Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Откровения за ХристосБог е бил Храма на Христос. Христос е нямал друг храм.
Бог е погълнал Христос и така му е дал нещо от Себе Си, и затова Христос е Христос.
Бог е Вършителят, а не Христос. Има само един Вършител, само един Деятел. Ще обясня: Всичко велико в Христос е на Бога, а не на Христос. Сам Христос казва: “Как така ме наричате благ?” Ако Христос беше казал в себе си “Аз съм благия”, той щеше да се отдели от Бога, и затова Христос…, той знае, той е осъзнат: “Само Бог е благ!”
Христос е идея на Бога, а не на себе си. Тука Бог ни показва колко си ценен за Него, ако си Син. Идеята Син е голяма идея!...Има и по-дълбоки идеи, но сега приемаме идеята Син. Христос не е самосъздаден. Единственият Бог е самосъздаден и всички други са създадени.
Христос е част от Бога, част от сгъстяването на Нищото - за целите на Бога. Трябва много дълбоко да разбираме нещата, иначе след време скъпо ще платим, затова изнасям тези неща….и който смесва нещата…
Например: Върховният Бог може да унищожи и Луцифер и Христос в миг на око, ако реши. Кой може да го спре? Няма такъв, който може да Го спре.
Изразът на Исус на Голгота: “Боже мой, защо си ме оставил?” означава - кой е Върховния Бог? Това означава, че съществува така вероятност да те остави, както се е случвало. А изразът: “В Твоите ръце предавам Духът си” е сливане с Върховния и Избор - Избор на Единствения Бог и Той (Христос) трябва да го покаже на хората какво трябва да изберат.
Съществува само един живот - живота на Бога. Другите нямат живот. Значи - колкото Бог живее в тях. Примерно: Колкото Бог живее в тебе, в Христос, в мене…толкова е нашия живот. Но на дълбоко ниво ние имаме Неизразим живот (фана - разтварянето в Бога и изчезването - от самадхи нагоре…). Това са единствените хора, които могат да ръководят другите. Няма нищо общо със свещеници, които не са във фана - те не могат да ръководят и скъпо ще платят всичко, което “правят за Бога”, понеже Бог не го е искал. А при тези хора - разтворените в Бога, първо те получават гносис за Бога - дълбоко откровение, после по-късно получават фана - тотално изчезване в Бога…, после се завръщат в друго състояние - бака: т.е. те стават Присъствие на Истината чрез Истината и вече те вървят от Истината към Истината и могат правилно да водят хората без да държат на това, обаче Бог държи на това. Те вече нямат избор, Истината ги е избрала, Тя е влязла в тях и Тя ги ръководи и знае на кого какво да се каже, а те имат контрол…
Този Върховен Бог е създател на всичко сътворено и несътворено, но Той не спада към това - той превъзхожда. Той превъзхожда и несътвореността. От там идва и това име Исми Ахзам ; и това: Аалая Ая Аор - от дълбока несътвореност.
Той е Неведом
Ще обясня: Сътворението е долу, несътвореното нито съществува нито несъществува, докато Нищото, което е друго име на Неведомото - това е Цялата Истина - самия Бог. И от тука е казано: “Блажени нищите.” Тяхно е Царството.
Христос е нищ. Нищото. Той затуй е чист канал на Бога, защото не пречи на Бога - станал е Нищо. Бог така го е създал, като Нищо, за да бъде чист канал и Бог да си върши нещата.
Значи няма сътворена природа, няма ум, няма свят, няма време, абсолютно чист канал на Бога, нищ. И Бог си върши нещата както си иска, и когато си иска, и прави каквото си иска.
Христос без Бог не може да съществува, защото Бог е Единствения съществуващ, Единствения поддържащ живота.
