Аида Марковска: В женското тяло има енергийна памет за партньорите

Ние сме в непрестанен енергиен обмен, но трябва да пазим собствената си енергия. Най-добре повишаваме вибрацията на своята енергия в природна среда, където има най-малко хора, където сме само с някой близък, любим или приятен човек”, съветва как да пазим енергията си холистичният терапевт Аида Марковска. Тя казва още как да изчистим тежестта на родовата си карма и колко е важна връзката с предците ни. Важно за всички млади момичета е знанието, какво какво представлява утробата и защо тя запечатва всяка връзка.

Аида, как можем да изчистим тежестта на родовата си карма?

Има само един, единствен подход. Аз го наричам – прошка и обич. Най-общо етапите му са следните – знание, разбиране, съчувствие, покаяние, прошка – пълна, недвусмислена и от там насетне признателност, благодарност, уважение и любов. С целия ни род, с нашето семейство, с родителското семейство, с братя и сестри, с хората, които имат отношение към рода ни по какъвто й да е начин.

Колко е важна връзката с предците ни, за да имаме пълноценен живот?

Нашите предци, родът от който произхождаме, са носители на родовата енергия, която ни е необходима, за да можем да се осъществим в живота. През баща ни и през майка ни идва енергията за развитие, енергията за осъществяване, енергията за утвърждаване.

Родителите са изключително важни за това да имаме кураж, сила, знание, мотивация за живот и за да може тази енергия да работи за нас. Тя идва към тях от техните родители, от родителите на бабите и дядовците ни и така назад във времето. Когато тази енергия се загуби или някой от нейните пътища е затворен по някаква причина, не се осъществява добра връзка с тях и ние чувстваме буквално недостиг на жизнена енергия, нямаме сили да продължаваме в живота си или се проваляме непрекъснато.

Колкото й да се стараем - или се чувстваме употребени, или се чувстваме нещастни и за това може да няма ясни за ума ни причини. Осъществени, проспериращи и удовлетворени се чувстват хората, чийто родители са плътно зад тях като родова сила – независимо дали са живи или не.

Когато в рода има аборти, това пречка ли е за бъдещите поколения да им се случи чудото?
Абортите са често срещани и се считат за елемент от родовата памет, независимо дали са нежелани или са предизвикани нарочно. Не са пречка, но със сигурност влияят върху начина, по който се появяват следващите поколения. Важно е да се знае, че абортът се счита за бременност и се брои като такава в реда на бременностите на всяка жена, че и на всеки мъж, който е създал дете.

Редът по който идваме в нашите семейства е много важен и хората не бива да губят осъзнаване за това. Зачатието в родовата система е много важно, то е създаване на човешки индивид и еднакво по значимост на раждането. Зачатието е светлинно явление във всеки род.

Понякога ни се струва, че децата много закъсняват, чакаме ги дълго време. Друг път обратно – идват твърде рано, когато още не сме готови за тях. Щом детето е вече заченато, то е създадено с определена цел и мисия в този род. И тъй като редът в семейството задължително се свързва с мисията, която има всеки един от семейството, трябва да сме наясно каква мисия има човек, появявайки се в рода в определения миг. Появата на члена на рода става в мига, в който родителите му го зачеват.

Днес има много безразборни връзки, това не е ли опасно в енергиен план и има ли духовно заченати деца?

Има да, аз ги наричам намечтани деца. Случва се когато човек е силно влюбен в партньора си, независимо дали любовта е взаимна. Обикновено това става при жените, които много желаят връзка с даден мъж. В мечтата си да осъществи контакт и да бъде с този мъж, жената може да получи това енергийно състояние, което създава деца носещи енергийната същност на мечтания партньор. Неслучайно много жени като се влюбят и казват – „искам да родя дете от този мъж“, обаче това невинаги е възможно. Тогава това дете става намечтано дете, макар да не е заченато, то съществува енергийно заради силния копнеж на майката. Много често тази емоционалност, която тя е преживяла мислено във връзка с този човек, се отразява на следващи аборти или на децата им.

По повод безразборния секс, важно е всички жени да знаят, че имат енергийно пазилище – акумулатор.

В женското тяло има енергийна памет, която се крие в утробата. Утробата е пазителят на тази енергийна памет и тя се поставя там от партньорите в интимните връзки. Това са парченца информация, енергия и сила, които матката пази. Всички те преминават в следващите зачатия на жената, така че ако тя е имала много партньори, има вероятност децата й, които се появяват след това, в зрелите си години да бъдат объркани хора, да не могат да намерят мястото си и да се чувстват неразбрани.

Често такива деца застават срещу родителите си и казват, че по нищо не приличат на тях, сякаш не са техни деца. Това е така, защото в тях има енергийна памет от други партньори. Това се случва много често, но женския организъм има механизми, с които се справя с подобни ситуации.

Ако една жена е имала много сексуални връзки, но се влюби силно в настоящия си партньор и иска деца, тя подсъзнателно започва да изчиства тази енергийна памет от матката си чрез силни кръвотечения и аборти, така че все по-малко остава от тази енергийна памет, за да може тя да роди детето си най-близко до енергията на партньора си, с който иска да има деца. Ако обаче липсва такава голяма привързаност и майката се е обърнала със сърцето си към предишен партньор, тогава детето се появява точно с тази енергийна памет – на другите мъже.

В природата това е много добре познато. Хората, които работят с развъждане на расови животни знаят, че дори да няма съвкупление между женското животно и някой самец, достатъчно е само да стоят едни до други, за да се получи енергиен обмен и следващите поколения получават и част от характеристиките на този самец, който е бил до женската.

Неслучайно всички народи по света високо ценят женската девственост. За рода, в който влиза невестата в деня на сватбата това е важно, защото е знак, че децата, които ще се родят ще принадлежат енергийно само на този род и само на нейния съпруг.

