Хората живеели с правила и ритуали, а Баязид Бистами избрал да живее с Аллах

Разновидност на Ал Халадж. Велик, пиян суфи по Бога. Роден около 8 век, отново персиец, въобще голямото ядро от най-големите суфи са персийци.

Велик персийски суфи-мистик, великоотдаден и опиянен от Бога. Религии, вярвания, джамии, ритуали – захвърлил ги като стари обувки.

Той практикувал единствената практика – Бог, постоянно мислене за Бога. По това време за хората ислямът бил много важен, говорим за 8-9 век, но Баязид не си губел времето въобще за него. За него важен бил само Аллах. Той не бъркал нещата, той знаел кое е важно: важен е само Аллах.

Хората живеели с правила и ритуали, а Баязид избрал да живее с Аллах. За Баязид религиозният живот бил много външен, много лицемерен и повърхностен. За него това било опетняване на Истината и на Бога, защото по такъв начин се движи нафса, егото, а това е против Аллах. Външната лицемерна религия, показната е против Аллах и самият Ал Халладж казва: Това е богохулство.

Баязид не обичал да гледа себе си, а да се вглежда в Бога, защото знаел, че като гледа много себе си, ще стане опасно правоверен (нещо като православен). Ще стане религиозен, а той искал да стане истинен. Накратко казано: Бъди истинен, а не религиозен. Много е просто – бъди истинен.

Баязид много дълго съжалявал и се е разкайвал, дето виждал себе си, а не Бог в себе си. И така, след много усилия, много разкаяния, най-после той видял Аллах в себе си. Така Баязид започнал да съзира разликата между себе си (говорим за висшето Аз също) и истинския Бог. И понеже много обичал Бога, той най-накрая открил тънкото заблуждение в себе си. Той узнал, че въображението е пречка. То създавало само външни проекции, а не Истината, защото Истинският Бог не можеш да Го създадеш с проекция, със свои нужди, със свои мисления.

И така, Баязид махнал всички проекции, въображения и осъзнал, че не ти създаваш Бога, а Бог създава Себе Си в тебе. Ти можеш да Го видиш, само когато отстраниш всичко, всички проекции, включително и напълно себе си – не трябва да има никаква пречка. Той осъзнал, че това е Пътят, по който Бог създава Себе Си в нас.

И така, Баязид:
Който не е луд по Бога, той е празен мъртвец, завит с одеалото на света, булото на света, т.е. илюзиите.
Казва: Правоверните живеят в света, а еретикът живее в Бога. Еретикът е страшно отдаден, църквата не може да го понесе. Ще видите какво казва Василид следващия път, голямата грешка, която са направили църквите: ако бяха чули мнението на еретиците, както искаше Бог, те щяха да тръгнат на промяна и да получат нещо от Бога, но те не разбраха. 

Който навлезе в истинската си същност, той се преселва в Бога.
Еретикът, пияният суфи няма родина. Той е изтрезнял от родината и от света, той се е завърнал в Аллах, в Единствения Източник, защото и Бог няма родина.
Когото Аллах люби, му дарява пиянство, лудост по Него.
Когато отговориш на агресията с доброта, ти тръгваш срещу себе си, казва Баязид, и започваш да разрушаваш своето его. И казва Баязид: Всичко, което ти е дадено от Аллах, всички добродетели, не трябва да им се радваш. Те също образуват завеса, стена между тебе и Бога. Търси Бог в Неговото единство.
Еретикът е луд суфи, защото е успял да влезе в самото Единство.

О, правоверни, които сте се завряли в света, като рибите в морето – последвайте пияния суфи и излезте на въздух!
Ако светът познаваше еретиците, нямаше да е в това окаяно състояние, състояние на робство.
Един човек попитал Баязид: С какво се занимаваш сутрин? Баязид казал: Аз съм толкова погълнат от зикр (постоянно помнене на Бога), че не знам сутрин ли е, вечер ли е.

