​Резиденция баба обединява млади и стари, за да оживи обезлюдени села

На 3-ти октомври приключи Резиденция баба - инициативата, която в рамките на 1 месец свързва млади хора от градовете с жители на обезлюдяващи се села. Проектът се проведе за втора година, а организатори са Фабрика за идеи и по-конкретно Велина Цанкова - координатор и Янина Танева - ментор на резидентите и създател на Резиденция баба.

Портал12 се свърза с Велина, която разказа каква е идеята на проекта и как може той да повлияе развитието на приемните села и общностите в тях. Разговаряхме и с Милица и Цветомира - резиденти в село Челопек, област Враца. Те споделиха личните си причини, които са породили интереса им към проекта, както и преживяванията си по време на резиденцията.

Какво е Резиденция баба?

Идеята ни е чрез Резиденция баба да свържем потенциала на млади хора в градовете с традиционните знания на възрастни хора в различни обезлюдяващи се села в България. Това съчетаване на потенциали има различни измерения. Първо, от една страна младите хора живеят един месец в селата, в домовете на възрастните хора, и докато са там, им помагат с различни доброволчески дейности, насочени както към самите домакини, така и към селото като цяло.

- обяснява Велина и допълва:

“Друг аспект на Резиденция баба е това, че докато младите хора живеят на село, те имат задължение да събират различни традиционни знания, като песни, обичаи, обреди, историята на селото, личните истории, и да се учат на различни традиционни занаяти, които са типични за това село. По този начин се опитваме да запазим тези изчезващи занаяти и знание, които за съжаление до 10-15 години е възможно да бъдат изгубени.”


Тъкане с тесен гребен - баба Роса, с. Дряново. Снимка: Ели Стойчева

По думите на Велина, резидентите преминават предварително обучение, което ги подготвя за последната им задача - да измислят продукт, услуга или културна инициатива, която да върне по някакъв начин живеца в селата.

Миналата година Резиденция баба се проведе в 4 родопски села в община Лъки. Тази година се проведе в 3 села във Врачанския балкан. По различните места проблемите и нуждите на хората са различни. Например във Врачанско хората имат режим на водата, с което резидентите не се бяха сблъсквали никъде другаде. Тук селата са малко по-близо до градовете, малко по-големи са, в същото време има същата тенденция за обезлюдяване, училищата са затворени.

Защо е важно традициите да бъдат запазени?

“Вярваме, че продължението на традициите би запазило връзката ни с корените. - споделя Велина - Също така запазва едно знание, което е било ценно и би могло да бъде ценно и в съвременния ни живот. Затова и се опитваме да намерим начини, по които да го прилагаме, за да не изгубваме връзката си с прадедите. От гледна точка на историята, това са истории, които не се разказват в учебниците, но те са предавани от поколение на поколение. Тази година бяхме във врачанските села и много важно беше за нас да съберем местните истории за това какво се е случило с Ботев. Искаме да запазим богатството на това, което е съществувало преди.”

По тази тема Цветомира сподели:

В Челопек Иван Вазов е написал “Една българка” и “Елате ни вижте”. Тук е родена и живее праправнучката на баба Илийца. В селото има музей на баба Илийца и бихме искали да популяризираме това място, да се водят групи ученици, не само туристи.


В средата: Пенка Драганова - праправнучката на баба Илийца, родена в с. Челопек през 1930 г. Снимка: Резиденция баба​

Резидентите и животът им на село

Велина обясни, че за резиденти кандидатстват обикновено хора между 20 и 35 години с много различни професии. Общото при тях е, че или сега са завършили университет, или са напуснали работата си и искат да започнат нещо ново.

Всички те се интересуват от българската история и българския фолклор. Това са инициативни и любопитни хора с желанието да направят нещо, което да има смисъл.

Милица споделя, че към инициативата я привлича именно възможността да общува с възрастни хора, да научи повече за традициите на България, които с по-старите поколения си отиват лека полека.

“Първото нещо, което ме впечатли, беше красотата на Врачанския балкан. - казва тя и допълва - Челопек е едно от най-високите села в региона, има невероятна гледка. Впечатли ме и гостоприемството на хората - бяха много усмихнати, посрещнаха ни с отворени обятия. Много бързо се потопих в атмосферата и се чувствах цялостна. Нямаше нещо, което да ми липсва, може би само контактите със семейството ми.”

За Цветомира селото е най-любимото и най-хубавото място, на което може човек да живее. “Живяла съм на село и сме гледали кози и крави. Това много ми липсва.” - споделя тя.

