Търси

33 загадки от Учителя с кратки тълкувания от Елеазар Хараш (ВИДЕО)

Още по темата ...
числото 19

Тайната на числото 19 ни показва, че идва време за Новото

Виж повече
символи числа 1 - 2

Тайната на числата 1 и 2 - Съществува само една Реалност, но Единицата се поляризира – и всичко останало произтича от това

Виж повече
Елеазар: Пирамидите

Елеазар: Пирамидите са вход към Живота в Духа, който е Безкраен. Те са Чистият Духовен път към Бога

Виж повече
01.09.2022 г.
7547
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Първо ще ви изредя 33-те загадки както са дадени и после за всяка ще кажа по нещо малко. Става въпрос за 33 най - най. Нещата са много точно казани, строго определени.

1. Най-красивото: Небето
2. Най-желаното: Свободата
3. Най-потребното: Слънцето
4. Най-чудното: Окото
5. Най-вълшебното: Музиката
6. Най-истинното: Приказката
7. Най-примамливото: Тайната
8. Най-чистото: Детето
9. Най-великото: Любовта
10. Най-бързото: Мисълта
11. Най-сладкото: Съня
12. Най-необходимото: Въздуха
13. Най-дълбокото: Духът. (от там нататък разбира се има нещо повече но то вече не е дълбоко а нещо друго.)
14. Най-благословеното: Изпитанието
15. Най-благородното: Душата
16. Най-святото: Молитвата
17. Най-важното: Доверието
18. Най-скромното: Мъдростта. Тука говорим за Мъдреца, а не за знаещите хора.
19. Най-неразбраното: Страданието. Има причини.
20. Най-мистичното: Тишината
21. Най-неуловимото: Нищото
22. Най-могъщото: Истината
23. Най-общителното: Словото
24. Най-здравословното: Спокойствието
25. Най-непотребното: Съмнението
26. Най-задължителното (нещо в живота): Работата
27. Най-одухотвореното: Вдъхновението
28. Най- неопетненото: Безименното
29. Най-тънкото: Аромата. После ще обясним нещо.
30. Най-полезното: Водата
31. Най-сияещото: Жертвата
32. Най-неизбродимото: Пътят
33. Най-щастливото: Извора. После ще обясним какво означава извор.

Започвам подред. След кратки обяснения, тъй като нямам много време, защото всяка идея означава лекция, тука съм ги сбил така по-накратко:

1. Най-красивото беше - Небето. Небето символизира живото присъствие на милиони слънца и звезди и скритата красота която се намира в тях. Всичко това е Небето. Например по-нататък ще стане въпрос за красотата на Сириус. Тя е свързана със седмата чакра.

2. Най-желаното - Свободата. Учителят казва: “Най-опасното в свободата е когато човек мисли, че сам може да оправи всичките си работи. Смисълът на свободата е само един - познаване на Истината. Докато неразбраната свобода е оковала много хора във вериги, външни вериги, психически вериги, астрални вериги и т.н.”

3. Най-потребното - Слънцето. Слънцето символизира пламъкът на Висшите Същества. То е лицето на живата енергия. И Учителят казва: “Водата е свободна да тече докато Слънцето грее. Щом Слънцето престане да грее, водата замръзва.” Разбира се в духовния свят това означава друго нещо, това важи и за човека. Това означава, че щом едно висше същество напусне човека, той замръзва,остава в застой - блато.

4. Най-чудното - Окото. Учителят дава неговата мярка. Може да се говори много; дясното око е мъжко, лявото - е женско, дясното око е на Слънцето, лявото - е на Луната, дясното - е на ума, много дълга тема е. През очите се изреждат много духове от цялото човечество, но след време когато ще говорим специално за окото, ще говорим повече. Тука накратко, Учителят казва, че мярката за окото е тази, че в очите на човека трябва да се вижда,че Бог говори чрез него и чрез тези очи. Това са правилните очи, това е истинското в окото.

