Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
В Деня на народните будители се проведе премиерата на новата книга "Съвременният обществен морал и Дънов", написана от Любомир Лулчев - пряк ученик на Учителя Беинса Дуно, съветник на Цар Борис III-и и виден общественик. Събитието се организира от родствени потомци на Лулчев, с подкрепата на сдружението "Синове на вдовицата" (Widows Sons), което всяка година издава с благотворителни цели по една от забраняваните и горени книги на Лулчев по времето на комунизма. Преди "Съвременният обществен морал и Дънов", сдружението издаде романът на Лулчев "Нови хора" и "Думите на Видния Странник - Буди Са" (Българската Заратустра).
По време на откриването на събитието, Христо Нанев, дългогодишен биограф на Лулчев заяви:
1-ви Ноември е Ден на Будителите, но този ден е свързан и с един друг празник - празникът на Голяма задушница, наричана се още мужка (мъжка) задушница. То е между деня на Будителите и Рангелов ден (Свети Архангел Михаил).
Един Празник на мъртвите! Ако се замислим как Природата, Всевишния (както щете Го назовете), подрежда своите действащи лица на тази земя, ще видим, че Лулчев е изпратен на 1-ви Ноември - Деня на Будителите. Дядо Влайчо, един мой друг герой - на 15 Август, на Голяма Богородица Слава Севрюкова си отива на 10-ти Април - на връх Великден.
Знаците…! Небето праща Знаци. Дали сме готови да ги разберем, да ги приемем? Които са готови, ще разберат.
И понеже започнах от Голямата задушница (мъжката задушница), ще ми се да кажа няколко думи за това Съкровено Послание, което се таи в Българският Дух, защото ние българите сме отворени към световете, и към отвъдният свят.
Връзката живи-мъртви при нас е много силно проявена, не само затова, че и Учителя и Лулчев вярват и са убедени, че съществува прераждането, но това е и празник на войнската сила, а българите сме били войнствен народ от край време. Цялата ни държава е създадена така, но сме и народ на Духа. Затова и нашите близки заминават в отвъдното. Ние се събираме и отбелязваме това на трапеза - не чак толкова трагично, дори песента, която оплаква отишлия…Какво казах? “Песента”. Плачът, който оплаква отишлият си от тоя свят, звучи понякога като песен. Това е част от българската голяма мистерия.
Самият Любомир Лулчев...., защото...не искам да говоря за това, че той е герой от три войни с ордени за храброст - раняван, живее с два куршума - един в главата, един в стомаха. Минал е 15 дни през кома - между световете е пътувал и това е променило живота му, мирогледа му и начинът му на мислене. Не искам да говоря, че той е посредник между цар Борис III и Учителя - това се знае, но има неща, за които много малко се знае, а би трябвало и е добре да се знае и за тях. ....Става дума, че тази книга Любомир Лулчев я създава само две години след запознанството с Учителя. Това е едно драматично запознанство, защото Лулчев е ерудит - знае 7 езика, учил е медицина три години в Румъния, завършил военно-въздушното училище, и е Ас от кралските военновъздушни сили на Нейно Величество английската кралица - човек от класа, харизматичен човек. Съпругата на Любомир Лулчев е пианистка и не случайно звучат тези трели на пианото сега, защото и в неговият дом е звучало пианото. Това коства смъртта на неговата съпруга - убита (предсказана смърт от самият Лулчев) точно заради пианото. Убиват я, за да я ограбят и да си купят пиано (нейна ученичка).
Когато човек чете внимателно “Съвременният обществен морал и Дънов”, той се натъква на едни особени аналози с римската империя и съвременността. Това е фрапиращо - то грабва. Когато Юдея e под владичеството на римските легиони и римляните подтискат и мачкат народа, тогава хората се надяват на Спасител. Първият Спасител идва - Йоан Кръстител. Отрязват му главата публично. Явява се втори Спасител - неговият втори братовчед Иисус от Назарет - Йешуа бен Йосиф. И става така, че свещениците отказват да приемат Учителя - Иисус и точно те го отхвърлят, и точно те са причината да го разпънат на кръст.
Когато пише тази книга Любомир Лулчев, българската Православна Църква обявява за “самоотлъчил се” (вижте колко коварно - “самоотлъчил се”) Учителя от църквата. По същият начин преди време свещениците от храма отхвърлят Иисус и искат неговото разпъване. Аналогът е много явен: Учителя - Иисус.
Това е времето, когато е излязла една комедия от Сте Ле Костов (Стефан Лазаров Костов) “Учителят”. Това е една комедия, свързана с Учителя Петър Дънов, в която той се подиграва с него. Лулчев е засегнат и обиден и на църквата и на този безспорно великолепен комедиограф - Ст. Костов. Той е решил твърдо да защити Учителя. Никъде в тази книга той не го нарича още “Учител”…Никъде! Той е Петър Дънов…все още - само две години са минали от тяхното запознанство. Но Лулчев оценява кой Е Петър Дънов! И не само това, във всички следващи книги мото (Лулчев е написал 26 книги - толкова поне аз издирих…те са повече) на всяка една книга е Мисъл от Учителя. Той е с дълбок Поклон пред Него.