Още нещо: Ако Христос се беше родил в Атлантида, във времето на древните най-висши атланти, той нямаше да бъде въобще историческа личност, защото някои от тях са на по-високи нива. Има Старци там и Богове от страшни нива…
Бог разпределя кой къде да отиде. Буда е на неговото място, Христос е много точен, Мохамед е много точен, няма кой да го замени, Лао Дзъ е друга дълбина…
В Атлантското време са живяли милиони безупречни. Един от случаите: 8 милиона. Има и друг случай, по-дълбок. Милиони безупречни, които са постигнали от свещенно действие - нагоре!… Тези древни атланти са били в Нищото, те са си били у дома, те са в Пълнотата на Орела и на Бога.
Слава на Нищото, но привързаните все ще се взират във формите и в сътвореността.
За да реализираш Бога, трябва да станеш чисто Нищо. После вече можеш да си позволиш да станеш и сътворен, обаче ти тайно носиш Нищото, и на който трябва…
Докато тебе те има, ти си пречка. В Нищото не съществуваш в себе си, но съществуваш в Бога и Бог в тебе. А в нещото, ти си илюзия. В Нищото си реалност. Бог може да се разгръща само в Нищото. И от тука е стиха “Аз и Отец ми - едно сме”.
Христос е Нищото на Бога, Вратата на Бога. Тук Бог много лесно влиза и върши делата си. Той може да влезе и в сътворение, и може да направи пак големи неща, но по изключение или ако има някаква карма.., ако Бог иска да покаже някакво изключение.
Умът и змията никога не могат да изследват Нищото. Както и учените. Нищо не могат да кажат, то е Нищо. И тука те умират, там няма микроскопи, как ще изследваш духовете…и как ще наблюдаваш?
Сатана може да те наблюдава, даже ангелите, но ти не можеш да наблюдаваш Нищото, освен ако станеш Чист Дух и Бог ти позволи.
Евреите хиляди години са чакали Месия, Той дойде, замина си…и сега пак го чакат. Защо? Защото са го чакали с ума. Ако го чакаха със смирението, с Любовта, с Мъдростта, с Истината…с Дълбината си…Обаче смирението е страхотна тайна.
Когато Бог те възлюби много дълбоко, Той започва да образува смирението в тебе и те подготвя за Себе Си. От там е - голямата Любов на Бога като знак. Обаче то може да се имитира също от ума. Можеш да кажеш “Бог и прави нещата, не съм аз”, но тайно да имаш его. Смирението е пълният разрушител на самопоклонението. Егото иска на няколко пъти да му се покланят, затова Атлантида е била на няколко пъти сразявана.
В смирението няма как да се промъкне личност, там е индивидуалност, т.е. Бог те прави сроден със Себе Си.
Значи: чакали са евреите и продължават да чакат, и всички, които го чакат с ума си, винаги ще го изпускат. Месия идва за души, а не за умове и не за призраци.
Разликата между Христос и фарисеите е тази, че Христос е висял на кръста, а при фарисеите - кръста виси на врата им. Разликата е голяма!
Кой беше разбойника до кръста на Христос, за когото Христос каза: “Още днес ще бъдеш с Мене в Рая.”? Тайната наука казва: това беше един велик посветен, който беше приел смирено своята съдба на кръста - роля. Той играе роля под прикритие на разбойник. И тука на кръста той беше буден, той имаше нужда от по-голяма степен на смирение и на самадхи: по-голяма степен на Нищото. И Бог му дава шанс, защото той знае за какво става въпрос. И в тази по-дълбока степен на посвещение, това е много важно за този човек, за това същество. И той получава: “Още днес ще бъдеш с Мене в Рая.”
Христос не се интересува от създаване на църкви. Представяш ли си Христос да пали свещи? На кого…ако ти си се слял….?...Христос не се интересува от създаване на църкви, а от създаване на Новия човек. Няма нищо общо Новия човек с ума.., но става постепенно.
Христос е чист, защото е в Нищото. Той е станал нищ - чиста част от Бога. А това означава, че Бог може да се разгръща в Христос и да прави това, което иска Бог.
И така Христос е в Нищото - това е по-дълбоко от всяко евангелие. Нищото е Върховното Благовестие. Само тука има тотално Единство, тоталната връзка с Бога - Единния, без втори. Няма дявол. В Христос няма дявол, значи тогава: как може да има Бог и дявол? Но в нечистите - има. Затова е създаден Сатана, за да излекува злото в тези. Христос съществува благодарение на Нищото.