5. Най-вълшебното - Музиката. Също много дълга тема. Има музика на очите, има музика на сърцето - пеещото сърце, постоянната радост, има музика на тишината. Като цяло музиката - Учителя казва, че тоновете са живи, самите тонове са живи същества. И най-вече будният живот е истинската музика, нарича се още - свята музика. Будният живот можем да го наречем свята музика. Музиката е едно друго име на любовта, едно видоизменяне на любовта, влизане на любовта и превръщане в музика. Например в Япония се е упражнявало и досега се упражнява така нареченото писане - изкуство на писането. Човек може да постигне екстаз чрез писане.Учителят казва: “Ако се научиш как да управляваш всяка буква, защото тя не трябва да се люлей на ляво или на дясно, буквата трябва да е права, трябва да се изписва много бавно, да се управляват силите в нея, и по този начин човек може да придобива спокойствие, търпение и да си изработи много качества. Например когато е надясно, означава, че предимство има ума, когато е наляво, предимство има сърцето, а когато е правилно изписана буквата, нито наляво, нито надясно - равновесие, но това е друга тема. Става въпрос, че в писането има екстаз, има радост, но се иска специално отношение. Учителят  дава упражнение, на ден - по една мисъл. Аз съм го правил много време преди години, по една мисъл на ден да изпишеш максимално красиво, да вложиш цялата си любов и тогава се получава нещо много хубаво. Влагаш душата си, електричество, магнетизъм, т.е. вложена любов. И Учителят казва:“Всяко нещо което е направено с любов се увеличава.” После като погледнеш почерка си и ще видиш, че изтича нещо - радиация, т.е. нещо като извор, това което си вложил не се губи. Докато при другия почерк - аз направих опит да пиша в последствие по една страница, но не се получава, просто по една мисъл, максимална концентрация, без да се иска повече, и така човек почва да придобива някой качества в себе си които ги няма, както казах, спокойствие, търпение, послушание и т.н.

6. Най-истинното - Приказката. Приказката е стаена истина, прикрита истина. Приказката - е подобно както се казва в кабалата за книгата Зохар, това важи и за тази свещена книга и за приказката - не е нещо което можеш да четеш, тя е нещо на което трябва да се отдадеш. Това е една идея, в нея има истина и това е нещо на което трябва да се отдадеш.

7. Най-примамливото - Тайната. Учителят казва: - тука обяснява защо тайната е тайна - “Тайната е тайна, защото зад нея има друга реалност.” Ако откриеш тайната, пак ще остане нещо в тайна. Тайната е тайна, защото в нея има друга реалност, по-вътрешна, скрита. И Учителят казва:  “Който носи в себе си ключът на любовта - говорим за Божествената Любов - той може да прониква във всички тайни на Битието.

8. Най-чистото - Детето. Детето символизира онова първично и девствено състояние на съзнанието което възприема постоянно Бога.

9. Най-великото - Любовта. Учителят казва: ”Любовта е течение на най-чистата вода, наречена още живата вода.” И после Учителя обяснява нещо. “Да се въртиш около себе си, значи да имаш любов към себе си, а да се въртиш около Бога, значи да имаш център.” В тази връзка Учителя казва нещо много важно за любовта, много кратко и много ясно, един велик свещен закон. Учителят казва: “Любовта е единственото свещено писание.” Тука няма Библия, няма Бхагават Гита, няма Коран, това е, който постигне свещената любов, той наистина е приложил учението. После ще стане въпрос и за приложението.

10. Най-бързото - Мисълта. Учителят казва: “Понятието за време е относително. То се определя от интензивността на нашата мисъл.” Значи, ако можем да сгъстяваме мисълта си, времето все повече изчезва. Ако можем да постигнем свръх концентрация, време няма, няма ум който да пречи, затова е важно упражнението в концентрация. Преди време обяснявах за упражненията в точка, много по-дълбок въпрос отколкото упражнения в образ, преди години, преди време го обяснихме кабалистически, тука няма да се спирам.

11. Най-сладкото - Съня. Сънят е сладък когато душата се отделя естествено от тялото. Тогава човек заспива естествено. Човек не може да заспива, когато има много привързаности, когато умът му е по-развит отколкото трябва, тогава душата много трудно се отделя, или се отделя частично, душата става неспокойна и не може да заспива. На някой препоръчах един метод, тъй като между вас има такива които трудно заспиват, макар, че правилното е човек още като легне да заспива и по всяко време да може да спи с лекота. Но тъй като все пак за някой хора е проблем, значи, не приспивателни или други неща - 4*вечер, малко по-малко храна и другото е когато легнеш, в полулегнало състояние да си повтаряш: заспивам, заспивам, в полусън, така между пет и десет минути. Така постепенно ума се приспива иска не иска, той се приспива и душата почва естествено да се отделя. Ако това ви стане навик, вече някой хора почнаха да нямат проблеми по този въпрос с този много елементарен метод. Понеже е много елементарен някой може да го подценят, но такива са методите.