…И понеже върнах назад в исторически план - Разпятието на Иисус (това го няма в книгата на Лулчев), когато свещениците и Пилат решават какво да правят с Иисус, тогава Пилат казва: “Изберете - един ще помилвам: Варава или Иисус?” - и мнозинството иска Варава да бъде помилван. И тук има една неизвестна…една голяма неизвестност: Кой е Варава? Защото Варава не е лично име (това не се знае). Варава - буквален превод от еврейски и означава “Синът на Бащата”; Или, ако направим аналогия с Иисус - “Синът на Отца”
Този Варава е Симон - братът на Иисус. Ето тука е един голям въпрос, който предстои да бъде преразгледан и преосмислен исторически. Кой е Варава? Не разбойника - ...Симон, който повежда след разпятието на Иисус поддръжниците на Христовите ученици, създавайки религията.
И каква е съдбата на този Симон? (Също не се говори и не се знае.)
Симон - братът на Иисус е хвърлен от храма (юдейският храм) осъден и хвърлен, и убит по същият начин.
И отново се връщаме на асоциацията: Спасителят през Юдея, който не е разбран от обществото, от водачите на Духа на еврейският народ - и Учителя, Който не е разбран от църквата и трябва да бъде отхвърлен.
Лулчев се запитва: Накъде вървим? Това е общественият морал. Това е една присъда. Този коз, който той хвърля в лицето на обществото, тази плесница, която Лулчев отправя, след време се обръща срещу него, защото започва битка срещу Лулчев - защитника на Учителя и то по основание на морала - “Лулчев, който не е морален, Лулчев, който е принизен.”
Виждате как един защитник поема ударите от човека, който той трябва да защити и точно срещу него се изправят също враговете, които обсипват с какви ли не обидни исторически, не винаги коректни и много рядко достоверни, обиди и квалификации.
Любомир Лулчев продължава да бъде длъжник на всички нас (вероятно автора сгрешава последователността на изказа в това изречение), защото първо той е разстрелян от Народният Съд. Второ - неговите книги са унищожени и изгорени след 9-ти септември. И Хвала на тези хора, които са си направили труда да издирват от възрастни (няма откъде - от възрастни), които са съхранили неизгорените книги на Любомир Лулчев, за да им дадат втори живот.
А, че Лулчев вярва на Учителя - той го показва неведнъж. Ето един типичен пример за това:
Вървят двамата - Учителя и Лулчев в Рила. Лулчев е носил очила. Той е бил късоглед. Вярно пилот, вярно Ас, обаче без очила не е можел да вижда добре. И в един миг Учителя се обръща към него и казва:
- Брат Лулчев, какви са тези очила?
- Не виждам, Учителю.
- Напротив, ти можеш да виждаш и без тях.
- Благодаря, Учителю! - казва Лулчев.
Сваля очилата си и ги хвърля в пропастта. От там до края на живота си той чете без очила. Той пише без очила. И на портретите на снимките, които са останали от този по-късен период го виждаме такъв.
Някой ще каже “сугестия, внушение” - все едно. Това е силата на Духа, силата на Българският Дух, който минава през Учителя, минава през Лулчев - оставят следи и то трайни, силни следи в Душите на нас българите.
Книгата е сложна. Тя не е леко четиво. Тази книга “Съвременният морал и Дънов” е историческо-изследователски труд, но нейният автор е заел и активна гражданска позиция. Той се опитва да промени обществото и е отдаден изцяло на тази задача. Стилът му е интересен. (Казаха се верни неща.) Лулчев чете много. Той чете френски в оригинал. Изказът е близък до изказът на Ромен Ролан, Анри Барбюс - носител на нобелова награда за литература.
Лулчев чете…Хубаво пише… Когато издава книга и се разбира, че тази книга ще я има по книжарниците, рано сутринта от 4 ч. хората са се събирали на опашки, за да купят книгите на Лулчев. Е, как да го обичат писателите? (примерно) Не са го обичали писателите…много интересно - битките горе, сраженията по върховете…
Лулчев не е официален съветник на цар Борис III. С това се спекулира. Той е бил душеприказчик на царя и го спасява от три атентата. А и срещу Лулчев има три атентата. Стрелят по него от файтон с пушка, както е вървял по една от софийските улици. Разминал се е куршумът. Хвърлят бомба под неговата лека кола - колата я взривяват, а Лулчев оцелява. Един куршум свисти край него 20 години и свести, за да го настигне 20 години след 9-ти септември. Можел е и тогава да се спаси - предлагали са му - той отказва.
И отново се връщаме на Българският Дух!
Можел е да се спаси…Спасил е 42 партизани от смъртна присъда. И те идват и казват: “Кръв за кръв - ти ни помогна, ти ни спаси - ние ще те спасим.” Той казва: “Аз тръгвам с тези хора, за да им влея Дух.” Разстрела - на 1-ви февруари през нощта, когато е унищожен цветът на българската нация - интелигентни, културни хора. Е, имало е и хора, които са плачели за разстрел, ама…Защо всички? Лулчев тръгва с тях, за да ги поддържа, за да преминат в отвъдното по плавно. Изключителен Дух! Затуй тръгнах от задушницата, затуй тръгнах от българската смелост и проникновеност.
Уникален народ! Уникални писатели! Уникални духовни водачи!
Е, с такъв народ България ще пребъде!