Христо Буковски: Буквите са икони, силата е във вярно изказаното Слово!

„Днес все още можем да използваме глаголицата като Азбука за посветените – за текстове, които само начетените са достойни да разберат! Днес четящите само по битови нужди възприемат буквите като нещо естествено, забравили че те са извлечени от идеоми за понятия и символи на тайнства, които са разбирали само малцината богоосенени“, казва писателят – изследовател Христо Буковски, чиято книга „Чудото на българската писменост. Петото измерение в богомилското христианство“, излезе преди дни.

По думите на автора глаголическата писменост е „богословие за посветени“, тя е увенчала опита на хиляди посветени богослужители по нашите земи, които са разчитали и врязавали от незнайни времена в скалните светилища знаци, които са възприемали и използвали като кодове за приемане и изпращане на божествени послания.

„Само нашият народ има празник на своята писменост, който се почита дори по-всеотдайно от Великден! А  в годините на Възраждането Стоян Михайловски възпя в Българския всеучилищен химн за Кирил и Методий и че нашият народ духовно покори страните, които завладя със меч! Нямаме право да забравяме именно това: че отстояната свещеност на българската писменост е най-великата победа в историята ни!“.


Г-н Буковски, къде намирате доказателства за това, че българската азбука има подкрепата свише, че е свещена?

По старите знаци в светилищата, от които са били създавани поредицата сакрални азбуки по нашите земи. А има и дори три знаметелни примера с чудодейно замесени... папи. Покръстеният през 52 г. от апостол Павел в гр. Филипи за епископ св. Климент към края на 70-те години създал в град Сердика архиепископия и служил в нея до 88 г. (а според други  – дори до 92-а). Но от обкръжението на апостол Петър бил извикан в Рим да заеме мястото му. Заради ревностната му дейност в самия край на века император Траян го заточил в Херсон Таврически на Кримския полуостров, където – по същите причини – вързали котва на шията му и го хвърлили в морето. 
 
През 355 г. император Констанций заточил пък папа Либерий в тракийския град Берое (дн. Стара Загора). След три години бил върнат на катедрата си в Рим, а в нощта срещу 5 август 364 г. Богородица му се явила насън и му показала план за храм, който да и́ построи където пред деня падне сняг. Когато папа Либерий излязъл на римския хълм Есквилин, чудодейно пред него наистина се посипал снежец, та върху неговата бяла пеленка той очертал с жезъла си контурите, които Божията Майка му показала. Там под надзора му била изградена базиликата „Санта Мария Маджоре“ - първата черква в Западна Европа, посветена на Божията Майка (а знаем какво е за траките Кибела!).
 
При хазарската си мисия попътно Константин и Методий спрели в Херсон да издирят мощите на св. Климент Сердикийски и папа Римски и на 30 януари 861 г. ги открили. В  края на 867 г. Константин, Методий и учениците им пристигнали с написаните на български книги като благоговейно носели светите мощи на може би първия божи наместник след св. Петър. Папа Адриан ІІ повел шествието на римските жители, които със свещи в ръце ги посрещнали. При водената от него служба той изключително тържествено осветил донесените книги и българската азбука на специална церемония именно в... голямата базилика „Санта Мария Маджоре”, над която свише бдял нейният строител и патрон папа Либерий, който още приживе ще е разбрал чии земи захранват чудеса! 

Наричате глаголическата писменост „богословие за посветени“, какво всъщност е заключено и какво се крие в нея, какво иска да ни предаде?

Тя е увенчала опита на хиляди посветени богослужители по нашите земи, които са разчитали и врязавали  от незнайни времена в скалните светилища знаци, които са възприемали и използвали като кодове за приемане и изпращане на божествени послания.

Дори само върху археологически находки от долното течение на Дунав са открити около 5500 знака от дунавската протописменост през неолита, като в над 1000 от случаите са комбинирани 2 и повече символа. С нови писмена двустранно е гравирана обредна керамична плочка от Пето хилядолетие преди Христа, открита в с. Градешница, в която акад. Васил Николов и проф. Хенриета Тодорова разпознаха писменост с хилядолетие по-стара от първите йероглифи в Египет. Връстник и́ е печатът от Карановската селищна могила, а че писмеността върху него е тракийска установи още акад. Владимир Георгиев. Диодор Сикулски свидетелства, че Орфей и Линей са ползвали пеласгийската азбука още преди времето на Троянската война (1280-1260 г. пр. Хр.). В България имаме цяла Орфическа книга и в „подвързаните” и́ със златни пръстени 6 страници (5х4,5 см) от 24-каратово злато. Прословутите белагини на траките-гети, за които в своята „Гетика” пише Йордан, са съдържали текстове от векове преди идването на Иисус. Когато апостол Андрей покръства предците ни по Черноморието, в Малка Скития (Добруджа) един знаменит философ и космограф от благородно потекло, който скромно се подписвал Етикус Истер (Етикът от Истрия), създал от древни знаци първообраза на глаголицата. Твърде могъщият някога град Истрос бил северно от град Томи (Кюстенджа), а древното селище Хисторио сега е село Срацимир до Силистра. През ІV век Йероним Блажени препоръчал азбуката на Етикус Истерда бъде въведена в християнското богослужение. Вулфила пък пресътворил удобна за писане на готски азбука в римския град Никополис ад Иструм край Велико Търново, с която превел Библията за готите. Епископът Никита от Ремесиана (Бела паланка) в Сердикийска епархия по същото време пък написал с пригодени от него букви преведени на тракийско-беско наречие библейски текстове - легендарната Библия Бесика... 

