Целта на хаоса е да те тласне до крайния предел на неразбирането. Точно в този краен предел ти трябва да се родиш в Духа

„Бог е огън всепояждащ за тези, които не Му се покоряват“

За всеки ученик трябва да дойде времето на хаоса, защото оттук произтича Посвещението – от сблъсъка с тъмните сили. Сгъстява се великата тъмнина. Защо? – Кабала казва: „За да се родиш отново“. Това е време на изключително вътрешно бедствие, в което се крие тайната на твоето духовно израстване. Ти ще минеш през хаоса, за да станеш покорен на Бога и за да изчезнат всички упорити духове от тебе. Времето на хаоса е време на велика духовна трансформация.

Учителят казва: „Когато един от видните окултисти решил да поведе борба, да победи злото в себе си, той съвършено изчезнал“. Библията казва: „Не се противете на злото“. Злото не се побеждава, а трябва да се трансформира и този, който го трансформира, е Бог във вас. Всичко това е, за да станеш покорен, защото огънят на Бога ще те погълне. Той е „всепояждащ“ за онези, които не Му се покоряват. Именно затова идва изпитанието на хаоса – той те прониква, тук нямаш никакъв избор.

Целта на хаоса е да те тласне до крайния предел на неразбирането. Точно в този краен предел ти трябва да се родиш в Духа – тогава идва разбирането. Преди да влезеш в Духа, трябва да оцелееш. И ако оцелееш, това означава, че си годен за покорност. Тогава Свещеният Огън става твое ръководно начало.

Кабала казва: „Хаосът и злото работят много усърдно за твоето Новораждане.“ Те имат огромно значение във вашия живот. Без хаоса и тежките изпитания ти оставаш в съня, ти не можеш да се родиш.

Учителят казва: „Вие много прераждания сте се раждали от много различни майки, но сега вие трябва да се родите от себе си“. За да се родиш, е необходим хаосът, това е свързано с тайната на човека. И когато този хаос е насочен към теб, това е голяма чест – ангажирани са космически сили. Всички тъмни сили са впрегнати за твоето Новораждане, или твоето Възраждане. Това, което се иска най-много в тези изпитания, е будност, защото хаосът работи тотално и самият той е под влияние на самата Божия сила. Така се създава ученикът.

Учителят казва: „Седем пъти ще ви прекарам през огън“.
Библията казва: „Създава се нова земя“ – идеята за ученика (символично). Тук Бог не е „огън всепояждащ“, а Свещен Огън. Това е Неговото Първично Лице, Неговият Първичен Образ.

Павел казва: „Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците – човекът Христос Исус, който даде Себе Си откуп за всички“. Има само един Бог и хаосът служи само на този Един. И ако издържиш този хаос, ще получиш светлината. Тогава тя кристализира.

Светлината кристализира от самия хаос и ти се възраждаш. Бъди благодарен, че няма два Бога. Това означава, че от хаоса трябва да се зародиш, т.е. от стълкновението с тъмните сили. Така се е зародил и човешкият дух – това е една голяма мистерия, която в Кабала не се обяснява.

Друга мистерия: От Светлината се е родил Гласът, а от Гласа се е родил Звукът и оттук – Словото на Истината. И тази Истина звучи и достига всички краища на вселената. Духът се е превърнал от Светлина в Глас, от Глас в Звук, от
Звук в звучаща Истина.

И този Глас сега прониква в дълбочината на всяко сърце, защото само дълбокото сърце е осмислено.

Да постигнеш връзка с този Глас, е най-големият дар. Само тогава ставаш уверен в своя път към Вечността. Този Глас няма отношение към ума, умът е глуха същност. Много учени, включително и гениални, си остават повърхностни, защото умът ги ръководи. Когато постигнеш този Глас, смъртта се разпада. Затова е казано: „Позволи на Духа да бъде твоята смърт и твоето Възкресение“.

Има само един Бог и само един Глас и всеки Буда (всеки Посветен) е чул този Глас. Според Кабала в този Глас е скрита цялата Вечност. Човек се ражда и умира, докато постигне тишината. Тишината отстранява ума, тишината е Неговият Глас. Това е наречено от Учителя „Тихият Глас“. Във висшата тишина е събран целият аромат на Духа.

Кабала казва: „Тишината е вашето Сияние, вашата същност“. Това трябва да се изучава, за да не попаднеш в привидната тишина, защото има много мълчаливи и тихи хора, които живеят в невежеството. Истинската тишина изхожда от пълнотата на живота. Когато постигнеш това Сияние на тишината, тогава тази тишина става твой учител.

Всички същества, които са постигнали пълнотата на живота, живеят в тишината. Това е Неизразимото, което в Кабала се нарича Ен-Соф.

Учителят казва: „Това, което свети, не говори“ – т.е. пълнота без думи, без говор, идея на слънцето. Само в тази дълбока тишина ти можеш да узнаеш своята уникалност и своята Вечност.

Буда казва: „Когато аз изчезнах, видях същността в себе си, видях звездите вътре в себе си, видях възхода на слънцето вътре в себе си. Всичко вътре в мен и нищо отвън. Сега аз съм цял“.

Кабала казва: „Тишината е най-дълбокият вътрешен свят и той не се ограничава от нищо“. Тишината е центърът на кръга. Това е тоталната пълнота на живота, а пълнотата никога не се описва, защото умът, който е описвачът, е вече умрял. Тишината е смърт за ума. Тишината е област, в която умът умира.

Брат Михаил казва: „Суетният човек в самота и тишина се атакува от много духове, които парализират ума“.
Голямо търпение се иска, за да достигнеш до тази област на тишината. Всички нетърпеливи духове са кандидати за страданието, което ще ги направи да утихнат – това е задача на страданието.

Павел казва: „И стана толкова по-горен от ангелите, колкото Името, което е наследил, е по-голямо от тяхното. Защото кому от ангелите е рекъл Бог: Ти си мой Син, Аз днес те родих... Аз ще му бъда Отец, а той ще ми бъде Син“. Само човек е образ и подобие, а не ангели и архангели.

Кабала казва за тайната на човека – „същество, което надраства всички ангелски йерархии“.

Павел казва: „А когато въвеждали Първородния във Вселената, Отец казва: И поклонете се нему всички ангели“.
Тук се говори за Неговото Име. Да имаш Името, в окултен смисъл значи да имаш силата, защото Името е специфично съчетание на окултни сили. Според Кабала Името е скритата идея на вътрешния образ. Името Христос в Кабала се тълкува като отворена врата за силите на светлината. Това означава, че на Неговото Име е дадена власт. Чрез Името ти можеш да се слееш с Духа, т.е. чрез скритите сили на духовна- та му същност (на Името), защото Името е духовна същност. Неговото Име е щит на светлината и без тази светлина много енергия се губи и творчеството не е истинско.

Учителят казва: „Хората се трудят, за да станат накрая нещастни“. Защото не изхождат от светлината.
Всеки трябва да развие силите, които са вложени в неговото име. Това означава, че Духът трябва да се разцъфти в тебе (не можем да бъдем подражатели). Който не развие окултните сили, които са вложени в неговото име, той се отстранява от Духа – не е изпълнил своя дълг, защото не е изпълнил това, което е вложено в неговото име.

Лекция на Елеазар Хараш, държана на 12 ноември 1993 г. – Варна