Христо Илиев: Всеки човек е точка, през която се пречупва целият свят

Г-н Илиев, на предела ли сме на модела на живот, който водим, защо хората повтаряме едни й същи стари модели, които отдавна показаха, че само ни разболяват? Каква е причината да се въртим в този омагьосан кръг?

Много често човек е с отворени очи, но сляп. Гледа, но не вижда! С отворени уши, но глух. Слуша, но не чува! С отворени длани, но безчувствен. Докосва, но не усеща! Не вижда и не чува не защото не може, а защото не знае. Не знае, защото умът му е затворен. Мисли, че е отворен, мисли, че разсъждава, но това е само мисъл. Затова, като развалена грамофонна плоча, цял живот повтаря едни й същи мисли, едни й същи думи, едни й същи фрази, едни и същи действия. Едни й същи модели. Върти се в омагьосан кръг, но храни илюзията, че върви напред и все напред. А всъщност само обикаля и се върти в един порочен кръг. Да мислиш, че мислиш – това най-често е най-голямата илюзия на ума! Мисълта не може да те промени, а само осъзнатостта. Само осъзнатостта може да те промени истински. Другото е мимикрия на осъзнатост! Защото осъзнатостта се облича в мисъл, но далеч не всяка мисъл е доказателство за осъзнатост. Повечето мисли са паразити без особена стойност, шум по трасето на живота... Неосъзнатият човек се върти в колелото на Живота и не може да се откъсне от него – върти се в кръг и повтаря едни й същи грешки, едни й същи страдания, отново и отново… 

Но страданията не са причина – те са следствие на старите модели на мислене и поведение, нали?

Точно така, затова и най-често „прекрасното“ бъдеще на човека се оказва нова версия на неговото мухлясало минало. Постоянно вади от килера на паметта си едни й същи овехтели модели, лъска ги с оцет и сода и отново ги нарежда на библиотеката в хола. Като нови. Умът му рециклира старите модели и му ги пробутва за нови. И така новото, непознато бъдещето, се оказва отново познатото минало.

На кого не му се е случвало, като се разболее, да се зарече, че само да оздравее, ще промени живота си генерално – ще спортува, ще откаже цигарите, алкохола и т.н., а след като се оправи, изпада в амнезия. До следващото падане в „дупката“.

Или пък жената „Z“, която си казва: „Само да се отърва от кашата на сегашните си отношения с господин „Х“, ще приключа завинаги с тези глупости.“ До следващото й хлътване с господин „У“, с когото нещата се повтарят като под индиго – сякаш „Х“ и „У“ са близнаци. А после процесът на ксерокопиране продължава и с другия. Но тя си го обяснява с лошата си карма, а не с това, че вътре в нея нещо я тегли подсъзнателно да налита на един и същ тип мъже. И така много пъти, за много неща в живота. Безброй пъти…Безкрайната неадекватност на уж интелигентния Хомо сапиенс. Затова и най-големият проблем е човек да разбере, че умът му рециклира едни й същи модели отново и отново, и затова той мисли и действа неосъзнато. И това го прави сляп и глух за реалността – тук и сега.

Какво е необходимо, за да вижда човек правилно нещата?
Трябва да си в състояние на не-ум, да възприемаш нещата с интуицията си, а не само с логическото си мислене. И не се заблуждавай, че ако успееш да видиш едно нещо правилно, после това автоматично ще ти се удава за всичко. Не. 
Това е нещо, към което трябва да се стремиш всеки път, към каквото й да обърнеш „огледалото“ на ума си. Когато се родиш, ти гледаш света с чисти и невинни очи. После възрастните почват да те учат как да гледаш света. И постепенно започваш да гледаш света с чужди очи. А после сбора от чуждите очи наричаш „своя“ оценъчна система. Каквото й да видиш или чуеш, ти го прекарваш през филтъра на твоята оценъчна система, без да се съмняваш в нейната достоверност. Понякога може и да се усъмниш в това, което виждаш, но никога не се съмняваш в твоята система. Ти така си се сраснал с нея, че не допускаш тя да е изкривена. Това не е просто твоето его, не говоря за това. Това е психооптичен дефект на всеки неосъзнат човек. Каквито и техники да практикуваш, липсва ли ти осъзнатост, ще си останеш същият. И това ще ти даде основание да решиш, че техниките не работят. Не, техниките ще работят само ако се освободиш от илюзията, че досега умът ти е разбирал правилно всичко, което е минало през него.

Ако първо осъзнаеш, или поне допуснеш, че умът ти е криво огледало, без това да наранява егото ти, значи си направил първата крачка. Второто са техниките за медитация, техниките за временно спиране на ума. Да спреш ума, макар и само за няколко минути, означава да изоставиш цялата си оценъчна система. И после да погледнеш с чистите очи на дете.

Исус е казал: „Само тези, които са като децата, ще влязат в царството Божие“. Царството Божие е Истината и само този, който може да гледа с чистия поглед на дете, без предубеждения, може да съзре Истината за много неща.

И преди всичко – истината за себе си! Защото ако видиш истината за себе си, ще започнеш да я виждаш и за всичко друго. Защото всеки човек е точка, през която се пречупва целият свят. И когато изоставиш призмата на ума си, каквото и да минава през теб ще го виждаш такова, каквото е, без никакви деформации. „Ятха будхам“ – такова каквото е! Но никога преди това.

Казвате, че трябва да сме готови да изоставим ума си много пъти?
Да, защото това не е нещо, което е достатъчно да направиш само веднъж. За да направиш този скок, първият път е най-необходим! Но той далеч не единственият. Първият скок ще ти помогне да разбереш, че има и друго състояние на съзнанието. Но още много пъти и след него ще трябва за всичко да изоставяш и да се освобождаваш от стария си ум. Отново и отново… и отново.

И нещо много важно. Когато казвам „стария ум“, имам предвид не само ума, който си имал преди да осъзнаеш, че той е само едно криво огледало. 

Коварството на неосъзнатостта е не само когато не знаеш, но и когато си мислиш, че вече знаеш! Да изоставиш стария си ум, означава при всяка нова ситуация да си способен да изоставиш всичко – дори и най-последното си прозрение – за себе си или за света. И отново и отново да гледаш света с чисти очи и чист ум!

Всеки може да постига осъзнатост, не само да постигне, а постоянно да постига – защото постигането на осъзнатостта не е еднократен акт – тя е непрекъсната поредица от осъзнатост за всяко нещо поотделно. И също – за всяко отделно нещо тя всеки път е различна.

Всеки човек си има индивидуален път на развитие и затова и методите за постигане са индивидуални. Всеки метод, към който се насочиш, може да бъде разбран логически, но ако постигането на осъзнатостта не е приоритет в ценностната ти система, всички методи са безсмислени!

Осъзнаването има начало, но няма край?
Затова, ако човек е смел, трябва да се приготви за безкрайно пътуване. За всеки човек има безброй много пътища, но най-важното е Пътят му да минава не само през разума и логиката, но и през интуицията на сърцето му.