Елеазар Хараш: Ако искаш да видиш Учителя, който е зад светлината, зад завесата, се иска тотално смирение, тотално доверие

Споделяме с вас някои акценти от Книга за Свободата - Елеазар Хараш
на снимката - картина на Реджи Якъбов

Ако искаш да видиш Учителя, който е зад светлината, зад завесата, няма да помогне и любовта ти, и молитвата ти няма да помогне, и будността ти няма да помогне. Това, което се иска, е тотална покорност, тотално смирение, тотално доверие, абсолютна непривързаност. Брат Михаил много красиво го казва:

“Без една велика покорност към Бога няма никаква свобода!”

Ако ти си привързан към щастието и успеха, ти не можеш да постигнеш истината и свободата и си оставаш роб. 

Щастливият човек е роб – роб на светлината, роб на богатството и т.н. Ето защо не можем да кажем за Учителите, за истинските мъдреци, че са успели. Те не са успели хора. Може ли да кажем, че Учителят е щастлив? Веднага ще го ограничим, защото Учителят – това е Вечното. От какво щастие може да се нуждае вечността, след като той има много по-дълбоки нива и не се занимава с полюси. Учителят – това е вечното и как може вечното да успява или да губи? Успехът и щастието са робство. Робство – в случая означава невежество. 

Ако искаш да се освободиш от нещастието и бедността, необходимо е: решителност, воля, концентрация, трудолюбие и постепенно се освобождаваш. 

Втори момент: Ако искаш да се освободиш от щастието и богатството, тук се искат други методи. Иска се: търпение, молитва, постоянна будност и дълбоко разбиране. Същото важи и за всякакъв вид робство. 

Трети момент: За светлината. Ако искаш да се освободиш от светлината, т.е. от най-дълбокото препятствие, и ако искаш да видиш Учителя, т.е. лицето на Истината, всичко това, което изразих, не върши никаква работа. 

Да имаш доверие в невидимото, това е метод, който те прави дълбок. Разбира се, има и други методи, които могат да те направят дълбок, например умението да съхраняваш тайна. Това не е обикновено изкуство, както човек може да си помисли. Ако умееш да пазиш тайна, тогава Духът на тайните ще те прониква и ще ти дава дълбочина. Само Любовта умее да се доверява; добротата не умее, умът също. Доверието е изключително качество на Любовта. Добротата само може да вярва – това е нейният таван, нейният предел. Злото може само да се съмнява.

Съмнението е болест на злото. Вярата е болест на доброто. (По-добра болест от съмнението, но все пак си е болест.) Съмнението е болест на злото и на ума, вярата е болест на доброто, а доверието е любов. Същото се отнася и за търпението. Търпението в своята най-висша фаза, в най-висш смисъл е самата Любов. Търпението е Любов. Доверието е също Любов. Доверието е мярка на Любовта. Любовта е тясно свързана с доверието, защото доверието е цялост – Любовта може да живее в човека само когато е цялостен. Това означава, че когато ученикът е стигнал до областта на доверието, той е вече в своя дом. Той е вече приет в невидимия (не астралния) свят.
Доверието е едновременно завръщане в невидимото и символично завръщане в Любовта. И само който има пълно доверие в Любовта, може да бъде преобразен. Не казвам, че трябва да отричаме вярата – да не бъда погрешно разбран – защото тя е една важна подготовка за идването на доверието. Първо се минава през съмнението, после през вярата и накрая се влиза в доверието. Това е път. Библията дава окултен пример за това: например апостол Петър беше вярващ, но Христос му каза, че три пъти ще се отрече от него, и той се чудеше на себе си, защото при вярата и съмнението не познаваш себе си. Но впоследствие той влезе в об- ластта на доверието и Христос го избра за основен камък. И каза: Ще построя на този камък своята църква. При доверието животът е напълно отдаден и човек познава себе си.
Доверието в Любовта, от друга гледна точка, е най-добрият лекар на сърцето, защото в условията на доверието сърцето придобива устойчивост и сила и се освобождава от всички болезнени състояния и внушения. Доверието е светлина. Да имаш доверие в един човек, означава да му изпратиш постоянен поток от светлина. Доколко той я възприема, е друг въпрос, но гласуването на доверие е изпращане на поток от светлина. Доверието е светлина. Когато с доверие навлизаш в себе си, в своето безмълвие, ти откриваш в себе си Бога и свободата. Свободата е едно от най-тънките имена на Бога. Това се съдържа в думата свобода.