12. Най-необходимото - Въздуха. Това е една също голяма тема. Тука не мога да се спра подробно, но въздухът има много елементи: азот, въглерод, кислород, водород и т.н. и ако някой човек примерно е мързелив, инертен, това показва, че има в себе си много азот и т.н. Тези неща показват как диша човек и какви сили от въздуха изтегля, но това е друг момент, тука ще кажа нещо друго. Учителят казва, че въздухът е склад на всички Божествени енергии и всичко, което търсите, може да го намерите във въздуха. Ето защо дълбокото дишане е много важно. Всичко което търсите можете да го намерите във въздуха. В него има освен това и скрита светлина. Затова при дълбоко дишане могат да се взимат по-правилни решения. При дълбоко дишане с молитва, когато имате по-трудни въпроси, после ще стане въпрос, при по-труден въпрос, как да се постъпва. Също Учителят казва, че ако искате да проверите силата си, трябва да проверите доколко можете да задържате въздуха. Ако можете да задържате много въздуха, може да странствате по други планети, звезди, слънца и т.н. Това е много важно за излъчване, но човек трябва да е непривързан. От друга страна - казва Учителя - ние дишаме, за да възприемем животът на Бога.

13. Най-дълбокото - Духът. Следващата лекция е посветена на дълбокото а и подготвяме цяла книга по този въпрос.

14. Най-благословеното - Изпитанието. То проверява буден ли е човек или спи. Учителят казва: - тука не говоим за човека, а за ученика - “Ученикът трябва да бъде всякога буден.” Не от време на време а всякога, защото само в един миг той може да направи престъпление, може да допусне лъжа и може да стане изменник на учението, може и да стане и подлец, може и страха да влезе в него, затова в ангелския свят няма страх, защото има будност. Ако човек е буден злото е обезсилено. Има ли будност злото не може да проникне, няма ли будност достатъчно е едно малко внушение и Учителя казва конеца на това внушение, имам един пример, ще го дам само, не знам дали съм ви го казвал, преди да продължа. Преди години една сестра от Аспарухово дойде и тука имала една пъпка на ръката, и лекарите и казали: малко е късно трябва да ти режем ръката. Както знаете ръката не се дава лесно, то не е да си дадеш обувката, тя казва какво да правя? Една проста техника дава Учителя, казах и, тука е пъпката, начертай един кръг около пъпката. Тя начерта един кръг. И казвай формулата “Бог да изхвърли отровата през центъра.” За два три дена кръга събра силите си, отровата излезе през пъпката и тя дойде да ми каже: няма проблеми. Иначе така могат да отрежат на човека и главата. Значи - всякога буден. Без будност никога не можеш да владееш злото. Осигурен е само будният, т.е. само живият.

15. Най-благородното - Душата. Това означава, че който има душа има и благородство. Който няма душа, няма това скъпоценно качество. Любовта е тази която създава хора с душа, хора с благородство. Тука само между другото се сещам, искам да вмъкна, понеже това е свързано и с благодарността. Благородният човек, човекът на любовта, човекът който има душа е всякога благодарен. Искам да ви кажа един важен закон накратко - Благодарността създава енергия. Увеличава енергията която ще ви трябва за много неща, включително за битката с кармата. Така, че хубаво е да се настроите на тази вълна, да благодарите особено когато положението е лошо. Не при хубавите условия, защото тогава е лесно, особено когато някой ви е обидил, така много тънко, близките обикновено, те играят такава роля - много тънко, много фино, много проникващо, като тънък меч, точно тогава да благодарите. С благодарността хем разтопявате злото и хем увеличавате енергията си. Разбира се астралните същества няма да ви обикнат като вземете да благодарите. Някой път ще ви кажат: какво толкова благодариш? Можете да не споделяте на глас, но важно е благодарността да тече ако не от вън, особено задължително отвътре.

16. Най-святото - Молитвата. В Кабалата се казва, че молитвата е възход към Бога и че тя има свещени огнени крила. Това означава, че тя е небесен огън. Истинската молитва е небесен огън, свещен огън и никой не може да я спре, нито астралния свят, нито менталния свят. Тя пробива и отива в целта си.