Сравнявате всеки знак от глаголицата с икона, защо?

Унгарският професор Имре Тот е убеден, че „от търсенето на славата на праотците произтича стремежът на Константин да осигури възможността и други хора да се издигнат към Бога. Вече знаем как още в предисторическата древност посветените ни предци са се убедили, че Словото  може да изтръгне ответ дори от скали и неземни пространства, но само когато е изказано точно с присъщата сила и вибрация на всеки принадлежащ знак от свещената им съвкупност в него! Удивително е, че мáгите много по-ревностно са държали за правоговор и дори за правопис в епохи, когато (според нашите учебници) те не би трябвало да са познавали писмеността, та камо ли лингвистиката и семиотиката! 

С проникновението на адепт, чиято мисия е била да пренесе и утвърди в нови символи за ново време изконните знания на посветените, Константин Философ отговорно е взел предвид, че звукът строи енергийните конструкции за духа, затова дали думата, която ще я изнесе, ще е устойчива или нестабилна зависи от якостта на градивните елементи и точността на сглобките. „Фонологичната азбука на Константин може да се разглежда като умишлена реакция на сложното несъответствие, което съществувало между четенето, писането, произнасянето на античните текстове и гръцкия език през ІХ в. – изтъква проф. Имре Тот. - Идеята, възприемаща буквата като символ, го навежда на мисълта, че както във взаимоотношението между икона и архетип, така и в създадената от него писмена система буквата еднозначно трябва да сочи визираната от нея действителност – фонемата”! 

Така Философа следва и завета на трако-гетския жрец-лечител Залмоксис от VІІ в. пр. Хр., че силата е във  вярно изказаното Слово! 

За да се разбере и осмисли колко е важно да бъде произнесено изрядно това, което трябва да се изрече точно както предполага заложената в него мощ, св. Кирил въздига и писаното слово до висотата на светия образ, а за високо ценения от него Дионисий Ареопагит „иконата е такъв символ, че съзерцавайки я, с помощта на медитиране вярващият може да се издигне до най-високите мистерии”. Очевидно „щом иконата е символ, който трябва да бъде еднозначен и недвусмислен, за да изпълни функцията си, то другият символ – буквата – трябва да има същата характеристика: тя трябва да бъде еднозначна, такава, която точно да сочи изразения от нея архетип”, допълва проф. Тот!

Каква е мисията на Константин Философ, който е взел предвид и това, че звукът строи енергийните конструкции за духа?

Може до прозвучи доста дръзко, но дали не е бил призван да съдейства на адептите в Българското учение, които ще осмислят записаното от Йоан Богослов, че искони е Словото, което искони бе у Бога, а през сакралните знаци достигна до хората? Защо върху завеската над царските двери между олтара и салона за богомолците на много наши черкви в светия граал вместо вино е изписан образът на Христос? Ами щом Спасителя не ни е оставил  тяло като свъхсвети мощи, не трябва да жадуваме за причастие с преосветено в кръвта Му вино, а със силата Му в Словото Христóво! Затова когато свещеника премине през портала от божественото пространство (олтара) в света на богомолците, той задължително предупреждава: „Да внимаваме!”. Това е изконното повеление да вникнем в благовестието от светата книга, която ще се чете за приетите в храма.  

Словото влиза в храма като Христос през свещените знаци, с които е въведен Заветът на Спасителя в житейския Му пример и притчово споделеното от Него познание – да оживее Истината за Началата на изконната връзка между човека и вселенските му учители, съхранена в Книгата.

Затова ли богомилите винаги носят книга?

