Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Френският физиолог и парапсихолог (метафизик) Шарл Рише е бил личен приятел с Морис Метерлинк. Известен е със своите изследвания върху анафилактичния шок при човека. Носител на Нобелова награда за физиология и медицина за 1913, член на Националната медицинска академия във Франция (1898) и Френската академия на науките (1914), кавалер на Ордена на Почетния легион (1926). Една от емблематичните му мисли е следната: „Никога не съм казвал, че е възможно. Казах само, че е Истина."
Днес споделяме с вас, някои негови мисли за вибрациите и тяхната връзка с шестото чувство ( сетиво):
Ние сме заобиколени от вибрации, от които едни действат, а други не действат върху нормалната сетивност. Нашите нормални сетива ни служат само поради това, че съществуват специални вибрации, които действат върху тях чрез дразнене на нервните окончания. Светлинните вибрации на етера дразнят ретината, механическите вибрации на въздуха дразнят окончанията на кортиевото тяло и дават чувството на слух; обонятелните и вкусовите клетки се раздразват по химически начин чрез съответните субстанции, и осезателните нерви се дразнят чрез механическото съпротивление на предметите.
Обикновено, никакви други вибрации (трептения), не достигат до нашия организъм, но все пак, около нас съществуват грамадно число вибрации, чието реално съществуване е абсолютно сигурно. Някои от тия вибрации са извънредно мощни, но ние не ги долавяме, защото нямаме съответни възприемателни органи.
Няколко примери:
1. Привличане
Това е онази първична, мощна сила, повелителка на нещата и хората, повелителка както на звездите, така и на микробите - привличането. Но, колкото силно и да е привличането, то минава незабелязано за нашите сетива, и то напълно незабелязано. Наистина, ние познаваме неговото действие, защото, скачайки, ние падаме пак на земята, поради него. Но ние не чувстваме действието на тази сила върху нас. Не съществува нерв, който да е чувствителен по отношение на привличането.*
*Тук може да бъде направено едно възражение. Може да се каже, че ние не чувстваме привличането само затова, защото то е една постоянна, неизменна, вечна сила, и че чувствителността се възбужда само когато възбудата е прекъсвана и променчива. Едно постоянно, непроменно въздействие не възбужда. Всъщност, причината няма значение: важното е, че привличането не действа върху съзнанието. И безсмислено е да се питаме какво би било нашето състояние, ако планетата, променяйки внезапно тежестта си, става ту десет пъти по-силно привличаща, ту десет пъти по-слабо.
2. Магнетична сила
Магнитът привлича желязото. Ние го виждаме, ние го познаваме, ние изучаваме тази сила във всичките й подробности, но не възприемаме съзнателно нейното действие. Когато стрелката на компаса се обръща на север, ние присъстваме на действието на една сила, която ние възприемаме. Хъксли разказва, че поставил главата си между полюсите на един грамаден магнит: "Тогава, казва той, стана нещо неочаквано... аз не усетих нищо."
3. Токове с голям волтаж
Електрическият ток, дори и когато е твърде слаб, предизвиква моментална реакция на чувствителността; той обаче е неспособен да произведе и най-малкия ефект върху нашите нерви или върху нашите мускули когато е прекъсван 100 000 пъти в секунда. Д'Арсонвал е доказал, че ток с голям волтаж, от 1 000 волта и нагоре, способен да запали една лампа, не предизвиква никаква доловима реакция у човека. Една електрическа лампа може да се запали като се прекара през тялото и през лампата светва силен ток с висок волтаж. Лампата се запалва, обаче тялото не чувства нищо.
