Хермес (Тот): Най-хубавите души живеят в областта на Слънцето

Западната езотерична традиция води началото си от Древен Египет, от учението на Хермес за Въплотеното Слово.

Неговата знаменита мисъл: „Това, което е долу е подобно на това, което е горе и това, което е горе, е подобно на това, което е долу" ни говори, че Словото, което е проявената мисъл на Бога, е отразено в цялата природа и е проявено във всички външни форми на природата и живота. Затова това, което е долу, в природата и живота, е подобно на това, което е първоначално в мисълта на Бога. Затова за Хермес всичко видимо е символ, белег на невидимо действаща Реалност.

Хермес е Посветен от храма на Слънцето в Атлантида, помощник на Заратустра. Той става водач на преселниците от Атлантида, които минават по северните брегове на Африка и се установяват в Египет, докато Заратустра става водач на преселниците, които минават през северните брегове на Европа и се упътват към Централна Азия.

Едуард Шуре, автор на Великите Посветени, говорейки за Хермес казва:

„Името на Хермес - Тот, тази тайнствена личност, която първа посвещава Египет в тайнствените доктрини, без съмнение има връзка с първото миролюбиво размесване на Бялата и черната раси в страните на Етиопия и Горен Египет, много по-отдавна от Арийската епоха. Хермес е име нарицателно, както онова на Ману и Буда. Той означава в едно и също време един човек, една каста и един Бог. Човекът Хермес е първият Велик човек, който е посветил Египет в тайните. Кастата, свещеничеството, са пазители на преданията. Бог - планета Меркурий, уподобен в сферата си на една категория духове, посветени в Божествените тайни. С една дума, Хермес е представител на Свръхземната област на Небесното Посвещение. В духовната икономия на света всички тези неща са свързани с тайните сходства като с невидими жици. Името Хермес е талисман, който ги обхваща, вълшебен звук, който предизвиква появяването му.

Гърците, учениците на египтяните, са го нарекли Хермес трисмегистус или тримогъщ, защото той се счита като крал, законодател и жрец. А някъде сам той казва: Аз, наречен Хермес трисмегистус, защото притежавам тайните на трите свята. Той изобразява една епоха, в която свещеничеството, кралската власт и магистратурата са се намирали само в едно управляващо тяло. Египетската хронология на Макетона нарича тази епоха царство на боговете. Тогава не е имало нито папируси, нито фонетическа писменост, но Свещената йероглифия е съществувала вече. Науката на свещеничеството е била написана с йероглифи върху колоните и стените на гробниците. Когато значително нараснала, тя била пренесена в библиотеките на храмовете."

Египтяните са приписвали на Хермес 42 книги, които са се отнасяли до Тайната наука. Гръцкият превод на книгите на Хермес Трисмегистус навярно съдържа останки, може би изменени, но крайно ценни, в които се съдържа доктрината на Огненото Начало и на Словото-Светлина, съдържащи се във видението на Хермес, която ще остане връх и център на египетското Посвещение. Видението на Хермес се намира в началото на книгите на Хермес Тримогъщ под названието Поимандър. Древното египетско предание е достигнало до нас под една александрийска и малко изменена форма. Затова някои считат, че тези книги, приписвани на Хермес, са били писани от някой от александрийската епоха или съвременник на Евангелието на Йоана и Откровението му, и го наричат Лъжехермес Тримогъщи. Това не отговаря на Истината, защото всичко, каквото се приписва на Хермес, е проникнато от идеята за Словото-Светлина, което прониква цялата природа.

Към венеца от безсмъртни цветя, които украсяват главата на Хермес трябва да прибавим и една тайнствена книга, известна под името Кибалион, която е предавана от уста на ухо в течение на хиляди години и която е излязла от устата на Хермес и е предавана от Учител на ученик до началото на двадесети век, когато е била отчасти записана от трима Посветени в херметичната Мъдрост.

