12 качества на Новия човек според психоаналитика Ерих Фром

Често говорим за създаване на ново общество от нови хора, които
съграждат наново ценностите ни. Германският мислител, философ и
психоаналитик Ерих Фром още през 1976 г. в книгата си „Да имаш или да
бъдеш“ разкрива какви качества, според него, трябва да включва
характерът на Новия човек. Ето 12 от тях:

1. Готовност за отказ от всички форми на притежание, за да бъде, да
съществува в пълния смисъл на думата;

2. Чувство на сигурност, чувство за идентичност и увереност в себе си,
основани на вяра в това, че съществува, че е, на вътрешната потребност
на човека от привързаност, заинтересованост, любов и единение към
света, а не на стремежа да има, да притежава, да властва над света и
по такъв начин да се превърне в роб на своята собственост;

3. Осъзнаване на факта, че никой и нищо извън нас не може да предаде
смисъл на нашия живот и че само пълната независимост и отказ от
вещоманията могат да станат условие за плодотворна, човеколюбива
дейност.

4. Да се чувстваш на мястото си;

5. Радост, породена от служене на хората, а не от трупане на печалби и
експлоатация;

6. Любов и преклонение пред живота във всичките му проявления със
съзнанието, че животът и всичко, което способства разцвета, е свещено,
а не вещите, властта и онова, което е тленно;

7. Стремеж да овладееш, доколкото е по силите ти, своята алчност, да
се освободиш от омразата и илюзиите си;

8. Да усетиш единението си с живота и да се откажеш от стремежа да
покоряваш природата, да я подчиняваш, да я експлоатираш, да я
изтощаваш и унищожаваш; да се стремиш да опознаеш природата и да
живееш в хармония с нея;

9. Свобода, но не като произвол, а като възможност да останеш верен на
себе си; не като възел от алчни страсти, а като деликатно балансирана
структура, изправена пред вечната алтернатива да се развие или да се
разруши, да живее или да умре;

10. Да знаеш, че злото и разрушенията са неизбежни следствия от
неправилно развитие;

11. Да разбираш, че само на малцина им се удава да постигнат
съвършенство, и то на онези, които не се стремят непременно да
„достигнат целта“, знаейки, че подобни амбиции са друга, по-различна
форма на алчността и ориентацията към притежание;

12. Да изпитваш щастие на възтържествувалото жизнелюбие, независимо от
това, което ти готви съдбата в бъдеще. Когато човек живее максимално
пълноценно, получава такова удовлетворение, че едва ли му остава място
за безпокойство.