17. Най-важното - Доверието. Учителят казва: Загубиш ли доверието, всичко губиш. Учителят дава един пример. Ако на един българин му загубиш доверието, после и светец да станеш, пак няма да си върне доверието, пак няма да ти прости. Даже и да станеш светец после, пак си загубил доверието. По този въпрос в Япония има един закон между самураите, който гласи: ако един път се провалиш в живота, си се провалил за целия живот. Значи, един провал е достатъчен. Така, че въпросът за доверието трябва да се пази много и човек трябва да се старае да го оправдае. Става въпрос за доверието към невидимият свят, към Бога. Казано е: “Не мисли за промяна а за будността си.” Някой хора понеже много искат да направят промяна, понеже е свързано с доверието. Не мисли за промяна а за будността си, защото в будността ти си променен чрез силата на доверието към Истината. Доверието е постоянен поток от светлина. Ако трябва да кажа накратко, от вече около двадесета година изнасям лекции, най-вече тука и в София, вече почна и други градове, никой досега не е могъл да ми загуби доверието, дори и тези които са опетнявали учението, пак съм запазвал отношение към тях. Някой са го разбирали, някой не са го разбирали, но това няма значение. Но аз съм запазвал доверието за да тече между нас връзката и хубавото чувство, защото има такива хора на които в този живот не може да се помогне, нали, в голяма безизходица са и не правят усилия, обичат прекалено много злото. Но това чувство на доверие трябва да остане, защото то е към Бог в неговата душа. То не е към самия него, към неговия ум а към Бог в неговата душа. За да може в други прераждания като се видим той да възприеме ако се е настрадал достатъчно, да възприема Истината. Така, че доверието трябва да се пази като нещо много скъпоценно.

18. Най-скромното - Мъдростта. Мъдростта е пълна със съкровени знания. Не просто със знания а със съкровени знания. А съкровеното е всякога скромно. Ето защо всички тайни са скрити в съкровеното. Скромността ги съхранява.

19. Най-неразбраното - Страданието. Вие казвате някой път, имате състрадание към някой човек, но Учителя казва: нека да си страда - даже Бог обича, като го гледа че страда. Защо? Защото така ще се роди нещо ново в него. Какво искам да кажа, някой да не помисли че сме коравосърдечни. Защото ума само чака да си направи прибързани изводи. Ако искаш наистина да му помогнеш не му прекъсвай страданието, но ако искаш да му помогнеш, не се съмнявай в него, защото така прекъсваш енергиите и прекъсваш любовта да тече към него. А любовта е единствения истински реален помагач и за нея няма значение разстоянието. Дали си в този или другия свят, любовта тече навсякъде. Не се съмнявай в него ако искаш да му помогнеш. Освен това в страданието е скрито спасението на тази душа, и ти като не знаеш, много искаш да я облекчиш някой път, но Бог пак ще го постави в страдание, защото много повече обича тази душа от тебе. В страданието е скрито спасението. Страданието на ученика е възходящо, страданието на човека не. Има два вида страдания, възходящи и низходящи. Страданието на ученика е възходящо и на някой благородни хора които имат някаква идея в себе си, които имат някаква душа, това страдание възходящо т.е. то ги облагородява. А другия вид страдание - низходящо, това са вече хората които обичат злото, те се ожесточават.

20. Най-мистичното - Тишината. Именно в тишината е словото на Истината, не в мълчанието а в тишината. Тишината - според Учителят - е ключът на учението. И всеки който е овладял напълно своя ум, сърце и воля, т.е. своите мисли, чувства и постъпки, това Учителя което нарича светли мисли, благородни чувства и чисти постъпки, постоянно, само той може да влезе в тишината. Другите влизат в мълчанието и объркват, те не знаят, че в мълчанието има много говорене, ума им говори, други умове говорят и не могат да приемат чистата истина. Това се осъществява при овладяване.

21. Най-неуловимото - Нищото. Тука ще кажа някой неща, макар, че след време ще говорим специално за тази дълбока идея. Нищото няма нищо общо със живота и смъртта. Познаването на Истината е познаване в кавички, защото такова нещо не съществува. Ако го познаваш, значи трябва да изчезнеш. То е подобно на Истината, иска те целия. Или те поглъща или не. После ще видим изискването на Истината. Познаването на Нищото не е спасение или възкресение а изчезване, тотално изчезване. При Учителят то е десетата степен на посвещение - най-висшата. Преди време говорихме за седем степени на посвещение, седмата беше възкресението. Тука при Учителя, това е най-висшата степен - десетата - и тя се нарича посвещение в Нищото. Това е условно казано. За това посвещение няма никакво мнение, за него няма слово, то няма история, не може да бъде уловено от нищо. Затова е най-неуловимото, то няма история. Не можеш да вярваш в Него. И затова от Нищото, от така наречено още Абсолютът е произлязъл Бог. В Бог вече може да вярваш, тука вече може да се хванеш за нещо, но в Нищото не можеш да вярваш и не може да го търсиш. Затова трябвало да бъде създадено нещо, излъчено, за което хората да се уловят. Макар, че идеята Бог е също голяма тайна. Тя не е такава каквато хората очакват да видят. Нищото няма нужда от думи, макар, че използвам думи, нали, аз ги използвам символично. Ако влезеш в Нищото не може да се одухотворяваш, там няма нужда от одухотворяване. Все едно да кажем, че Истината има нужда от усъвършенстване. Учителят казва: всичко друго може да се усъвършенства, но Любовта, Мъдростта и Истината не се усъвършенстват. Те са вечни и съвършени. Те са мярката на всички видове учения.