Към този венец от безсмъртни цветя, които никога не увяхват, трябва да причислим и книгата на Тарот, тази тайнствена книга, която съдържа Мъдростта на целия Египет, която съдържа основните принципи, законите и методите на окултната наука. Преданието ни казва, че тя е била гравирана на златни плочи от самия Хермес, за да скрие Тайната наука от профаните. Тя представлява една символична книга, съдържаща 78 листа. В първите 22 листа се съдържат принципите на Божествената наука, а в останалите 56 се съдържат всички закони и методи за приложение на тези принципи.

Тук трябва да причислим и Смарагдовата таблица, която в резюме съдържа доктрината на Хермес за творческото Слово.Най-после не трябва да пропускаме да отбележим и Книга на мъртвите или Излаз от деня, която е една от най-древните египетски книги.

В гръцкия превод, издаден с името на Хермес Трисмегистус, се съдържат главно три книги, озаглавени: Поимандър, Асклепиус или Речи за Посвещение и Девицата на света. Освен тях там има и части от други книги. Ще предам някои мисли от тези три книги и най-после някои книги от Книгата на мъртвите.

В Поимандър е дадено „видението на Хермес”, в което е изнесена доктрината и учението за Словото и творческата еволюция. В това видение на Хермес се разкриват всички Тайни на Битието и живота. В него той има среща с Озирис, Божествения Разум, който му разкрива тайните на Битието. Един ден Хермес бил потънал в дълбоко размишление върху произхода на нещата, Духът му се издига високо в пространството и той чува, че някой го вика по име. Той пита:

Кой си ти? Гласът му отговаря: Аз съм Озирис, Върховният Разум и всичко мога да ти разкрия. Какво желаеш ти, Хермесе? - му казал гласът. Хермес отговорил: Желая да съзерцавам Източника на съществата, о Божествени Озирисе, и да позная Бога. - Ще бъдеш задоволен, му отговорил Озирис и започва видението.

Веднага Хермес се почувствал облян с приятна Светлина. През нейните прозрачни вълни минавали пленителните форми на всички същества. Но внезапно страшна тъмнина със зловещи форми налетяла върху него. Хермес бил потопен във влажен хаос, пълен с дим и със зловещ рев. Тогава един глас се провикнал от пропастта. Това бил викът на Светлината. Веднага тънки огнени езици излезли от влажните глъбини и се издигнали до ефирните висини. Хермес се издигнал заедно с тях и отново се видял всред пространството. Хаосът се плъзгал в пропастта. Звездните хорове екнали над главата му и гласът на Светлината пълнел Безкрайността. Разбра ли онова, що видя? — попитал Озирис обхванатия от мечти и унесен между небето и земята Хермес. Не, казал Хермес. - Е, добре, ти ще го узнаеш и разбереш. Ти видя онова, що е цяла Вечност. Светлината, която най-напред видя, е Божественият Разум, който с могъществото си създава всички неща заедно с образите на всички същества. Тъмнината, в която беше потънал след това, е вещественият свят, където живеят земните хора. Но огънят, който видя да бликва из дълбочините, е Божественото Слово. Бог е Бащата, Словото е Синът, тяхното съединение е Животът.

Какво чудесно чувство се открива в мене! - казва Хермес...:

Аз не виждам вече с телесните си очи, но с онези на Духа си.

Как стана това!?... Озирис му отговаря: Дете на праха, това става, защото Словото е в тебе. Онова, което в тебе чува, вижда и действа е самото Слово, Свещеният Огън, творческата дума. Понеже е така, казва Хермес, дай ми възможност да видя живота на световете, пътя на душите, покажи ми от где иде човек и накъде отива?
Нека бъде според желанието, каза Озирис. Подигни очи и гледай.

