Шри Чинмой: Вътре във Вечността е мигът, и отново - в мигът е Вечността

Медитацията ни помага да живеем от миг в миг. И отново - от миг в миг съществува Вечното Сега. Вечното не може да бъде отделено от всеки един миг. Това е мигът и тук навсякъде е Вечност­та. Вечността изпълва сегашното, миналото и бъде­щето.

Вътре във Вечността е мигът, и отново - в ми­гът е Вечността. Това е като океана. В океана има неизброими мънички капки. Същевременно, всяка мъничка капка съдържа същността на огромния океан. Взимайки капката, ние имаме веднага усеща­нето за океана, защото капката въплъщава огром­ния океан. И така всеки миг е неотделим от Веч­ността и Безкрайността. Медитацията е единстве­ния начин да се почувства единството на крайното и Безкрайното.
Насърчава ли ни медитацията да бягаме от действителността. НЕ! Напротив, медитацията ни подтиква да приемем Божественото творение като непогрешима реалност, на която предстои транс­формиране и усъвършенстване. Когато земното-съзнание е трансформирано, и нашето телесно-съзнание е трансформирано, само тогава ние ще възп­риемем вярно Безкрайната Истина и Безкрайната Светлина.

Този, който медитира, трябва да действа ка­то божествен герой сред човечеството. Човечество­то е неделима част от Бога. Оставайки встрани от човечеството, как ще постигнем божественост? Ние трябва да приемем света такъв, какъвто е сега. Ако не приемаме нещата, как ще ги променим? Ако грънчарят не докосва парчето глина, как ще го пре­върне в гърне? Светът около нас не е съвършен, но ние също не сме съвършени. Съвършеното Съвър­шенство още не се е появило. Ние трябва да знаем, че човечеството в момента е далеч, далеч от съвършенството. Но ние също сме част от човечеството. Как ще изоставим нашите братя и сестри, които са част от нас? Аз не мога да изоставя своята ръка. То­ва е невъзможно. По същия начин, когато медити­раме с цялата си душа, предано, ние трябва да при­емем човечеството като част от самите нас. Ние трябва да го вземем с нас. Ако ние можем да вдъх­новим другите, ако сме една стъпка напред, тогава имаме възможност да поднесем божествеността на тези, които ни следват.

Така че, ние не трябва да отиваме в хималайските пещери. Ние трябва да погледнем света тук и сега. Ние трябва да преобразим лицето на света със силата на нашето посвещаване на божествеността в човечеството. Медитацията не е бягство. Медита­цията е приемане на живота в неговата пълнота, с нагласата да го преобразим за висшето тържество на божествената Истина, тук на земята.