Какво е правилното отношение на родителите към съвременните деца, които са по-интуитивни и сензитивни?

Ние родителите създаваме съвременното общество, в което израстват нашите деца. Ние създаваме правилата, законите по които това общество се движи и ние самите се подчиняваме на същите тези правила, които създаваме. И въпреки, че те не ни харесват, ние изискваме от децата ни и те да се подчиняват на тези закони. Човешкият морал се промени много бързо към добро през последните 150 години. Нашите нови деца са въплъщение на този морал, но ние изоставаме от тях. Съветвам родителите, които искат да са полезни на децата си, да преосмислят обществените норми и порядки, по които се опитват да накарат децата си да живеят. Всеки родител иска детето му да е с всички други деца, да не се дели, да бъде в своята възраст, с приятелите си, в класа си, да се изучи и да получи професия, да има късмет..

Пращаме децата на училище и ги наставляваме за професиите им, но всички тези порядки са много изостанали и несъвършени, затова са и неподходящи. С тях само поставяме децата си в калъпи, в които и ние самите не сме щастливи.

Родителят не иска детето му да е странно, да е изолирано, но е добре да знае, че детето му няма да стане такова. Детето расте в среда, в която все повече деца са различни едно от друго. Индивидуалността е прекрасно качество и да се работи с други хора, екипи и групи децата, вече го могат по друг начин, с други средства. Да, нас са ни учили в един клас, с един класен ръководител, сега обаче децата имат нови отношения помежду си. Най-доброто, което мога да кажа на родителите е да са спокойни за децата си, да се грижат за тях - за психическото и физическото им здраве по най-добрия възможен начин и внимателно и постоянно да ги наблюдават, за да се учат от тях. Времето днес е изключително ускорено. Сега дори не можем да ни дойде на ум по какъв начин ще живеят децата ни само след 30-50 години. Няма как да знаем, просто трябва да се доверим, че божественият морал ще надделее над всичко.

Твоята дъщеря, която е дете-индиго е живяла с усещането, че има по-голям брат, би ли разказала?

По стечение на обстоятелства в моя живот премахнах едно дете в ранната си младост, по-късно родих дъщеря си и забравих за този случай. След като си имаш едно детенце вече нещата ти се струват в реда на нещата. Тя беше малка, когато веднъж ме попита къде е батко й. Казах й че знае че няма батко, че е едно детенце, но тя не се примири. Каза ми, че е сигурна, че има батко и аз се сетих за онзи период, когато бях убедена, че нося момче. Когато тя порасна малко и стана на 15-16 г. й разказах за тази история и я попитах дали това е братчето, което е търсила и тя се успокои. Каза че ме разбира и че точно това е братчето, което е търсила. Каза ми, че все още й липсва. Тя вече е голяма жена, но все още от време на време се сеща и казва, че би било чудесно, ако има по-голям брат. Това чувство остава за цял живот. Това беше и един от признаците да разбера, че тя е индиго, защото високо вибрационните деца като индиго и другите имат много силна развита интуиция и знания за света, които надхвърлят логиката и разума.

Казваш че е най-добре да разказваме на децата за живота чрез приказките?

Мъдрите народи по света разказват приказки на децата, те са иносказателни родови истории. Точно там, през приказката се разказва историята на малкото дете и когато детето стане вече по-голям човек на границата между юношество и младостта, му се разказва пълната история.

Разказването на приказки е терапевтична практика. Когато човек ги проучи може да разбере законите на рода.

Какво още можем да почерпим от мъдростта на приказките?

Най-важната мъдрост, която може да се срещне във всички български народни приказки е, че по-младите трябва да уважават по-възрастните и че енергията и силата тече от възрастните към младите. В приказките е мъдростта, че природата общува с нас, животните общуват с хората, говорят, помагат на хората. Приказките насърчават човек да бъде изобилен, да бъде щедър, да бъде честен и да отговаря за постъпките си.

Истина ли е, че до 7-годишна възраст децата имат много силна връзка с невидимия свят, умеят да общуват с феи, приказни герои и необясними за нас, възрастните, мистични същности?

Абсолютно, но около 5-ата година това започва да се губи, а 7-та още повече до 14 годишна възраст. При момичетата малко по-рано се губи връзката, а при момчетата малко по-късно е тотално прекъсната. Има хора, мъже и жени при които този канал, тази връзка не се затваря и те остават с такава дарба - да общуват с астралните светове, а има и други хора, които в по-зрелите си години осъзнават тази връзка и я пресътворяват отново. Така че това се случва все по-често, особено сред българския народ – народ на духовни лечители, на наистина провиждащи хора.

За нея
Аида Марковска е холистичен терапевт и мотивационен оратор, човек с богат опит в холистичния подход към здравето на човека. Рейки учител и преподавател в повече от десет различни енергийни и езотерични системи. Завършила е образцовата математическа гимназия в Пловдив и е магистър от Факултета по математика и информатика на СУ “Св. Климент Охридски”. От 2010 г. се занимава с изследване на родовата съдба, трансгенерационна терапия и изчистване на родови програми. Провела е десетки семинари за рода и законите на рода в Пловдив, София, Кърджали, Карлово, Бургас, Стара Загора, Самоков, Варна, Габрово, Трявна, Казанлък и други. „Участниците в семинарите откриха силната си връзка със своя род, намериха сили да преминат през поредици от житейски изпитания, решиха здравословни проблеми, уредиха имоти и наследства, започнаха нов живот с нови партньори, родиха се деца, благодарение на усилената работа на родителите си“, казва Аида. В момента тя пише две книги. Първата е свързана със законите на рода, а втората акцентира върху Рейки като духовен път и развитие.