Тогава Хермес видя една чудна гледка. Безкрайният простор, звездното небе го обгръща със седемте си сфери. Само с един поглед Хермес видя седемте Небеса като натрупани над главата му, като седем прозрачни и концентрични кълба, на които той заемаше звездния център. Последното се опасваше от Млечния път. Във всяко кълбо се движеше по една планета, придружена от по един гений с различни форми, знакове и Светлини. Когато сериозният Хермес съзерцаваше величавите им движения, гласът му каза:

Гледай, слушай и виждай. Ти виждаш седемте сфери на всеки живот и през тях падат и се качват душите. Седемте гении са седемте лъча на Словото-Светлина. Всеки от тях господства над една от областите на Духа, над една от фазите на душите. Най-близкият до тебе е геният на Луната, с безпокойната усмивка и увенчан със сребърен сърп. Той господства над ражданията и умиранията. Той освобождава душите от телата и ги привлича в лъчите си. Над него бледният Меркурий показва пътя на слизащите и изкачващите се души със своя жезъл, който съдържа науката. По-горе блестящата Венера държи огледалото на Любовта, гдето душите ту се забравят, ту отново се познават. Над нея геният на Слънцето издига тържествено лампадата на вечната хубост. Още по-горе Марс размахва меча на правосъдието. Възкачен на престола си над лазурните облаци Юпитер държи скиптъра на Върховното Могъщество, което е Божественият Разум. На границата на света под знаковете на зодиака Сатурн носи кълбото на Всемирната Мъдрост. (В гръцкия превод на Видението на Хермес са дадени латинските имена на планетите, понеже западната традиция е възприела тях. Естествено, че в Египет са си служили с други имена, както и различните митологии си служат с различни имена, но всички имат основата си в древното езотерично предание.)

Озирис се обръща и пита Хермес какво вижда. Хермес казва:
- Виждам седемте области, който съдържат видимия и невидимия свят, виждам седемте лъча на Словото-Светлина, на Единния Бог, който минава през тях и ги управлява чрез самите тях. Но, о Учителю и Господи мой, как се извършва пътешествието на хората през тези светове?
- Видиш ли, казва Озирис, един вид светливо семе да пада от страните на Млечния път в седмото кълбо? Това са зародишите на душите. Те живеят като леки пари в областта на Сатурн, щастливи, без никакви грижи, без да знаят своето щастие. Но попадайки от сфера в сфера, те се обличат във все по-тежко облекло. При всяко въплощение те се сдобиват с ново телесно чувство, съобразено със средата, която населяват. Жизнената им енергия се увеличава, но обличайки все по-плътни тела, те забравят небесното си произхождение. Така се извършва падението на душите, които идват от Божествения етер. Все повече и повече пленявани от материята, все повече и повече упоявани от живота, те се спускат като огнен дъжд, със сладострастни тръпки минавайки през областта на скръбта, на Любовта и смъртта, и пристигайки в земния си затвор, гдето и ти самият въздишаш, задържан от огнения център на Земята, и гдето Божествения живот ти се вижда празна мечта.

Душите могат ли да умират? — попита Хермес.
Да — отговори гласът на Озирис. Много от тях загиват при фаталното си слизане. Душата е дъщеря на небето и нейното пътешествие е едно изпитание. Ако при необузданото си и безразсъдно обикване на материята тя забрави произхода си, Божествената искра, която се намира в нея и която би могла да стане по-бляскава от звезда, се завръща в етерните области като атом без живот, а душата се обхваща от вихрушката на другите елементи.

Учителят разглеждайки този въпрос за произхода, развитието и падането на душите, казва следното:
„Допуснете, че от дадена точка излизат различни лъчи, т.е. казваме, че този център, тази точка започва да радиира. Всеки лъч представлява отделно същество. Когато тези същества влязат във връзка с външната среда, която е с различни гъстоти, с различни състояния, тогава те видоизменят своя характер. Това видоизменение в характера на тези същества е причина за различието, което съществува между тях. Различие съществува не само между хората, но и между духовете, между ангелите, както и между най-напредналите същества. Това се дължи на ред външни причини. Значи до известна степен всеки лъч се влияе от средата. Така че, Безграничното определя отношенията, както и формите на граничното. И тъй, когато у вас се прояви някаква особеност ще знаете, че тя се дължи на първичната среда, в която сте попаднали. Един ден, когато се върнете в дадена точка, вашето естество ще се измени. Тогава вие ще завършите еволюцията си, както ви е било определено първоначално. Тъй щото ще знаете, че каквито и отклонения да правите в живота си, те ни най-малко няма да изменят вашия път. Но окултният ученик трябва да знае, че по никой начин не може да измени първоначалната посока на своя път, докато не постигне целта си. Посоката на човешкия дух, както и на всеки дух във вселената е точно определена и той трябва да върви в тази посока, защото тук са дадени възможностите и условията за развиване на неговата деятелност. Ако някой се противи на този ред на нещата, той трябва да се върне назад и да се погълне от общия център.”

