По време на часа на самото предателство, пак за малко да изгуби куража си и смелостта, и да се издаде. Тогава, в много тънък миг, където нито учениците разбират, нито другите, Христос се обръща към него с думите “Приятелю”. Нито един ученик в Библията не е наречен от Христос приятелю, което означава нещо много. Христос да те нарече приятел, това е огромна тайна, това е нещо изключително дълбоко. Христос му казва: Приятелю, върши каквото имаш да вършиш, и то по-бързо. Това е казано в Матей, 26 глава. Христос го ускорява, за да не се промени нещо, понеже той знае неговата огромна мъка; той познава и неговата любов.
Това са редки и особени думи, защото както казах, нито един от учениците не е получил тази дума от Христос, да бъде наречен приятелю, и то казано в много точен момент. Защото приятел е само достойният, този, който се е заел с огромна, тежка и привидно черна мисия.
Въпреки че Юда е приел повелята на Христос да го предаде, той е имал огромна вътрешна борба в себе си. А борбата, той е знаел, че борбата разделя целостта и енергията на човека. А това било много опасно, защото Юда е знаел, че ако се откаже от предателството си, той тръгва срещу великия Божествен замисъл, той тръгва срещу Бог Отец. А това е много по-лошо не само от предателството, а от всичко друго, което може да си въобрази човек.
Сам Христос е знаел, че скритата мисия на Юда е много тежка и че той преживява изключително тежки вътрешни страдания и много странни състояния. Освен това Юда е нямал право абсолютно да споделя тайната си с никой друг.
В един таен ръкопис се казва, че Бог слязъл при него преди предателството и му казал: Сине мой, осъзнатият служи само на своя Бог и на Неговия замисъл, и това донякъде успокоило Юда. Така Юда осъзнал още повече, че една много велика любов винаги следва своя странен замисъл, както е било и преди в мистериите на Египет и Атлантида.
Юда е бил една изключително чиста душа, а чистият умее да слуша вътрешно. Той знаел, че с тази мисия влиза в най-тесния космически път, в най-тесния вътрешен път. Той знаел, че щял да влезе в тайния кръг, в тайния живот на своя Учител Христос. Той влиза в неговия космически кръг, а там са само десет. Единият от тях, следващия извън тези десет, става Юда.
И така той е преодолял бремето на предателството и себе си. В много прераждания той е участвал в мистериите и много дълго време, казва окултната наука, той е жадувал за скритото, за най-съкровеното, за най-скритото. И сега то се случвало с него. И той е знаел, че ще стане вътрешна, тайна част от него.
Човешкото предателство винаги дава лош резултат, но божественото е нещо съвсем друго. То е скрито явление. То е лошо само привидно, но то е тайно благословение, както и всички божествени неща. И затова Юда е бил тайно възкресен в другия свят, в скрития свят, в невидимия свят, където светът не вижда нищо.
Юда спада към великите посветени, но посветени с тежък жребий. И както казах, Юда е отнесъл в гроба си, в своята скрита част, една велика тайна – тайната на своята любов, скрита от погледа на света. Тук става въпрос за голяма любов. Не само, че е извършил осъзнато предателството по плана на Бога, нещо повече, и това е другият му подвиг: той насреща не е направил нито един намек, нито една дума, нито едно изречение да иска да получи нещо. Всичко е от огромна любов към Божествения замисъл и към своя любим Учител.
из лекция на Елеазар Хараш