Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Едно общество основано на духовност ще се различава в две същностни точки от нормалното човешко общество, което започва от и завършва с нисшата природа. Нормалното човешко общество започва от стадния инстинкт, променен от разнообразието и възможния антагонизъм на интереси, от сдружаване и сблъсък на его-та, от събиране, асоцииране, конфликт на идеи, тенденции, принципи. Т.нар. “нормално” човешко общество се концентрира във все по-голямото удовлетворяване на физическия, виталния и умствения живот на човека, заради растежа на “цивилизацията”. Именно тук трябва да се признаят много загуби срещу тези външни облаги, които са цената за бъдещето пожертване на “цивилизацията”.
Нормалното общество в основата си се отнася към човека като към физическо, витално и умствено същество. Това е така, понеже животът, умът и тялото са единствените три области на съществуване, в които то има някакви познания. Така обществото на “нормалните” хора развива само областите на ума и физиологията, като по този начин създава една изключителна обремененост от навици и “лекове”, които трябва да излекуват болестите, които самата “цивилизация” е създала.
Едно от най-интересните отклонения на нормалното общество е, че всячески се опитва да утвърждава и подобрява изкуствените форми на живеене, необходими за социалната му система, от която всъщност най-много страда.
Накрая обаче опитът показва, че обществото клони към умиране поради собственият си “напредък”, сигурен знак, че има някакъв сериозен дефект в системата, сигурно доказателство, че идеята му за човека и неговият метод на развитие не отговарят на цялата истина на човешкото същество.
Има радикален дефект в процеса на човешката цивилизация, която е създала много повече проблеми, отколкото може да реши, размножила е прекомерни фалшиви нужди и желания, за задоволяването на които тя няма достатъчна жизнена сила да ги понесе, отгледала е джунгла от искания и изкуствени инстинкти, сред които животът губи път си и вече не съзира целта си.
По-напредналите в обществото започват да обявяват цивилизацията за провал и хората започват да чувстват, че те са прави. Но обикновено предложеният “лек” е застой или упадък, което накрая означава по-голяма объркване, стагнация или загниване, или пък завръщане към “Природата”, което е невъзможно или може да стане само чрез катаклизъм или обществен разпад.
Обществото днес е пренебрегнало най-много духовния елемент, душата в човека, която е неговото истинско същество. Дори и да имаме здраво тяло, крепка жизненост и действен ум, както и поле за тяхното действие и наслаждение, това придвижва човек само на определено разстояние; после той оклюмва и отпада, поради липса на истинско себеоткриване. Нищо не може да бъде по-фатално за всяко общество или религия от формализирането на духовния елемент чрез външни фирми и механизми.
Истинската и напълно духовна цел в обществото ще гледа на човека не като на ум, физическа жизненост и тяло, а като на душа, въплътена за божествена реализация на Земята. То следва да счита за свещени всички роли в човешкия живот, ще гледа на всяко човешко същество като частица за проявление на Божествения Дух.
Мъдростта се ражда тогава, когато умре умът. Мъдростта поглежда зад завесата и вижда; умът разделя, разграничава. Мъдростта събира в една-единствена Хармония. Какъв обширен Покой от нашето съществуване ни чака – но Пътят е тесен…
Каквото е съзряла и преживяла Душата, това знае тя – останалото е привидност и предразсъдък, и някакви мнения.
Това, което се разгръща в света и в човечеството, е единствената Божия Воля – Неговата Воля.
Истинската Свобода е сливане с Волята на Бога.
Във всяка област – казва Ауробиндо – всичко е предопределено; но с много искрени и разумни усилия, ти можеш да привлечеш Божията Сила, която е над Предопределението и го видоизменя.
- Свободата е дадена, за да заслужиш отново истинската си Свобода.
- Живей отвътре, не се разтърсвай от външни събития.
- Направи първо сърцето си чисто, а после слушай.
- Душите, които не се стремят, са Божии провали.
- Всеки трябва да постигне Себе Си в своята Свобода.
В човека има две сили – знание и Мъдрост. Знанието е развалената част от Истината, а Мъдростта е тази, която прониква и прозира в Духа, в Окото на Божественото видение.
Логиката е опасен враг на Истината, защото тя не вижда своите заблуждения и своето несъвършенство.