22. Най-могъщото - Истината. Истината е най-голямото благо. Но Учителят казва: Тя е опасна когато не и посветиш целия си живот. Истината е най-голямото благо но едновременно с това е най-опасното нещо. Кога? - Когато не и посветиш целият си живот. Учителят казва: Истината не се занимава с факти, учените се занимават с факти, но Истината не се явява като факт, а като реалност, има голяма разлика. Хора които се занимават с факти не могат да намерят Истината - това е едно от значенията. Истината не се явява - казва Учителя - като факт. Например: твоята къща е факт, но не е реалност. Едно нещо което изчезва никога не може да бъде реалност, никога не може да бъде истински дом. Защото твоят дом е в Духът и то именно в Духът на Истината. Така, че фактите са си факти но реалността е нещо друго. Истината не се явява като дом или като къща а като една реалност - вътрешна дълбока реалност.

23. Най-общителното - Словото. Някой път сте забелязали от една малка дума, особено ако кажете на едно дете - Преди много години когато работих на Златните исках да уча немски език. Не ми трябваха учебници и граматики. Казвам една дума на едно дете и почвам да слушам. И то почва да ми говори и аз слушам думите как ги произнася и всичко както си е. Словото е дълбокото в човека, то е в шестото тяло. Неговата дълбочина се намира в шестото тяло или човешкия дух. То е самия вашия дух. Той е който познава тайната на всяко общуване. Някой път вие може да кажете някоя дума на някой човек без да знаете защо сте я казали, но духът знай, и ангелът и душата в другия човек също знаят тази дума какво значение има. Тя е символ и означава други неща. Духът е предопределен за вечен живот и за него - казва Учителя - какво казват звездите и астрологията няма никакво значение. Духът е просто предопределен. Той е всъщност истинският човек, на едно по-високо ниво той е истинският човек. Няма значение за него какво казват звездите, защото той е който казва. Духът е който казва, духът е който променя нещата. Той може да промени всяко влияние с лекота. Ако човек се научи да живее в шестото си тяло, ако овладее Божието Слово, той ще променя влиянието. Този дух е нещо много по-дълбоко и от звездите и от слънцата и от вечността. Затова най-дълбокото нещо е Духът.

24. Най-здравословното - Спокойствието. То овладява всички внушения на злото. Ако човек почне да се занимава с тази наука, преди време издадох една книга “Златните закони на спокойствието”, след време пак ще я издадем, то овладява абсолютно всички внушения на злото. Но спокойствието не е пасивно състояние както някой мислят, сядаш в един стол, един фотьойл, отпускаш се и мислиш, че си спокоен. Не. Спокойствието е будно, динамично състояние, и то е още стаен огън. Това е будно, динамично състояние, овладяно, тука силите са овладени, тука има равновесие, и в това равновесие всички сили на злото и на внушенията се разпадат. Затова ви казах преди време как постъпва истинския ученик. Ако лекаря му каже: че си болен от рак, ученика казва : няма такова нещо. Как може Бог в мене да няма изход. Как може да има неизлечима болест след като Бог е в мене. Ученика не се подава на лекарите и техните внушения, а просто казва, че винаги има изход, наистина има изход и ако той се моли, просто изхода идва. Казва му се какво трябва да направи, къде трябва да отиде и т.н. Освен това спокойствието е сродно със справедливостта и любовта. Ако нямаш справедливост и любов можеш да си въобразяваш, че си спокоен, но това ще бъде нещо пресилено, една игра на ума. Умът обича да имитира някой път спокойствие, но той няма нищо общо със спокойствието. Спокойният човек е сроден с любовта и справедливостта. Казано е, че най-висшето благо за човека, за човека звяр - тука има три вида блага, най-висшето благо за човека звяр, човека на ума - е здравето. Това е неговата най-голяма цел, се да може после пак да прави много грехове, глупостите си, нова карма и т.н., и глупостта да тече непрестанно. Най-висшето благо за духовния човек е справедливостта. А най-висшето благо за Божествения човек е любовта. Затова съм ви казал, че в нашето учение здравето не е най-важното нещо, а най-важното е - от друга гледна точка - мъдростта. Защото когато имаш мъдрост просто няма да се разболяваш. Докато придобиеш мъдрост ще те лекуват от една болест, после ще дойде друга като бъдеш излекуван, защото недостатъците винаги носят нови болести. Хората искат да се излекуват, но не искат да си оправят недостатъците, както ще видим по-сетне, но когато човек придобие мъдрост просто няма да боледува.

