Умирането е смърт, а преселването е живот.
Човек умира, защото не е използвал разумно капитала си - енергията си отива в другия свят, където има много запаси. Той отива да обмисли всичко в своята душа. А знаете ли как говори умрелия?
Учителя казва: “И умрелият говори, но по друг начин - той влиза във вас и от там говори, но трябва будност и изтънчено съзнание”
Казвам: Чистотата унищожава смъртта със своята динамика. Тази изключителна сила е същевременно и метод.
Без победа над смъртта няма ясен поглед върху живота. Победата над смъртта дава просветление, а това е най-важното в живота на ученика.
Смъртта показва, че в човек няма условия за вселяване на живота, че живота изтича...живота изтича, чрез недостатъците - това ми каза Учителя. Ето защо човек трябва да познае себе си.
Казвам: Ние всички трябва да възкръснем в духа.

Когато човек си сменя дрехата, не значи че е умрял..физическото тяло е външна дреха, това е едно тежко облекло, което понякога се влачи като дрипа...Астралното тяло е друга дрипа само, че по-лека, по ефирна, защото астралното тяло е свързано с външния свят.
Някои мислят, че гледат с очите си, но когато отидете в другия свят и очите стават на прах - такава е тяхната съдба. Тогава с какво се гледа в другия свят…

Злото е паднало съзнание, низше съзнание, то не може да вижда и затова злото е път към смъртта. Злото се е появило, когато човек е излязъл от своя център. Тогава се е появил втория център. Така съзнанието е смърт.Казвам: Другият свят се гледа със съзнанието, с висшето съзнание.
Има нещо красиво в смъртта, защото животът се доказва чрез смъртта. Красотата е в това, че докато си свързан с Бога, всякога ще живееш и на този, и на онзи свят. Прекъсне ли се връзката, влизаш в илюзорния живот - животът на заблужденията. Може ли заблужденията да носят живот?
Това е невъзможно. Смъртта е един особен процес. Тя не е процес на тялото, тя е процес на човешката мисъл. Човек умира, чрез мисълта си, чрез убеждението си, а кой го е убедил в това умиране.Това е грехът, това означава, че смъртта е едно лично творение, лична заблуда.
Човек първо умира в себе си, в своята мисъл, това става, когато излезе извън Бога, извън Любовта.
Човек трябва да се освободи от своите грешки, защото докато има грешки и недостатъци, винаги ще умира. Човек минава през смъртта със съзнанието си, като неговото съзнание оцелява, защото не се разпръсква - така то остава единно.Учителя казва: Смъртта служи на живота, а не живота на смъртта - злото е слуга, а не обратното.
Душите са изпратени на земята, за да узреят за духовния свят. Тук човек развива волята си и се освобождава от нисшите си тела. Когато ти си изпълнен с любовта, ти минаваш през смъртта и я пронизваш.Само чистото съзнание носи в себе си вечният живот, вечната идея на духа.
Eлеазар Хараш, из предговор на книгата: Умрелите са живи