Вътрешната война е подобна на външната. Тези два вида войни са една голяма болест на човека, наслоена от много прераждания. Тъй като за да победиш злото не е необходимо да воюваш - нито външно, нито вътрешно. Злото се побеждава без борба. Затова е казано човек да си обърне другата страна, ако му ударят плесница. Това е метод за разрушение на злото, метод на Любовта. Затова още е казано, че Любовта няма съперници, няма противници.
До тези войни, вътрешни и външни се е стигнало, защото човек не е бил искрен към себе си и не е следвал пътя на себепознанието. Той е натрупал толкова много омраза и злоба, че по необходимост се раждат и външни, и вътрешни врагове. Не че Бог иска, но се явява закон на необходимост. Тези външни и вътрешни врагове са също стари търсачи на злоба и омраза. И всичко това трябва да се изхарчи, а най-голямото изхарчване е във войната, която е закон на необходимост.
В света хората, почти над 90% са кармични същества. Кармата е особено тежка в Индия, Китай, Япония и т.н. Казвам това във връзка със следното: те също не са разбрали един важен закон. Учителят и Христос са дали метод, който е съществувал още в Египет. За около 15-20 минути всички хиляди животи, които сте имали, кармата да се изхарчи. Обаче индиецът не може да разбере какво означава тази дума - тотално разкаяние. Просто не може да си представи, че това е един древен, окултен ключ от Египет. Тях са ги учили хиляди години да работят върху себе си, за да заличат кармата си, но не се получава. Не могат да разберат, че с 15 минути изключително на високо ниво, с много голямо и искрено желание, пълно, тотално разкаяние - и този древен ключ преобразява още в момента. В края на голямата изповед, за която е говорил и Христос, и Учителя, цялото минало си отива. Получаваш един дълбок, вътрешен мир, получаваш ново знание и пак продължаваш да работиш върху себе си.
Външният човек търси външни победи, защото трябва все нещо да победи и да се успокои. Това успокояване му носи увереност, което е заблуждение. Победата дава увереност, но тази увереност приспива и умъртвява. Според окултната наука външната война, която водиш, е символ и означава, че осъждаш себе си и търсиш изход навън. Обикновените хора бягат от пътя навътре, защото пътят навътре изисква много усилия и изключително много разумни усилия, за да станеш Божествен. Но това е реалният път и това е пътят на ученика. Когато влезе навътре и стигне до предела на себепознанието, този предел е вечен. Но има една мярка, при която той може да се върне обратно в битието, но по съвсем нов начин, съвсем друго същество. Това е наречено посвещение. Значи, когато влезе навътре, има един момент, в който трябва да надрастне един предел и тогава може да се върне отново, по нов начин в света, във външния живот, но със съвсем други мисли, други чувства, друго съзнание, съвсем друг път.
Една от най-трудните задачи на ученика е да превърне змийския ум в себе си, който винаги крои погрешно, в чиста светлина. Основната задача на човека е да превърне в себе си дявола в Божество. Това означава, че в началото човек е бил Бог, но като започнал да воюва, неговата Божественост е слязла много надолу,в ниско ниво и сам по себе си той е станал демон. Но това означава, че има и обратен път: зелената смокиня да стане узряла; зелената енергия (низшата енергия) да стане висша.
из лекция на Елеазар Хараш