4. Херцови вълни
Херцовите вълни, които могат да бъдат доловени от антените на апарат за безжичен телеграф, минават съвършено незабелязани за нашето съзнание. Когато пиша тия редове в моята библиотека, аз не чувам нито един от концертите, които се дават на Айфеловата кула, в Лондон, Берлин, Рим, Ню Йорк, и все пак, тези вълни си съществуват, защото е достатъчно само да имаме един приемателен апарат, за да ги доловим. Това е една чудна, невероятна, неуловима смесица от всякакви електрически вълни, идващи от всички страни на хоризонта, които ме заобикалят с една безизходна мрежа, без да мога макар и най-слабо да ги възприемам.
5. Ултравиолетови и инфрачервени лъчи
В слънчевия спектър, след виолетовия цвят, има космически лъчи, които ние можем да доловим било чрез фотографска плака, било чрез различни други процеси, но ретината на окото ни не ги схваща, нито пък някое от другите ни сетива може да ги разкрие. Същото се отнася и за инфрачервените лъчи.
6. Радиевите лъчи
Лъчите Х и еманациите на радия, които упражняват извънредно силни действия, долавяни от флуоресцентни екрани или от електроскопи, или пък чрез разрушителното действие, което имат върху платовете, не възбуждат никаква чувствителност в нас. И така, от грамадната гама на етерните вибрации, с различни дължини на вълните, само една много малка част са способни да действат върху нас.
7. Ултразвуци
Звуковите вълни ни действат само тогава, когато числото на трептенията на въздуха не е нито много голямо, нито много малко; под петнадесет вибрации в секунда (инфразвуци) ние не чуваме нищо; над четиридесет хиляди вибрации (ултразвуците) ние също не можем да доловим. И все пак, тези вибрации съществуват. Да отричаме съществуването на тези вибрации, затова, защото ние не можем да ги възприемем, ще бъде също така абсурдно, както е абсурдно един сляп да отрича, че съществуват цветове в света или - един глух да отрича съществуването на звуците. Така, ние сме заобиколени от многобройни вибрации. Някои от тях действат върху нашите сетива, но има и много други, които не действат върху тях. Нашите обикновени сетива ни дават представа за света по един рудиментарен, несъвършен начин.
Ние имаме само един много малък отворен прозорец към грамадната вселена. А ние говорим тук само за познатите нам вибрации, - познати само затуй, защото човешкият гений е намерил способ да ги открие. А какво би било ако познавахме всичките съществуващи вибрации?
Трябва да се има пред вид, че когато говоря за шесто сетиво, аз оставям настрана всички специални сетива, които би трябвало да се припишат на известни животни, сетива, тъй-малко изучени още, като например това, което определя чувството на посоката. Как прелетните птици и рибите-преселници познават своя път? Морските лястовички намират своето родно място, от 1500 км. разстояние, след като са го напуснали нощем. Как гълъбите, които никога не са напуснали своя гълъбарник, могат да го намерят, когато са отнесени в кафез на няколкостотин километра разстояние?
Вън от всяко съмнение е, че мравките могат да се разбират чрез допиране на антените си. Това е едно толкова особено осезателно сетиво, че ние не можем да го сравняваме с нашето осезание. У термитите има също подобни взаимни разбирания, чиито естество не ни е още напълно познато.
Необходимо е да приемем, че грамадно число сили действат около нас, непознати досега не само на нашите пет сетива, но също така неуловими и за нашите научни апарати. Наистина, едно от двете е вярно: или ние познаваме всички сили на природата, или не ги познаваме. Е добре, първата хипотеза е толкова абсурдна, че е достатъчно да се изкаже, за да ни стане ясна нейната безсмисленост.
Аз се резюмирам: Вън от всяка хипотеза, ние можем да твърдим това: около нас съществуват, без ние да ги съзнаваме, вибрационни сили, понякога колосални, понякога минимални, които бихме могли да осъзнаем ако притежавахме нужните средства да ги доловим.
Очаквайте продължение с темите за:
- прояви на шестото чувство
- лъжа, измама;
- грешка, илюзия;
- случайност, съвпадение;
- вибрации на реалността, проява на шестото сетиво.
- криптестезични явления ( по време на сън)