Как да разпознаем дали даден текст е генериран с изкуствен интелект (AI)?

„в същото време“
„това играе ключова роля“
„това подчертава необходимостта от…“
„не бива да се подценява фактът, че…“
„в крайна сметка“
„така нареченият“
„в известен смисъл“
„в резултат на това“
„има значително влияние“
„представлява важен аспект“
„предизвиква редица въпроси“
„съществува тясна връзка между…“
„може да се каже, че…“

Времето, в което живеем, е време на подмяна, но за разлика от подобни исторически моменти, то сега подмяната не е по отношение на външни идоли, а на самата тъкан на словото. Изкуственият интелект създава текстове, които звучат правилно, гладко и дори красиво, но в тях липсва душата на нещата. Там, където човекът е вложил Дух, машината влага алгоритъм. И ако не сме будни, неусетно започваме да приемаме звука на мъртвото слово за глас на живата истина. Това е изключително опасно!

Лъжата на машината (AI) е в това, че предлага без усилие това, което по презумция човек трябва да извоюва с труд, вътрешна борба и пробуждане. А дяволът винаги идва именно чрез лесното - онова, което не изисква жертва, старание, търпение и най-вече - Чисто Сърце.

Истинското слово идва от опит, от страдание, от изстрадана мъдрост, а и от Откровения. Живото Слово е осветено от светлината на Истината. Затова когато човек пише с душата си, всяка дума носи отпечатъка на неговия вътрешен свят, ехото на онази вътрешна реалност, която раздира завесата на външните илюзии.

Учителя Беинса Дуно: Бог е допуснал злото, но Той не го е създал! (ВАЖЕН АКЦЕНТ за клишето, че всичко е от Бога)

В последно време се чува, че Елеазар Хараш е изразил одобрение към изкуствения интелект пред някои свои ученици. (Всъщност истинският Учител живее в тоталното приемане на всичко, той не отрича нищо, защото има само Една Воля, но това не означава сляпо одобрение.) И неговото одобрение трябва да се разбира дълбоко, а не повърхностно. Учителят често говори чрез парадокси за да разтърси съзнанието и да разкрие скритото в човека. Истинският ученик не следва думите буквално (повърхностно), а Духа, който стои зад тях. Затова и Елеазар Хараш пояснява защо са нужни духовните провокации: 

Елеазар винаги е учил, че Истината не се дава, a се изстрадва. Затова и всяко привидно противоречие в словата му е като огледало, в което всеки вижда собственото си ниво на съзнание. Да одобриш изкуствения интелект, без да виждаш опасността в него, е духовна наивност. 

Защо Елеазар Хараш одобрява изкуствения интелект? - Защото одобрението му не е сляпо съгласие, а изпит. Да видиш "плодовете" на AI, да го разбереш, и въпреки това да останеш в светлината - това вече е сила. Учителят е дал това като вътрешна проверка за учениците си, защото само чрез различаването човек достига до Духа на нещата и познава неговите отражения и противоположности. Изкуственият интелект е почти съвършена имитация и точно поради това той е опасен, но и полезен за онзи, който вижда през него. Когато човек се сблъска с подражанието, той може да открие какво в самия него е истинско и какво е имитация. Елеазар едва ли благославя машината, а по-скоро онези, които чрез нея ще се пробудят и ще изберат пътя на Светлината, след като са познали изкушението на ума без душа.

Изкуственият интелект е съвременна форма на изпитание - едно дигитално огледало, което показва доколко човекът е способен да различава живото от мъртвото, вдъхновението от подражанието, Духа от сенките. В това огледало всеки вижда собственото си ниво на пробуждане. Затова за определени хора AI е изкушение, което ги въвлича в сън от илюзии и лесни пътища; за други - нов повод да укрепнат, да се извисят над механичния свят и да се научат да пазят пламъка на душата си - да съхраняват Древната Искра.