25. Най-непотребното - Съмнението. Учителят казва: Съмнението е закон за разрушение и само разрушение. То означава символично на вътрешен план, отричане на любовта. Едно или няколко тела на човека вътрешно отричат любовта, независимо човек дали го осъзнава и така човек става съмняващ се. Учителят нарича съмнението - психически червей който разяжда човека. Макар, че в историята има случаи когато някой хора са постигнали нещо със съмнението, един от тях е Буда. Той се е съмнявал във всичко.Обаче накрая искал понеже да проучи нещата по този път на съмнението, той се съмнявал във всичко, но накрая стигнал до една идея, че не е могъл да се съмнява в себе си и разбрал, че трябва да се раздели със съмнението. Така или иначе, рано или късно човек трябва да се раздели със съмнението.

26. Най-задължителното - Работата. Учителят казва: онзи който не е работил отвън - т.е. външна работа, професиите на света - както трябва, и отвътре няма да може да работи. Ако не е бил абсолютно честен, точен, прецизен, старателен усърден във външната си професия, като изключим пак казвам трите забранени професии от Учителя които съм ви ги казвал - ловец, кръчмарин и касапин, всички други професии като изключим, човек трябва да ги работи с любов, със старание. Ако иска по бързо да се освободи от техните ограничения ако не ги харесва, т.е. когато обичаш едно ограничение, когато го обикнеш по-лесно ще се освободиш от него. Защото една тежка професия която не ти харесва, не я работиш с любов, може да я работиш пет години а може и една година. Ако я приемеш с любов ще си съкратиш пътя и ще си научиш по-бързо уроците от тази професия на която дължиш психически дълг. Истинската работа е процес на Бога. Тука не говорим за труд и за мъчение както преди говорихме. Има три степени - мъчение, труд и работа. Тука говорим за самата работа, най-висшето нещо, това е процес на Бога. Чрез истинска работа Бог се съгражда в човека. Това е вече работата която си обикнал завинаги, работата за която душата ти е жадувала. Тя обикновено идва късно или на края на живота като награда, след като си научил другите уроци, смирение, послушание, търпение, твоята любима работа, работата на душата ти се дава като награда обикновено към края на живота. И това е все пак радост ако някой стигне дотам.

27. Най-одухотвореното - Вдъхновението. Учителят казва: въодушевлението е за ден и половина а вдъхновението е постоянно. То е, вдъхновението се дължи на специално - тука думата специално има особено значение - отношение към Божественото, и към съкровеното, от там се постига. Да си загубил стремежа си, означава де си загубил малко или много част от съзнанието си. А да си изгубил вдъхновението си, означава да си се отдалечил от сдвоя дух. Ако си загубил стремежа си това означава че малко или много си загубил нещо от съзнанието си, някаква част от съзнанието ти е загубена. Ако си загубил вдъхновението духът се е отдалечил от теб, понеже си нямал свещена цел и той нямал защо да те вдъхновява. Вдъхновението е съвместна работа с шестото тяло, или това което наричаме човешкия дух - най-дълбокото в човека.

28. Най-неопетненото - Безименното. Това което няма име е недосегаемо за ума. Безименно - означава несътворено. Остава недосегаемо. Това е качество на Бога и едновременно качество на Любовта - става въпрос за Божествената Любов. Учителят казва: можеш да опетниш себе си но не и любовта, не и Бога. Когато човек опетнява нещо, някой мисли че опетнил учението, че опетнил Учителя, някой път ми казват, някой хора около тебе нещо са се изложили и т.н., всеки носи своя отговорност и освен това е много хубаво че е при мене, за да може да научи нещо ако иска, не е казано непременно с разговор.

29. Най-тънкото - Аромата. Става въпрос за аромата на енергията. Аромата - според Учителя - това е най-висшата еволюция на енергията. Когато енергията е извървяла своя път по най-правилния начин, тя започва да благоухае. Това важи и за човека. Някой казва: прилича на ангел, има ангелско ухание, други има такива цветя, някой ухаят, други не ухаят, има си причина, има си причина защо кокичето е наведено и е бяло, защо минзухара гледа нагоре. Учителят казва: защото кокичето е постигнало нещо по-дълбоко, смирението и то се е навело, постигнало е светлина и това е поклон на светлината. А минзухара още е търсач, той търси, гледа нагоре,търси нещо, още не е намерил. Като намери и той ще побелей - в хубавия смисъл - и ще се наведе. Когато енергията е огрубяла, когато човек е станал по-жесток, вече отиваме към обратната страна на енергията, това което се нарича - зловоние. Това се забелязва особено при порочните хора, при престъпниците, при мястото на престъплението и т.н и т.н. Това е обратния път на енергията, когато не е овладяна, когато е нямала цел, тя се превръща в зловоние - духовно разлагане, подобно на лъжата.

