Търси

Шри Чинмой: Духовното сърце е Центърът на безкрайна и универсална Любов

Още по темата ...
Шри Чинмой

Шри Чинмой: Най-лесният и безопасен начин да осъзнаете Божията воля е да осъзнаете сърдечния си център

Виж повече
осъзнаване

Шри Чинмой: Първата и най-важна мисия на душата е осъзнаването на Бог

Виж повече
Перица Георгиев-Кану

Перица Георгиев-Кану: Бог общува с нас през Детето, което е в Чистото Сърце. Тук е Порталът (ВИДЕО+ПЪЛЕН ТЕКСТ)

Виж повече
30.12.2023 г.
1872
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Чрез медитация умът се пречиства, докато се разтвори в Духа.
Елеазар

Шри Чинмой:
Духовното сърце е центърът на безкрайна и универсална Любов.
Дълбоко в сърцето е душата, нашата вътрешна божественост. Медитацията в  духовното сърце е най-сигурния и най-удовлетвори­телния път. При тази медитация, ние фокусираме цялото си внимание върху сърцето, успокояваме ума, и навлизаме дълбоко навътре, към най-дълбо­ките пластове на покой, блаженство и тишина.

Можем също да използваме помощта на проекцията на съзнанието и да си представим един цвят, разцъфващ вътре в нашето сърце. Тук, ние ще почувстваме, че с разтварянето на венчелистчетата нашата вътрешна божестве­ност се разпростира из цялото ни същество. Ние ще потопим себе си в потока на сърцето и ще го оста­вим да се разпространи в нас, разширявайки нашето съз­нание отвъд нещата. При нашата най-дълбока меди­тация в сърцето, ние сме далеч отвъд всички мис­ли. Ние сме потопени в безмълвно общуване с Бо­жественото Същество, нашият Възлюбен. Медитацията ни води към съзнателно идентифициране с нашето Висше Аз.

Медитацията е като спускане към дъното на морето, където всичко е тихо и спокойно. На повър­хността може да има вълнение, но това не се отразява на дълбините. Ако можем да медитираме много мощно, то ние ще почувстваме, че достигаме едновременно много високо и много дълбоко. Ви­сината и дълбината са заедно, но те действат в две различни измерения, така да се каже. Но ако човек достигне много високо в своята медитация, тогава той има способността да достигне също и много дълбоко. Преди да осъзнаем най-висшето, ние чувстваме, че има разлика между висината и дълбочи­ната. Когато се изкачваме, ние ще почувстваме, че сме достигнали определена височина, а когато се спуснем дълбоко навътре, ще почувстваме, че сме достигнали определена дълбочина. Но висината и дълбочината са все в умственото осъзнаване.

След като веднъж преминем отвъд бариерите на ума и навлезем в Универсалното Съзнание, ние виждаме всичко като единно и неделимо. Тогава, единствено Реалността пее и танцува в нас, а ние ставаме сама­та Реалност. Няма височина, няма дълбочина, няма дължина. Тя цялата е една и същевременно тя неп­рекъснато прехвърля собствените си граници. В ме­дитацията има пламък на постоянен стремеж. На­шето пътуване е вечно, нашето прогресиране и на­шето осъзнаване са също постоянни и безкрайни, за­щото ние се занимаваме с Безкрайността, Вечността и Безсмъртието.

Медитацията е човешката жажда за Безкрай­ната Реалност, Вечната Реалност и Абсолютната реалност. Тайната на медитацията е достигане до съзнателно и постоянно единение с Бога. Висшият секрет на медитацията е да почувстваш Бог като собственото Аз, да осъзнаеш Бог заради самият не­го, него да откриваш и него да осъществяваш.
Медитацията е себе-преодоляване. Себе-преодоляването е послание от Отвъдното. Посланието от отвъдното е Бог, вечно еволюиращата Ду­ша, Бог, вечно удовлетворяващата Цел.

Насърчава ли ни медитацията да бягаме от действителността? НЕ! Напротив, медитацията ни подтиква да приемем Божественото творение като непогрешима реалност, на която предстои транс­формиране и усъвършенстване. Когато земното-съзнание е трансформирано, и нашето телесно-съзнание е трансформирано, само тогава ние ще възп­риемем вярно Безкрайната Истина и Безкрайната Светлина.

Медитацията е тишина, енергитизиране и осъществяване. Тишината е красноречивото изра­зяване на неизразимото.
Кое е първото и най-важно нещо, което очак­ваме от медитацията? Мир. Мир и нищо повече. Мирът е началото на Любовта. Мирът е пъл­нотата на Истината. Мирът е връщането към Изво­ра.

Медитацията ни помага да живеем от миг в миг. И отново - от миг в миг съществува Вечното Сега. Вечното не може да бъде отделено от всеки един миг. Това е мигът и тук навсякъде е Вечност­та. Вечността изпълва сегашното, миналото и бъде­щето.

Този, който медитира, трябва да действа ка­то божествен герой сред човечеството. Човечество­то е неделима част от Бога. Оставайки встрани от човечеството, как ще постигнем божественост? Ние трябва да приемем света такъв, какъвто е сега. Ако не приемаме нещата, как ще ги променим? Ако грънчарят не докосва парчето глина, как ще го пре­върне в гърне? Светът около нас не е съвършен, но ние също не сме съвършени. Съвършеното Съвър­шенство още не се е появило. Ние трябва да знаем, че човечеството в момента е далеч, далеч от съвършенството. Но ние също сме част от човечеството. Как ще изоставим нашите братя и сестри, които са част от нас? Аз не мога да изоставя своята ръка. То­ва е невъзможно. По същия начин, когато медити­раме с цялата си душа, предано, ние трябва да при­емем човечеството като част от самите нас. Ние трябва да го вземем с нас. Ако ние можем да вдъх­новим другите, ако сме една стъпка напред, тогава имаме възможност да поднесем божествеността на тези, които ни следват.

Така че, ние не трябва да отиваме в хималайските пещери. Ние трябва да погледнем света тук и сега. Ние трябва да преобразим лицето на света със силата на нашето посвещаване на божествеността в човечеството. Медитацията не е бягство. Медита­цията е приемане на живота в неговата пълнота, с нагласата да го преобразим за висшето тържество на божествената Истина, тук на земята.

из беседа на Шри Чинмой
Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спонсори на Портал 12