Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Портал12 представя 12 уникални мисли на Д-р Тимен Тимев. Една виртуална разходка из книгата "Извън матрицата на времето", която загатва дълбочината на съдържанието - квантово време и Христова енергия, съвременни социални маски чрез Аз-ът, човешкият мозък като черна дупка, илюзията на времето чрез идеята за крайните форми и смъртта, безсмъртието на мъртвите извън матрицата на времето.
Топ12 мисли | Д-р Тимен Тимев | Извън матрицата на времето:
Човечеството днес е изгубило Христовата енергия, защото се е отклонило от нея. Тя блика в нас, но ние сме се изместили в някаква своя холограма, затова истинската ни душа не е тази, чрез която се показваме – не е мозъкът ни, нито излъчването ни. Нашата истинска душа, нашето истинско призвание е това, което стои редом до нас – тази гигантска велика сянка, която приближима или отдалечима, много рядко видима, ни съпровожда през целия ни живот.
Има една фина математическа подробност, която всеки интелектуалец трябва да познава. Всеки път, когато се опитваме да постигнем безкрайността, ние стигаме до неговата истинска страна. Истинската страна на безкрайното е отрицателното! Всичко, което е позитивно е крайно, то има форма, а формата всъщност е границата на нещата.
Исус Христос като символ на времето и на енергията е безкраен и е трудно усвоим за нас. Най-големият героизъм е да приемем силата, която ни кара постоянно да сме напрегнати, но с нея побеждаваме времето и сме безкрайни. Има формули, които трябва да се запомнят: Цялото е крайно. Частта е безкрайното. Всичко, което има форма, свършва, а щом свършва, то е смъртно и умира. Всичко, което е безсмъртно е дотолкова безкрайно, че то ни се явава като безформено.
Най-големите естети, най-големите творци на красота, търсят нещо по-високо от красотата – това е жертвата за другите, чрез която ти оневиняваш своето непрекъснато занимание със себе си. Аз-ът е смъртен, а другият безсмъртен – в основата на етиката стои това. Любимият човек в света трябва да замести Бога и както жената се жертва за детето си, така и мъжът трябва да се жертва за човечеството. Ценностите ще се появят, когато мъжете се научат да се жертват за нещо, забележете, по-високо от живота.
Нашият мозък след като е една времева черна дупка, темпорално имплодирало време, представлява резервоар на време, т.е. когато спим ние всъщност слизаме в резервоара на нашия мозък, който е компресор и генератор на време, взимаме това време и го преобразуваме обратно в енергия, за да можем да проживеем тези 16 часа или две трети от денонощието.
Метафизично казано, ние танцуваме през цялото време защото, когато трябва да възприемаме, се връщаме в настоящето, а когато трябва да мислим, скачаме в бъдещето. Разбирате ли, нашата психика, за да мисли трябва постоянно да се измества в бъдещето, в това квантово-фотонно бъдеще, а за да перцептира трябва да се връща в настоящето.
Едновременното време, това е бъдещето, което се дефинира като всевъзможно едновременно квантово бъдеще. Там живеят нашите мисли, аз смятам, че там обитават и мъртъвците, защото когато умрем, ние се завръщаме в бъдещето, а когато се раждаме, ние се спускаме от бъдещето в настоящето.
Докато нещатата се движат във времето и пространтството, ние се намираме във физиката, а докато се намираме във физиката, ние сме абсолютно слепи. Трябва да излезем от физическото време – да превърнем времето в събитие, което се движи в течението на мисълта и тогава ще излезем в метафизическата и трансцеденталната реалност.
Ние непрекъснато вдишваме и издишваме – когато вдишваме, ние медитираме, защото вкарваме светът в себе си, чрез акта на асимилация, а когато издишваме, се молим, защото изкарваме света навън от себе си. При медитация интериоризираме външния свят, за да образуваме нашата душа и психика, а когато се молим, екстериоризираме нашата душа навън, за да възвърнем света. При естествената пулсация на медитативното вдишване и молитвеното издишване имаме моралът, който се основава на равномерното и ритмично полюшкване на махалото.
Мъртвите мислят през цялото време за нас, а ние само понякога за себе си и почти никога за тях. Мъртвите изцяло ни принадлежат, те очакват с нетърпение мигът, когато отново ще мислим за тях, защото само тогава те съществуват не само в онзи, но и в този свят.
Мъртвите са безсмъртни, които посредством сетивото на смъртта съзерцават нас живите, а живите сме наистина за окайване, защото не умеем да си служим със сетивото на смъртта, за да съзерцаваме безсмъртието. Защо? Защото още не сме умрели! Много рядко живите посредством сетивото на смъртта съзерцават безсмъртието и тези, които го вършат, стават наистина велики.
Анотацията на книгата може да прочетете тук
Д-р Тимен Тимев е един от най-забележителните авангардни учени и мислители в България. Автор на духовни и психологически практики за трансперсонализиране, припознаване на призванието в живота на човек, анализиране на нашето движение в метафизиката и свързване на Божественото...
Antoanete Iorgova