Христос е разбрал нещо от Тайната на Нищото, затова казва в Матея: “Моето иго е благо и моето бреме е леко.” В Нищото няма бреме. То там няма тегло, тежест. Ще обясня: Тука няма никакви смешни звезди. Как ще правиш хороскоп на Христос или на Буда…? Там няма вселена., няма звезди, няма слънца…Какво ще изчисляваш, как ще изчисляваш Безкрая на Бога? Там няма качества, няма звукове, няма цветове, няма умове, няма полове. Горе - в душата, ние не сме полове, тука в телата сме - да, но там горе - няма. Няма мисли…Това е Прадревното Царство Божие.
Няма същество, което да не се завръща в Нищото - в Началото. И рано или късно всички ще се завърнат. В края - всички неща ще се завърнат в Нищото, защото няма как.
Нищото - това е безначалното, бездънно Пра-Начало, Върховната Мистерия. Тази Пра-Същност е без никакъв произход, казва Учителя. Няма произход, всичко е излязло от Него.
Всичко съществуващо е родено от несъществуващото, а несъществуващото е само излъчено от Нищото.
В Йоана, Христос казва: “Много още имам да ви река, но сега не можете да носите.” И наистина, ако не си подготвен, не можеш да понесеш Истината. Истината е убиец за неподготвените хора и затова постепенно Тя създава такъв план на човека, че постепенно да може той да Я понесе, да оцелее и да влезе в Нея. Затова учениците му дълго време е трябвало да се подготвят.
И така: Върховното Нищо е по-дълбоко от роденото и нероденото, от сътвореното и несътвореното. Несътвореното може да стане сътворено. Нероденото може да се роди. Но Нищото е съвсем друго - Самият Бог: никога не се ражда. Нищото е абсолютно неизразима Мистерия.
Тот казва: Абсолюта е създал Бога с частица от себе си, като капка от Океана, и му е заповядал да сътвори света. И в бъдеще той да води хората към Него, към бездънното развитие, към Бездната…
Йов 26:7 : “Простира севера върху пустотата. Окачва Земята на Нищо.”
Ще обясня: Дълбокото осъзнаване на Нищото е най-важния въпрос на живота. И осъзнаеш ли го, ти се преизпълваш и ставаш цялостен. Няма отчаяние тука. Нищото е великата пълнота и преизпълненост. Ако се плашиш от великата пълнота на живота, значи искаш нещо друго…самотата или…
Значи: всички тези “блажени нищите духом” са докоснати от Върховната Мистерия. В случая Христос също е докоснат.
Древните казват: Нищото е истинското име на Бога.
Бог е безименен на високо ниво. Много имена има Бог в народите. И някои мислят, че “Бог” е правилно, други, че Аллах, трети, че Ахура Мазда и т.н. Всеки вярва в много имена, но Бог си остава безименен и Той си остава в Нищото. Нищо не Му липсва, защото Той е съвършен. Той е създаден от Пра-Съвършенство и е съвършен.
Да станеш осъзнато Нищо, това е най-великото освобождение. Нищото е трептяща Бездна, трептяща Безкрайност - изворът на всяко съществуване. Лао Дзъ казва: “За да усещаш пълнотата, допускай пустотата да те владее.” - Безкрая. Буда казва: “Съществува само това, което е без “Аз”.” И казва още: “В Нищото няма опора и затова Нищото е опората.” И Учителя казва: “Не търси сигурност, а Безкрайност.”
Ще обясня: има турска поговорка: “...давещия се в морето се хваща и за змия…” Има и друга: “...хваща се за сламка…”. Все за нещо иска да се хване. Идеята е да се откажеш от всичко: и от сламката, и от змията.., и да се хванеш за Бога. И тогава ще ти се подаде Невидима Ръка. Учителя казва: “Невидима Ръка от Бялото Братство.” Тя ще те хване и тя ще ти покаже нещо, което иначе…
Когато се освободиш от всякаква опора, придобиваш Бог.
