Това е Светлината на Духа - тя преминава чисто и право през тези, които са леки в Духа, които не се вкопчват в себе си, които нямат нужда да задържат и да трупат. Чистото сърце е като прозрачна призма – не изкривява светлината, а я разпръсква в цветове.

Истинските учители и мъдреците, тези, които са достигнали до естествената лекота на битието, не пречупват светлината – те я усилват. Те отразяват Истината без изкривяване. Те не задържат светлината за себе си, а я пропускат, позволявайки ѝ да докосне и други.

В днешното време, което е пълно с масивни и тежки сенки, задачата на всеки, който търси Истината, е да стане лек, или казано по друг начин - да се освободи от егото. Освобождаването от излишните тежести на илюзиите, от лъжливите желания, от страховете, които задържат светлината - това е задачата на всеки ученик тръгнал по Пътя на себепознанието. Защото само когато сме леки, можем да позволим на светлината да преминава през нас, без да я изкривяваме.

Елеазар Хараш казва: Постът увеличава светлината на Духа и така се прониква зад завесата. Светлината на Духа се проявява в Шестото тяло.Значи тук вече не говорим за полярната светлина, за тази, която е светлина и тъмнина, а говорим за вечната, неродената, тази, която не е слизала, наречена несътворена. Ако човек съумее да надрасне светлината на ума, дори и положителната светлина, оптимизма си, защото той също е плитък в сравнение със светлината на Духа, тогава човек ще влезе в седмата чакра, в така наречената друга светлина, нарича се ослепителната светлина и това е Царството Божие. Нарича се самадхи – според йогите – най-висшето преживяване на земята.