Христос е същество, което ще преобрази това, което все още е свързано с низшето

Дори Христос да се роди
хиляда пъти във Витлеем,
но не и в теб,
ти ще останеш завинаги изгубен.

Ангелиус Силезиус

"Коледното дърво е нещо, което е отскоро – около 200 години, но самия коледен празник празник е много стар – от най-древни мистерии, празник, водещ човечеството към съзерцание или поне предчувствие за извора на Битието.

Бил е празнуван от най-висшите посветени на мистериите всяка година, когато Слън­цето най-слабо изпраща силите и топлината си към Земята. Празнуван е бил и от онези, които още не са могли да вземат участие в целия празник, а са изживявали само външния кар­тинен израз на най-висшите мистерии. Тайните на мистерии­те са се запазили през всички времена и при всички народи са получили форма, съответна на различните вероизповедания.

Коледен празник означава празник на Свещената нощ, тази Свещена нощ, която се е чествала във великите мистерии, ко­гато инициаторът на достатъчно добре подготвени личности ги е довеждал до раждането на висшия човек в душата им; или когато – ако употребим един съвременен израз – в душата им се ражда живият Христос.


В основата на Коледните празници лежи една велика Мистерия...
Коледната Мистерия на Рождество Христово - доколкото тя се схваща именно като Мистерия - се разиграва пред нас като една зимна Мистерия. Тя води началото си от онези възгледи за духовния свят, които определят и характерните отношения между човека и цялата Земя, тъкмо в началото на зимния сезон.

По времето на Коледния празник, човекът трябваше да инкарнира духовното знание за Космоса и да го вмъкне дълбоко навътре в своето тяло.


Христос е същество, което ще преобрази това, което все още е свързано с низшето, ще изгори това, което е свързано със светското. Той е Слънцето в областта на Духа. Така чувства Христос християнския езотерик или християнския теософ. Духовното пробуждане произтича, когато на Земята царува най-големия студ и тъмнина, тъй като Посветените знаят, че тогава пространството пронизват определени сили, и че е налице най-благоприятната констелация за духовно пробуждане.


Времето от 24-25 декември до началото на януари е такова, че чрез особеното положение на Слънцето по отношение на Земята Мирозданието изпраща на Земята нещо по-различно в сравнение с друго време. Това е време, когато Мирозданието говори по-интимно със Земята. (GA 175)

През нощта на 25 декември Учителите на Бялата Ложа имат нещо като заседание, на което те насочват силата на Слънцето от настъпващата година към хората, които желаят да им бъдат съвършено предани, желаещи съвършено да се откажат от своята личност, просещи да им дадат сили.

Ако в такъв смисъл хората празнуват Рождество Христово и в такъв смисъл молят Учителите, то те им пращат сила на 25 декември, така че силата на Учителите да действа чрез тях.


„…когато денят е бил най-кратък, когато слънчевите лъчи да имали най-малка външна сила, а зимните нощи са били най-тъмните, тоест в Рождество, се е давала възможност в вътрешния духовен живот да се прониква в духовните светове. Затова всички тези, които в това време на годината са осъзнавали нещо, винаги с право са утвърждавали, че човека предопределен към това в дните от 21-23 декември примерно до 6 януари- в тези дни и особено в тези нощи – може да преживее вътрешна връзка с духовния свят."

Рудолф Щайнер

Времето между 21 декември и 6 януари е много благоприятно за духовна работа и вътрешно израстване, това е нещото, върху което да се фокусираме в този период, вместо върху готвене, ядене, подаръци, гости и почивка.

В минутите преди Нова Година на 31 декември да дадем преглед и отчет пред Небето какво сме свършили през годината и да вземем решения за развитие през Новата Година – за освобождаване от дадена слабост, за развитие на нови качества и добродетели, за служене на Бога на още по-високо ниво.

За това може да спомогне и многократното мислено произнасяне на молитвената формула

„ГОСПОДИ ИСУСЕ ХРИСТЕ ПОМИЛУЙ МЕ“ през тези свещени дни и нощи.

За да се Роди Христос в нас!