О, Аллах, кажи ми, кое е това чудното, което съществува между нас? – казва Баязид. Бог му отговорил: О, Баязид, между нас съществува бездна от доверие. – Но, Аллах, аз даже не се познавам! – Да, Баязид, и няма нужда да се познаваш, защото Аз те познавам и Аз те избрах.

Един ходжа попитал Баязид: Какъв е моят дълг, според тебе? Баязид му казал: Твоят дълг е да станеш дете. Но ти си станал много правоверен и няма да успееш.
Обществото на хората заставя човека да забрави Бога. Аз пък ви казвам: Забравете обществото!

Още като бил малко дете, (доколкото си спомням, мисля че беше на 5 години), Баязид отишъл при майка си и й казал: Майко, освободи ме от служене на тебе, за да служа на Аллах. Майка му казала: Освобождавам те от мене и те поверявам на Аллах. И той посветил живота си на Бога. И общувал с много святи суфи, за да стигне до изключително ниво; 117 суфи, да срещнеш по пътя си такива същества, това е повече от знамение.

Когато по-късно попитали Баязид, ти откъде си дошъл, той казал: Аз съм от древен род, аз съм изчезнала птица.

• Казва: Колко е красиво да живееш в почетна бедност.
• Който е почел бедността, е станал духовно богат. Който е търсил само богатството, е получил в дар едно разкошно робство.
• Еретикът е скрит като непознат за хората и познат за Бога.
• Еретикът, това е чисто отричане на света и на правилата, без примеси – чисто отричане.
• Не можеш да разбереш аромата на еретика, но той надминава аромата на 100 джамии.

Еретикът казва: Ако няма страстна любов към Бога, за какво са ти правила, разсъждения, методи, ритуали, за какво ти е правоверност? Правоверният е превърнал живота си в смърт, а еретикът е превърнал смъртта в живот.
Уповавай се не на своите сили, а на Неговата милост.

Когато Бог те погледне само един път, ти ще придобиеш всичко необходимо завинаги. Ще го повторя, понеже е толкова важно: Когато Бог те погледне само веднъж, ти ще придобиеш всичко необходимо завинаги.
Другите говорят „Аз и Бог едно сме“, Баязид казва: Аз казвам – Само ти си!

Истинският извършител на всичко е Бог, независимо дали говорим за ниски нива, средни или високи. И казва Баязид: Е, тогава Юда ли е направил предателството или Бог? След време ще говорим пак за Юда.
Суфи не се подчинява на знанието, суфи съблюдава Истината.

Аллах ми прати скръб, а аз видях покой, казва Баязид. И казах Му: О, Аллах, какво си ми изпратил? Аллах ми каза: Каквото видя. И той му казал: Слава на Аллах, видях покой.

И узнах скръбта че е покой за безумните, за отдадените на Бога, но за умните тя е бреме и падение (скръбта). Когато скръбта влезе в суфи, тя се опиянява, успокоява се, но в умния, в знаещия човек тя се обременява и отегчава. Скоро разни хора ми говореха за учените и за голямата наука. Казах: Ще ви кажа едно – всички учени са плява, с чиста съвест говоря. Всички учени, всяка научна истина е прах пред Божията Истина, ама нищо не струва. Ще уважаваме трудолюбието на хората, защото някога може да се домогнат до по-нагоре.

Казва Баязид: Скръбта плаче в знаещия, защото е разочарована от него.
Суфи е майстор на заблудата: когато скръбта и обидата го посетят, скръбта се чуди, що за човек е суфи, а обидата мисли, че е объркала пътя си.

Аллах те чака вътре в тебе самия, а ти търчиш в джамията, невернико!
Нито една джамия не може да се сравни с чистото сърце. Забележете, колко просто говори Мъдростта. На какво трябва да наблегнете? Чисто сърце! Не може да се сравни с чистото сърце.
Аллах първо е създал човека, а после е създал пияния суфи и като видял красотата му, слял се с него.

Из Лекция на Елеазар Хараш, изнесена през 2009-а година