Богомилите много четат!  По стълбата към духовното въздигане на верния поемаме когато се научим да общуваме с богоосенените писмена. Затова върху самите пък „царски двери” на иконостасите в нашите православни храмове българските зографи рисуват Богородица да посреща на Благовещение архангел Гавраил с книга в ръка като знак, че духовно е подготвена да приеме неговото благовестие. 

Умението да проникнеш в селенията на ПОзнанието зависи от способността да извлечеш енергията от знаците в думата като чародейството, което създава съзвучието на инструментите в добре овладян оркестър. Богомилите се учат да разчитат свещените знаци за да усещат силата им и да извличат точния звук от него. Да намерят мястото му в изказа. 

Работата с душата – това ли е основният стремеж на богомилите?

Като подготовка за среща с Бога! Християни от Исусов вид, те съумяват да превърнат молитва си в сърдечен ритъм, за да стане самият той тяхното молитствование. Тяхното упорство за „контакт” цели́ да постигнат Неговото преображение и така да се слеят с Премъдростта Божия в Словото като „поместват ума в сърцето”. 

Мисията на св. Константин-Кирил Философ е била да подреди свещената Българска азбука като върхова изява на изконната за предците ни знакова традиция! 

Щом са посветени откъде е Словото, богомилите сами стават „христородици” когато са начетени. Те вярват, че сам Христос е проявен в Словото и осъзнавали колко е важно да изричат вярно до звук богоосенените послания в книгите, та внимавали да записват, предават и изговорят всяко понятие с точната дума, в която е съхранена неговата сила за въздействие.

„Чудото на българската писменост. Петото измерение в богомилското християнство“ е поредното ви пътешествие по стъпките на богомилите, какво можем да приложим от тяхната ценностна система днес?

Преди всичко трябва да пазим чистотата на българските думи и правилно да ги използваме в точния им вид, с изконния им смисъл и на вярното място със съзнанието, че те са извлечени от идеоми за понятия и символи на тайнства, които са ни духовен дар от посветените ни предци.

Не е случайно, че те са отстояли завета, щом и досега именно при българите всяка буква в нашия език се произнася с нейния звук и май сме единствените в Европа с такъв правопис и правоговор. Длъжни сме да се гордеем с това велико духовно делото на предците ни да пазят ревностно и отстояват непоколебимо верността си към вярното Слово. Само нашият народ има празник на своята писменост, който се почита дори по-всеотдайно от Великден! А  в годините на Възраждането Стоян Михайловски възпя в Българския всеучилищен химн за Кирил и Методий и че нашият народ духовно покори страните, които завладя със меч! 

Нямаме право да забравяме именно това: че отстояната свещеност на българската писменост е най-великата победа в историята ни!

Защо свещените българските книги са били разграбвани като свръхценни трофеи за духовна подкрепа на чужди владетели? Вещите в пътя на ПОзнанието очевидно винаги са били наясно, че точно в начертанията на нашите свещени букви е вложен ключът, с който през древните си сакралните знаци посветените ни предци са отваряли осъзнатата си връзка с всемира. Затова книгите ни са очаровали и обсебвали дори хора, които не са можели да ги прочетат. Допусканите до тях несъмнено са знаели, че именно тези писмена извеждат силата на Словото, което искони бе у Бога и чрез тях Той може да прониква в човека. Затова написано на български с глаголица и кирилица евангелие е било боготворено като свръхсвещен текст и над него са се заклевали френските крале, та зорко се пази в трезор на френския гр. Реймс!

Как смятате, че можем да използваме глаголицата в наши дни?

Все още като Азбука за посветените – за текстове, които само начетените са достойни да разберат! 

Днес четящите само по битови нужди възприемат буквите като нещо естествено, забравили че те са извлечени от идеоми за понятия и символи на тайнства, които са разбирали само малцината богоосенени. Колцина имат духовния ръст да оценят основанията на скромността, с която великият Етикус Истър, създал техен първообраз за нашите умни предци, е отказал вечната слава да прогласяват Делото му с неговото (българско) рождено име.

Познавал сте се с лечителя Петър Димков, истина ли е, че е казвал, че като започне да се говори повече за богомилите, страната ни ще тръгне нагоре?

Стига да разбираме вярно Българското учение, да познаваме добре изконните му начала, да го споделяме с точните думи и да го живеем със стремежа на съвършените.
Познанието увлича в екстаза от вдъхновението, но в шеметната тишина на проникновението през неумолимата праволинейност на Времето и угнетяващата триизмерност на пространството колебливите само застигат себе си, настървените оплячкосват полезни придобивки, а – всеотдайно втренчени напред – призваните смело продължават с Него. 

Книгата на Христо Буковски „Чудото на българската писменост. Петото измерение в богомилското христианство“ може да закупите от книжарница Портал 12