30. Най-полезното - Водата. Преди време имахме специална лекция за водата. Тука ще кажа нещо накратко. Водата символизира първичното състояние на Божествената енергия. Това означава думата “вода” в първичен смисъл. Според окултната наука, не водата тече, а енергията която е скрита в нея, енергията която тече - енергията която се движи. Ако енергията се отдели, хората казват, реката пресъхна. Водата почва да изчезва защото енергията се оттегля, а то си има закони, понякога енергията се оттегля и водата пресъхва, и казват: тука имаше река. А енергията си е отишла, Бог е изтеглил енергията. Така върви и змията както ви казах преди. Змията няма крака, тя върви с енергия, тя се движи със силата на своята енергия и понякога много бързо.

31. Най-сияещото - Жертвата. Жертвата е метод чрез който се потопяваш в Бога. Тя е Богоподобие. Тя е атрибут на самият Бог. Първо Той е показал най-голямата жертва като Се Е разпръснал из цялата Вселена и се грижи за милиони същества. Само мравките са милиарди и Той знае във всеки мравуняк и в този и в другия свят какви са неговите нужди. Става въпрос за тайната на Абсолюта, едно изключително съзнание което ние не можем да си представим. Жертвата е зрелия плод на любовта. Ако човек не е узрял в любовта той може да поиска да се пожертва за някаква велика идея, но неговата жертва не се приема. Затова има в Библията жертви които са правени,на някой се приемат, на някой не се приемат, защото Бог знае кой има любов и на кой трябва да бъде приета жертвата. Учителят казва, че жертвата подразбира дълбоко познаване на закона на Любовта. Само който се самопожертва в името на Бога и на Истината той ще намери пътя си. Иначе все ще пита: какво да правя, какъв е пътя ми? Но - това е метода - ако се пожертва с любов за Истината, той ще намери своя вечен път. Не само този път в този живот, но той ще знае и нещо за своя вечен път. Чрез жертвата човек се освобождава от учението на змията, т.е. от учението на ума, ума, логиката, схващанията, чувстванията и т.н. и т.н., жертвата е начина. Затова се казва: че жертвата е закон за придобиване на Бога. Така са умирали богомилите, защото са знаели, че когато умрат с любов, когато приемат жертвата, това е начин да влезеш в Бога и да увеличиш изключително много енергията си за други животи. После се прераждаш много силен, много интензивен, с организирани духовни тела. Този който е разбрал този закон, после придобива изключително голямо увеличаване на енергията.

32. Най-неизбродимото - Пътя. Думата път означава - дълбочина. Именно човешкият дух е този който отваря пътя към Бога. Учителят казва: само в тесния път ученика разбира - става въпрос за най-големите страдания, Голгота - от къде е дошъл, защо е дошъл и как точно трябва да живее. Само в тесният път, т.е. в най-голямото си страдание, върховното страдание на своя живот, ако може да го издържи, ученика ще разбере от къде е дошъл, по вътрешен път, не от книгите, не от Библията, ще му се разкрие от къде е дошъл, защо е дошъл и как трябва да живее. После той разбира, че края на пътят е винаги начало на нов път, на друга дълбочина. И Учителят казва: защо хората търсят пътя? - Защото по него те се завръщат в своята родина, в своята неразрушимост, това е духа. Хората търсят някакъв път защото съзнателно или несъзнателно те търсят своя дух, своята неразрушимост и своята вечност. Но Учителят казва: Истината е тесния път. Тя е пътят на ученика. Затова Учителят казва, че това учение не е за света. То е за ученика.

33. Най-щастливото - Щастието. Най-щастливото от Извора. Щастлив е само този - една мярка дадена от Учителя - който е по-силен от съдбата си, от кармата, т.е. който е едно с Бога. Само той може да бъде щастлив който е едно с Бога. Щастливия човек има велика цел в живота си, това е любовта. Тука не говорим за романтика, говорим за една велика реалност и това е любовта. И колкото повече човек се стреми към любовта, толкова повече Бог започва да извира в него и той се превръща в извор на самия себе си. Защото именно Бог е любов и любовта е Бог. Чрез Бог в себе си човек става извор. Щастието на извора е неописуемо. Вие сте срещали малки изворчета и знаете, те не черпят своята сила и своята постоянна обмяна някъде от небето, не чакат дъжда да ги посети че тогава да имат вода, и не черпят от земята, те черпят от само себе си. Всеки трябва да постигне Бог вътре в себе си и да стане извор на себе си, на своите енергии, а не да ограбва другите хора, да ходи да им се оплаква, да ги товари със своята енергия, нали, после пък други него ще товарят тъй като човек трябва сам да се разтоварва и сам да се обменя - това е когато стане извор.