В началото Цветомира предполага, че би могла да й липсва социализацията, но всъщност тези опасения се оказват безпочвени. Резидентите са добре дошли в местния клуб на младежите от Челопек, където често играят тенис на маса. Освен това са ходили заедно на театър, тъй като градът е наблизо.



Местните жители на Челопек приемат резидентите гостоприемно. Все пак в началото имат известни резерви, тъй като за първи път им се случва да приемат на своя територия 10 непознати младежи от други краища на страната. По думите на Цветомира има кратък момент на напасване на характерите, поради някои различия относно ценности, морал, ранно ставане.

“Като цяло много топло ни приеха, отвориха домовете си за нас, споделиха ежедневието си с нас и сами търсиха контакт помежду ни, искаха да ни покажат местността. Гостувахме им - почти всеки ден бяхме някъде”, споделя Милица.

Двете момичета, както и всички останали резиденти, участват в гроздобер и вадене на картофи. Тези дейности са по-изморителни за резидентите, отколкото за 80-годишните баби и дядовци, които, седнали на столче, берат по-бързо от младите. Но пък им дава удовлетворение. “Посрещнах ежедневните ангажименти с любопитство. Физическите дейности се вършат в екип и това създава много приятна атмосфера.” - споделя Милица.

По време на престоя си резидентите си правят работни срещи и обсъждат етнографските материали, които са открили, докато в същото време чепкат вълна.

​

Трудностите пред резидентите

Цветомира казва: “Ние можем да стоим по 10 часа на компютър и да не се изморим, но там животът е много по-активен.”

“Самото свикване с начина на живот на село е трудно за резидентите. - обяснява Велина и допълва - Там животът тече по съвсем различен начин, със съвсем различен ритъм. Всяко нещо, което кажеш или направиш, има огромно значение, защото то се помни години наред. На тези хора не им се случват много нови неща, така че всеки трябва да е много внимателен с това, което прави и казва. А ние в градовете сме свикнали всичко да е много бързо, казваме нещо, на другия ден казваме нещо различно или понякога ни се случва да изпуснем ангажимент. Там, ако го направиш това, има огромно значение - много бързо се губи доверието.”

Тук животът е много труден. Хората се изхранват предимно със земеделие, а има недостиг на вода. Преди да пристигнат резидентите, не е валяло почти 3 месеца, а вода за домакинствата има само сутрин и вечер.



Идеите на резидентите

“Искаме да направим нещо за цялото село. - споделя Цветомира - Основната ни идея е обединение на младите и старите. В този край има работа, има млади хора, но работните места, които се предлагат, не отговарят на интересите на младежите. Има млади хора, които биха искали да се занимават със земеделие, но трябва някой да ги насочи как да започнат. За сега градът е по-привлекателен. Миналата година в Челопек е имало 75 младежи, сега са 25. 50 души са заминали да работят в чужбина.”

Цветомира и Милица биха искали да съдействат за организиране на работилници за занаяти, в които да се включват и млади хора. По този начин ще се съхранят традициите и ще бъдат продължени. В този край тъкачеството е много разпространено, почти във всяка къща има стан и почти всяка баба може да тъче. Тук всяка година на 7-ми май има събор на занаятите, наречен “Златни ръце”, където всеки може да покаже изработените от него халища, бродерии, шарени чорапи...



По наблюдения на резидентите, във Врачанския район младите живеят с морала и ценностите на своите баби и дядовци. Въпреки тенденцията към обезлюдяване, все още има възможности да се използва потенциала на селото и да се задържат младите. Цветомира и Милица се надяват скоро да бъде поета инициатива за социално предприемачество, която да дава възможности за реализация.

На 3 октомври втората Резиденция баба си тръгна от селата, т.е. резидентите се върнаха в градовете след 1 месец престой, а по този повод във всяко село имаше празник. Сега инициативата е в етап събиране на всички видеа, записи и снимки, направени от резидентите. В момента участниците работят в екип или поотделно за развитието на своите идеи, които са им дошли по време на резиденциите за отговаряне на нуждите на самите села.

Велина отправя покана към всеки заинтригуван от развитието на инициативата Резиденция баба: “Между 11-ти и 13-ти ноември ще бъдем във Враца на форума Empatheast - форум за социална промяна чрез емпатия. Там резидентите от тази и миналата година ще представят идеите си за инициативите, услугите и продуктите, които искат да развият в селата. Който желае, нека потърси повече информация в сайтовете на Empatheast и Фабрика за идеи. Ще бъде безплатно, тридневно и ще бъде много интересно!”