Да бъдеш самостоятелен в човешкия свят, това е опасно, това ще привлече лоши условия. Това означава да превърнеш свободата в своеволие, да помислиш, че ти е дадена свобода и можеш да правиш каквото си искаш. Но свободата е най-голямата отговорност. Тя позволява да живееш само по един начин – абсолютна разумност. Това е единственият избор и ако си буден, ти ще направиш точно този избор. Няма да избереш своеволието, което ще те направи роб, а ще избереш абсолютната разумност. Това означава да разбираш Пътя към Истината.

Този, който разбира свободата, ще си наложи разумни ограничения.

Неразбраната свобода носи робство и ограничение. Това означава, че ако правиш нещо в разрез с Истината, тя ще те ограничи. Разбира се, тя може да те изчака, тя е търпелива, но после ще си получиш ограничението и робството.

Зависимостта е естествен закон във Вселената. И всички са зависими. Включително и най-великите Учители, и Учителят, и Христос, и 24-те Старци са зависими. Но да разбереш своята зависимост по правилен начин, значи да бъдеш истински свободен. Трябва да разбереш своята зависимост, от кого да бъдеш зависим, а когато си от Бог, това означава да си зависим от Абсолютната Разумност, това значи да ставаш все повече свободен, защото свободата е на много степени, но във всички степени тя дава красота и в човека се развива истинският Божествен разум. 

По друг начин казано: ние сме свободни дотолкова, доколкото следваме Абсолютната Разумност. Това се отнася и до волята на човека. Колкото повече волята следва Абсолютната Разумност, толкова е по-свободна.

Свободата не може да се прояви без Истината. Свободата изисква време и пространство, необходими условия за проявлението на човека във физическия свят. Някой казва: “Нямам условие да се проявя.” Това е лъжливо схващане. Когато някой казва, че няма условия да се прояви, това подразбира, че той не е свободен човек, защото вярва в своята, т.е. в човешката любов. Каже ли някой, че е свободен, това подразбира, че той вярва в Божията Любов. Законите на Божественото и на човешкото са точно обратни.

Свободата е вътрешен процес, връзка с Божията мисъл. Свободен е само онзи човек, чиято мисъл е свързана с Божията мисъл. Това е същественото за всеки човек. Тази връзка е носителка на светлината в живота.

Защо Бог е създал света? За да живееш. А за да живееш, трябва да бъдеш свободен, защото без свобода животът не може да се прояви. А свободата е необходима, защото без свобода любовта не може да се прояви. И ако някой иска да живее без свобода, да придобие любовта, няма да може, защото тя тогава ще му причини най-големите страдания, понеже Любовта в ограничение не живее, а живее в Абсолютна свобода. И ако в твоя ум има противоречива мисъл, всяка една противоречива мисъл е едно вътрешно ограничение, любовта не може да я има.

Следователно, ако ти искаш да наложиш твоето ограничение на Бога, значи Бог да се подчини на твоите щения. Тогава ти ще се намериш в противоречие. Ти ще влезеш в стълкновение със себе си. Когато две тела влязат в стълкновение едно с друго, побеждава тялото, което е по-голямо.

Да даваш разумно, да се жертваш, това значи, да придобиваш свободата си. 


из Книга за Свободата

снимка: картина на Реджи Якъбов