Емоциите и чувствата не могат да дадат успокоение - никога, те нямат обхват. Възприятието е друго нещо. Възприятието се успокоява от интуицията. То има голям обхват. Възприятието е духовно умение, а не психическо и затова чрез него можеш да създаваш в себе си живот.
Чистото възприятие е висш израз на душата, то е звукът на душата, докато намерението е още по-дълбоко, то има дълбоки корени в Духа.
Емоцията и чувствата пропадат. Защо? Защото те имат някакви ограничени цели. Eмоциите и чувствата, имат ограничени цели, докато възприятието е всеобхватно, то може да улови даже и необяснимото и да го всели дори в себе си.
Възприятието изисква да имаш осъзнаване, душа. Възприятието е чистото и безсмъртно пространство на самата душа.
Чрез емоциите и чувствата се натрупват знания, а чрез възприятието човек осъзнава своята душа. Това е наречено при толтеките „илнамики“ - означава да стигнеш до духовно спомняне, търсене навътре, търсене на себе си в себе си.
При емоциите и чувствата ти нямаш нито истинско знание, нито чиста енергия; и дори когато уж разбираш нещата и даже когато ги говориш, ти нямаш чисто знание и нямаш чиста енергия - няма го възприятието, т.е. душата. И затова ти не можеш да се преобразяваш; говориш много, но няма трансформация.
Паразитите са неспособни за възприемане на чисти и висши потоци от идеи, мисли и влияния, защото те са се отказали и са се отделили от същността и от себепознанието. Според толтеките, щом си избрал „тескатли пока“, т.е. фалшивото, илюзията в живота си, ти ще бъдеш убеден от паразитите да възприемаш илюзията. Те ще те убедят, паразитите, да възприемаш илюзията в света и няма да имаш възприятия за Реалността.
За толтеките чистото възприятие е усилване на чистото съзнание в човека. А чистото съзнание е имунната система на човека — истинската, първична имунна система.
Това, което възприемаш, казват толтеките, това оживява в тебе. Това, което не възприемаш, то умира. Няма значение дали е истинско, или нещо друго — това, което не възприемаш, ти се отделяш от него и то умира.
Възприятието решава кое да живее и кое да умре. Да умееш какво да възприемаш, е въпрос на дълбочина и духовност, въпрос на себепознание и безупречност. И няма значение, какви събития се случват — тежки, леки или много леки — същественото е какво възприемаш. Ако ти си безупречен, ти ще възприемаш само Божествени неща. Така както е случаят с Ал Халладж, казва: Има само един народ!
Големите епидемии са взаимоотношения между паразитите и хората. Това е съвместен живот между хора и паразити. Това е наречено „големите епидемии“. Големите епидемии са особен род среща на две различни цивилизации, които имат допирна точка.
За толтеките всички събития, които се случват, са енергийни събития.
Борбата между религиите и ученията е също дело на паразитите. Всъщност няма никаква борба, но хората се борят на ниските нива — които не са разбрали ученията си. Защото във всяко учение, в чистата му част, е Бог и има единство.
* из лекции на Елеазар Хараш