12 пасажа от Параграф 22 - за смъртта, ангелите, доброто и злото

Представяме ви 12 избрани цитата от книгата Параграф 22, която е едно от големите световни класически произведения в съвременната литература. Със своя невероятен стил, изпълнен с хумор, Джоузеф Хелър всъщност пише за сериозните проблеми във взаимотношенията между хората, за сривът в ценностната система и абстракциите на личностите - манипулирани от идеите.

12 цитата от Параграф 22:

- Някои хора се раждат посредствени, други постигат посредственост, на трети посредствеността се налага отвън. Майор Майор бе придобил посредствеността си по трите начина. Дори между съвсем незначителни хора той се отличаваше със своята незначителност и на всички, които го срещаха, той винаги правеше впечатление с това, че с нищо не прави впечатление.

- Водеше се война. Почти единственото добро нещо, което Йосарян можеше да види в нея бе, че освобождаваше децата от зловредното влияние на родителите им.

- Има ли една-единствена вярна религия и живот след смъртта? Колко ангели могат да се поберат на върха на една игла и с какво се е занимавал Бог през безкрайните хилядолетия преди Сътворението? Имали ли са дъщери Адам и Ева? Тези големи въпроси за същината на битието го тормозеха. И все пак те никога не му изглеждаха тъй съдбоносни, както въпросът за човешката добрина и добро държане. Чувствуваше се потиснат до изпотяване от гносеологичната дилема, която стои пред всеки скептик — не можеше да приеме решения на проблеми, които не желаеше да отхвърли като неразрешими. Мъката никога не го оставяше и надеждата никога не го напускаше

- Полковник Каткарт живееше в несигурност, в един нестабилен аритметичен свят на позорни петна и похвални постижения, на въображаеми потресаващи победи и въображаеми съкрушителни поражения. Час по час се люшкаше между терзание и бодрост, раздувайки фантастично величието на своите победи и преувеличавайки трагично сериозността на пораженията си.

- Клевинждър беше гений с туптящо сърце и бледно лице. Той беше мислеща личност - дългурест, недодялан, трескав, с жадни очи. Като студент в Харвард печелеше награди за отличен успех почти по всички предмети и единствената причина, поради която не спечели награди по абсолютно всичко бе, че отделя прекалено много време да подписва петеиции, да разпространява петиции, да се обявява против петиции, да участва в клубове за разисквания, да напуска клубове за разисквания, да присъства на младежки конгреси, да се мъчи да осуети други младежки конгреси и да организира студентски комитети в защита на уволнени професори. Всички бяха убедени, че Клевиндър сигурно ще напредне в академичния свят. С една дума, Клевинджър беше един от онези хора с много голяма интелигентност и никакъв разум и всички знаеха това освен малцина, но и те скоро го откриваха. Накратко казано, беше глупак.

- Бащата на Майор Майор работеше без почивка, за да не произвжда люцерна. Държавата му плащаше добре за всеки бушел непроизведена люцерна. Влагаше мъдро парите си в земя и скоро вече не отглеждаше повече люцерна, отколкото който и да е друг фермер в окръга.Съседите се обръщаха към него за съвети по всякакви въпроси, тъй като бе спечелил много пари и следователно беше мъдър човек. "Каквото посеете, това ще пожънете", съветваше всички, а те казваха "амин".

- Клевинджър беше мъртъв. Това беше основният недостатък на неговата философия. 

- Тъй като нямаше нищо, в което да се прояви добре, майор Майор Майор се бе проявил добре в училище. В щатския университет гледаше така сериозно на учението си, че педерастите мислеха, че е комунист, а комунистите подозираха, че е педераст.

- Доктор Данийка, умислен печално като премръзнал мишелов, седеше до затрорения вход на амбулаторната палатка и в копнеещо безсилие вдигаше запушение си нос към смътната слънчева светлина, която струеше наоколо му. Няма никога вече да отиде да плува! Защото човек може да припадне или да получи леко коронарно запушване и да се удави в два-три пръста вода; може да бъде податлив на зараза от полиомиелит или менингококус, вследствие на простуда и преумора. 

- Смъртността беше много по-ниска вътре в болницата, отколкото извън нея, и при това беше много по-здравословна смъртност. Малцина умираха ненужно. Хората знаеха много по-добре как се умира в болницата и го правеха много по-изискано и по-редно. В болницата не можеха да победят смъртта, но безспорно я караха да се държи прилично. Бяха я научили на добро държание. Не можеха да не я допуснат вътре, но когато беше вътре, тя трябваше да се държи като дама. В болницата хората издъхваха с изтънченост и вкус.

- Единственият човек, който живееше със свещеника на горската поляна, беше ефрейтор Хуиткоум, неговият помощник. Ефрейтор Хуиткоум, атеист, бе недоволен подчинен, който смяташе, че може да върши работата на свещеника много по-добре, отколкото я вършеше свещеникът, и затова се считаше за онеправдан и жертва на общественото неравенство. Едно основателно съображение да прати свещеника да живее извън сградата на щаба беше теорията на полковник Корн, че като живее на палатка, както по-голямата част от паството му, свещеникът ще бъде в по-тесен допир с вярващите. Друго добро основание беше фактът, че ако свещеникът се навърта постоянно около щаба, другите офицери биха се почувствували неудобно. Едно нещо е да поддържаш връзка с Бога, и те всички бяха за това, а друго — Бог да виси там денонощно. Общо взето — както полковник Корн обясни на майор Данби, страхливия, опулен началник на оперативния отдел на щаба, — работата на свещеника била доста лека: да слуша, когато хората му разправят грижите си, да погребва мъртвите, да посещава болните на легло и да отслужва черковни служби. 

- Полковник Каткарт не беше суеверен, но вярваше в предзнаменования. Полковникът се плашеше от самотните нощи в селската къща и от скучните дни, в които не се случваше нищо. Много по-весело беше, когато се върнеше в щаба на авиогрупата, където всяваше страх у всички, от които не се боеше. Във всеки случай — както постоянно му напомняше полковник Корн — не се създава престиж, ако притежаваш къща в планината, а никога не я използуваш. Всеки път, когато отиваше с джипа в селската си къща, полковник Каткарт бе в потиснато настроение и окайваше съдбата си. Носеше със себе си ловна пушка и прекарваше еднообразни часове там, като стреляше по птици и по дребните домати, които растяха в запуснати лехи и чието обиране създаваше прекалено големи грижи.