Учителя Мелхория казва: “Когато изгубиш опората на живота си, придобий увереност.” Тогава ставаш Дух.
Христо казва: “Моето Царство не е от този свят.” Той говори за Царство в Духа. Който е докоснат от Нищото и от Бога, той забравя този и онзи свят.
Те очакваха тука да стане цар. Сигурно сега може да го чакат пак да стане президент, или водач на църквите…Той няма такава идея, Той има друго Царство. Това (тук) е умряло царство.
Той показа Пътя към Божието Царство и казва: “Царството Божие е вътре във вас.” Ето къде трябва да се търси.
Нашият път е дълбоко навътре, затова Мелхиседек казва: “Безкраят е в тебе. Безкраят в тебе ще преодолее световете.”
Още от преди години знаех, че този свят…, даже от 9-10 годишен - не е моят свят. Другият свят - той е друго ограничение. Трябва да търсиш, защото истинският свят е нещо друго. По-късно разбрах…, обаче трябва да си много предан на Бога…, че Бог ни спасява и от този и от онзи свят, и че само Бог е Храм. Няма къде да ходиш. Бог ти позволява да Го преживееш в Нищото, когато Го търсиш усърдно. И там Го преживяваш в Скритата Истина.
Живея заради Бога и заради душите, и наистина срещнах много красиви души в този свят. Заради една душа си струва - тя много трудно се сътворява, коства на Бога много. И тя е толкова скъпа…Яджнавалкия казва: “Тя се равнява на 100 милиона слънца..”. Нещо голямо е душата!...Но говорим за скромни души, смирени и изключителни, предани, търсещи и т.н. Не са за обяснение, но много пъти съм видял душата в дълбокия смисъл, трудно е да говориш там. То там и не може много да се говори…, но…Бог разкрива.
Значи: Бог трябва да влезе в тебе чрез Нищото и тогава ти ставаш себе си. И тогава знаеш как дълбоко да благодариш. Примерно, ако искаш да благодариш на Бога, трябва той да навлезе в тебе, защото Той познава благодарността и Той има целостта на благодарността.
Погледни Христос и неговата Любов към Бога. Тя е тотална. Тя не е донякъде. Имало е такива жреци в Египет - 100% жрец - мислят постоянно за Бога. Имало е и такива - 75%, 50%...те се подготвят. Говорим за голямата преданост към Бога. Когато имаш тази преданост към Бога - тотално, ще премахнеш и света и бъдещето, няма да вярваш в бъдеще, няма да вярваш в звезди. Ще вярваш конкретно: в Бога! И тогава изчезва бъдещето.
Искам да кажа… и за Христос: Бог е по-важен от бъдещето! Защото след време пак ще го търсиш, пак Той е Целта. Тези, които вярват в бъдещето са подведени, защото Бог е тук в настоящето. И те понеже изпускат - или се връщат в миналото, или Го търсят в бъдеще. И си играят на послания, на пророчества и т.н. Един дзен Учител, който е в Пълнотата и живее във Вечността и в Бога, и ако отиде Нострадамус при него и той ще му каже: “вземи си звездите и иди се разходи някъде, защото това е трагедия…”
Значи: Бог е тука, в настоящето, и в момента даже няма творение и свят. Ние го виждаме външно, но то не съществува реално. Реално съществува Бог.
И в Библията е казано в Деянията: “Защото в Него живеем, движим се и съществуваме.” Не в света! Живеем в Него! …Но земните хора са подведени от ума, от змията и те мислят, че се движат в света, и че по някакви улици и т.н. и т.н.
Христос показа, че в тоталната Любов към Бога сътворението изчезва. Изчезват: ума, света, звездите и вселената. Така разбираш, че няма място за звезди. Много просто, ако държиш на Бога…какви звезди? Тогава и слънцата ще избледнеят, вселената ще избледнее, църквите, религиите…Бог не е религиозен. Бог е Пълнота. Бог е Велика Любов. Религиозността е голямо ограничение.
Елеазар Хараш из Откровения