Видението на Хермес продължава. При думите на Озирис, че душите могат да умират, Хермес настръхва.
В този момент ревяща буря го обвива в черен облак. Седемте кълба изчезват под гъсти пари. Той вижда там човешки сенки, изпущащи странни викове, отнасяни и разкъсвани от призраци на чудовища и от животни, всред нечувани охкания и проклятия.

- Това е - казва Озирис - участта на безвъзвратно останалите ниски и злобни души. Тяхната мъка се свършва с разрушаването им, което е лишаването им от всякакво съзнание. Но гледай, парите се разпръсват, седемте кълба отново се появяват на небето. Гледай ги сам. Виждаш ли този рояк души, които се опитват отново и отново да се изкачат към лунната област. Едни от тях наново падат на Земята, като орляци птици под влиянието на беснуващата буря. Други със силно махане на крилата достигат до най-високата сфера, която ги привлича при въртенето си. Щом стигнат там, те отново добиват способност да съзерцават Божествените неща, но този път те не се задоволяват с отражението всред мечтите за безпомощно блаженство. Те се пропиват от него с яснотата на съзнанието, просветено от скръбта, с добитата в борбата енергия на волята. Те остават светливи, или светещи, защото имат в себе си нещо Божествено, което се отразява и върху делата им. Погледни как те се роят и образуват Божествените хорове. Всяка една от тях се нарежда под закрилата на предпочитания от нея гений.

Най-хубавите души живеят в областта на Слънцето, най-мощните се изкачват до Сатурн. Някои от тях отново се изкачват до Отца, като вземат място между творците, тъй като и самите те са творци. Защото там, гдето всичко се свършва, всичко започва наново и това продължава вечно. Седемте кълба, взети заедно, означават седемте принципа: Мъдрост, Любов, Справедливост, Хубост, Блясък, Наука, Безсмъртие."

Това видение на Хермес съдържа цялата доктрина на мистериите и то е препрочитано на онези, които минават през Посвещение. След прочитането му, йерофантът е казвал на посвещавания: „Ето онова, което древният Хермес е видял и онова, което са ми предали неговите наследници. Думите на Мъдрия са като седемте ноти на лирата, които съдържат в себе си цялата музика, заедно с числата и законите на вселената. Видението на Хермес прилича на звездното небе, неизмеримите дълбочини на което са осеяни със съзвездията. За детето то не е друго, освен един свод, осеян със златни гвоздеи, но за Мъдреца то е безграничния простор, където се движат световете с чудна точност. Това видение съдържа в себе си вечните числа, призивните знакове и магическите ключове. Колкото повече се научиш да ги съзерцават и да ги схващаш, толкова повече ще виждаш да се увеличава простора на границите му. Също така един и същи закон управлява всички светове.”

Седемте гении на видението на Хермес са седемте деви на Индия, седемте Амшаспади на Персия, Великите ангели на Халдея, седемте сефироти на Кабалата и седемте архангели на християнското откровение и т.н. Числото седем съдържа в себе си седемте принципа на вселената, които се отразяват в седемте цвята на дъгата, в седемте тона на гамата и се проявяват също в строежа на човека, който по същество е троичен, но седмократен по еволюция. Ето имената на седемте члена на човека според египтяните:

1. Шат - физическо тяло,
2. Анш - жизнена сила (етерно тяло),
3. ка - астралното тяло,
4. хати - животинската душа,
5. беш или бе - разумната душа,
6. шейди - духовната душа,
7. кху - Божествения Дух.

Този седморен строеж на човека се среща във всички езотерични традиции - в Кабалата, при Орфей и Питагор, в съвременната западна окултна наука и прочее.

Учителят казва:

„Числото седем е мистичният диаметър на Вселената.”