 

Препоръчани книги:

Елеазар Хараш
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Около 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.

Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.

Важна особеност в дейността на Елеазар Хараш е тази, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за персоналното духовно развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че в духовното развитие се върви самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.

„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“

 
  • Главното ударение на това учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
  • Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
  • Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
  • В това учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
  • Мъдростта е всеобща.
  • Това е учение за чистия път към Бога.

За истинските ученици, Елеазар Хараш казва няколко основни принципи:
  • Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
  • Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
  • Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
  • Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване.
  • Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
  • В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
  • Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
  • Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
  • Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
  • Никога не нарушавай своята безкрайност.
  • Ако изгубиш опората на живота си, придобий увереност.
  • Човекът е красив, когато е създал Безкрая в себе си.
  • Поставяме на първо място Бог в живота си, а после себе си.
  • Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
  • Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
  • Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
  • Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
  • Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.

„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."




 


Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петьо Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.

Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.

„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център."
 
Афоризми от Елеазар Хараш:
  • Чистите действия нямат съдба.
  • Само Любовта лекува, защото е Сила Божия.
  • Бог въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани.
  • За да бъде човекът висше същество, той трябва да има воля избрала Бога по свобода и любов.
  • Над всяка практика е чистото сърце, то може да променя събитията.
  • Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.
  • Силата работи в Тишина.
  • Гласът е загадка. Има гласове, които ни пречистват. Изворът показва, че само това, което е постоянно, е реално.
  • Най-здравословният живот е близост с Бога.
  • Знанията са бреме, Мъдростта е лекота.
  • Истинското образование е да научиш детето да търси Бога цял живот. Детето трябва да търси умението на Словото.
  • Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
  • Овладей себе си, ако искаш да получиш Пътя си.
  • В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването.
  • Древността действа с Безмълвие и Безупречност. Древността работи и сега. Тя е тук. Тя е Всеобхватът.
  • Словото превъзхожда всяка наука и религия.
  • Словото отключва световете – измеренията. В Словото е скрит Пътят.


Творчество:
След 1989-а година, Елеазар Хараш продължава изнасянето на лекции, като първоначално това са сбирки в апартаменти и малки зали, в градовете София, Варна, Бургас, Русе, Добрич, Плевен, Шумен, Стара Загора и др. Постепенно започва един процес на поставяне на основите и актуализацията на цялостната визия на всички духовни течения през вековете до днес. Паралелно с това Елеазар Хараш издава книги за духовно развитие. Някои от най-дълбоките са за Христос, автентичното християнство, богомилите, както и множество лекции за Египет, Атлантида, Древна Индия, Учението на толтеките, Мъдростта на индианците, Мъдростта на суфизма, Мъдростта на Лао Дзъ, както и Мъдростта на народите по света.

Една от най-разпространените му книги е „Формулите - свещени ключове“, в която се съдържат 1000 тематични формули за работа със Словото. Най-дълбоките книги на Елеазар Хараш са по темата за Мистериозните Старци.
Освен книги със свои лекции, Елеазар Хараш издава книги на редица мъдреци и мистици. Издава книги на белгийския мистик и драматург, носител на Нобелова награда за литература (1911-а година) – Морис Метерлинк. В серията от книги влизат и книги за Кабала, тайната на числата и множество тематични книги из Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).

Видео интервюта и лекции:
От 2016-а година Елеазар Хараш започва изнасянето на видео интервюта пред специализирания сайт за духовно развитие и себепознание – Портал12. В поредица от теми, чрез интервютата се навлиза плавно в дълбочината на фундаментални истини и принципи, свързани с осъзнаването, будността и развитието на духовните добродетели и способности. Така от началните и базови теми през 2016-а година, зрителите се потапят до изключително дълбоко Слово, предадено същевременно на разбираем език, едва 3 – 4 години по-късно, разглеждайки ретроспекцията на подбраните теми.

Паралелно с това, Елеазар Хараш продължава да изнася лекции във Варна (и по изключение 2 лекции във Велико Търново (2017 и 2018 година).

Спонсори на Портал 12